Бавно земетресение

Тази книга е необичайна за българския пазар с ясния, недвусмислен прицел в женска аудитория. В действителност тя е световен бестселър и нейната принадлежност обикновено се дефинира в полето на "новата женска литература". Изглежда, че този неясен термин е просто евфемизъм на идеята за феминистична белетристика; следователно нейната "новост" трябва да бъде разбирана в донякъде идеологически термини: алтернативен тип преживяване на художественото в съвременната литература. И наистина, творението на Хелън Филдинг не поразява със съвършенство на поетичния изказ, с изискана стилистична оркестрация и главозамайваща дълбина на психологическото внушение. Така то не може да бъде включено в онази, вече традиционна, представа за "женско писане", която неизменно придърпва към себе си автори като Джойс и Жьоне. Едва ли ще има някакъв смисъл да упрекваме книгата, нейната авторка и цялата многомилионна читателска аудитория. По-добре би било да погледнем в истината, че новото в новата литература на нашия век все повече придобива характер на масмедийно послание: читателите търсят адекватното и провокативно внушение вместо неясния трепет на елитарното съвършенство.
"Дневникът на Бриджет Джоунс" е преди всичко забавна и остроумна книга. Тя наистина се чете с удоволствие, даже с пристрастие. (Всъщност точно така и научих за нея. На една конференция жените си разменяха реплики: "Чете ли Бриджет Джоунс?" - "Четох. Страхотно!" Щастливото попадение на нейната авторка е в това да оголи механизмите на патриархалното възпитание, които правят жената драматичен персонаж на неудоволствието от един културен модел в процеса на неговото краевековно разпадане. Англия безспорно дава най-подходящата обстановка за този конфликт: традициите на поствикторианското възпитание там са почти толкова силни, колкото напора на потребността от еманципиране. Героинята, Бриджет Джоунс, е трийсетгодишен продукт на традициите в масовата културност на патриархалното общество. Тя е възпитана в идеалния образ на женското съвършенство: дългокрака, мършава блондинка, която върти на пръста си някаква международна банка и в същото време по тайнствен начин успява да си осигури идеален любещ съпруг и здраво семейство с послушни деца. Оттук нататък започва онази битова драма, която в действителност обема живота и силите на съвременната жена: непосилна борба с килограмите, с цигарите, с дребните удоволствия; чувството за интелектуална неадекватност, комплекси за нехаресване; проблеми с мъжете, които винаги са "не това", което трябва да бъдат; разпадане на родителското семейство, неочаквани трансформации на довчера ясните (роли) татко и майка... Животът се превръща в бавно земетресение за жената на нашето време. Разпъната между вчера и днес, между възпитание и амбиции, между желание и невъзможност да намери "себе си": не е ли тя новата Исусова фигура на своето време, не носи ли участта да бъде разпъната на кръста между промените в две епохи? Нищо чудно, че тези книги, които разказват "до голо" женската истина, ще се четат като Откровение и Послание за всеки мъж-и-жена-несретник, който продължава да търси (себе си?).

Милена Кирова







Думи
с/у думи





Хелън Филдинг. Дневникът на Бриджет Джоунс.
Превод от английски Савина Манолова.
Colibri.
С. 2000.