Владимир Кираджиев и Малер
В последно време концертите на Софийската филхармония са свързани с изявите на гостуващи солисти и диригенти. Последната от тях предложи едно интересно име - диригентът Владимир Кираджиев. Получил образованието си в класовете на проф. Влади Симеонов, проф. Александър Танев и доц. Ана Белчева в Музикалната академия в София, специализирал в Сиена, Ваймар и Виена, от 1990 г. той живее и работи в австрийската столица. Творческата му биография е богата: дирижирал е симфонични оркестри и оперни театри в Австрия, Германия, Швейцария, Мексико, Полша, Русия, Литва и др., а в 1998 г. се е представил в Софийската опера с "Дон Карлос" от Джузепе Верди и "Отвличане от сарая" от Волфганг Амадеус Моцарт.
За концерта си на 1 март в зала "България" Владимир Кираджиев беше подбрал една като цяло романтична и интригуваща в стилово отношение програма - Росини, Брамс и Малер. Предполагам, че диригентът е бил привлечен от предизвикателството да представи в една вечер различните "лица" на романтичното изкуство - задача, която изисква високо майсторство и детайлно вникване в индивидуалните композиторски стилове. Популярната увертюра към операта "Вилхелм Тел" от Джоакино Росини беше избрана сполучливо за откриването на концерта. С изключение на неясното като внушение начало тя прозвуча стегнато и живо, а триумфиращият финал завладя публиката.
Серенадата оп. 16 - 2 в ла-мажор от Йоханес Брамс би трябвало да представи другия полюс на романтичната чувствителност - лириката в нейните многобройни нюанси. Макар и не твърде показателна за зрелия стил на композитора, творбата съдържа много емоция и поетична красота. Точно тези качества обаче останаха на заден план в интерпретацията на Владимир Кираджиев. Той като че ли залагаше повече на сдържания, точно премерен изказ (въпреки че и в това отношение бих пожелала по-голяма прецизност), отколкото на топлотата и искреното чувство, стараейки се да натовари музиката с философска дълбочина, каквато тя на практика не носи.
Безспорно "гвоздеят" на вечерта беше Симфония - 4 от Густав Малер с участието на Цветелина Малджанска (сопран). Не са много диригентите, които посягат към творчеството на този австрийски композитор, защото всяка негова симфония е един мащабен, задълбочен размисъл за смисъла на битието, за живота и смъртта. Макар и създадена на границата между XIX и XX век, музиката на Малер носи редица черти на романтичното светоусещане. Владимир Кираджиев обаче преодоля опасността да я представи като музика на крайните, екзалтирани състояния. Дори и в най-експресивните кулминационни моменти неговата интерпретация се отличаваше с прецизност, сдържаност и овладяност на емоциите, с една почти филигранна точност при извайването на мелодическите линии, изваждайки на повърхността дълбокия философски смисъл на произведението. Чудесно се вписа в тази концепция и Цветелина Малджанска, чийто красив глас се сливаше с оркестровата звучност, придавайки неповторими нюанси на финала.

Лили Крачева