Проектозаконът за киното най-сетне влезе в парламента. Звучи почти като фантастика - изминаха близо десет години от създаването на Националния филмов център, смениха се неколцина министри и техни заместници, а доскоро все още действаше комунистическият закон за киното от април 1948. Ситуацията в българското кино е плачевна - това го знаят и помиярите. Самите филмови автори (чрез ръководството на СБФД или индивидуално) изтъркаха дебелите килими на властта с молби и упование за Закон. След като в Министeрството на културата все не сколасваха да създадат работна група, а в Парламента едва ли не се конституираха лобита на фирмите-разпространителки на американски филми, преди година десетина кинаджии се запретнаха да създадат проект за закон. В инициативната група участваха: Евгений Михайлов, Радослав Спасов, Гергана Даковска, Павел Васев, Михаил Мелтев, Николай Волев, Владимир Андреев, Дочо Боджаков, Нели Огнянова и др. И свършиха колосална работа хората, разлиствайки и побългарявайки европейското законодателство.
Проектозаконът е налице. Но доколко той ще защитава интересите на българското кино, все още е загадка - все пак фундаментална част от финансирането на родното филмопроизводство, отвъд държавната субсидия, е заделянето на процент от продадените билети за американски филми, т.е. фонд "Българско кино". Това в момента изглежда химера, имайки предвид нагласите на големите разпространителски фирми (не само у нас, а и в цяла Европа).
Засега проектозаконът е познат единствено на своите автори и на неговите вносители.
Пред медиите бе оповестено само, че държавната субсидия за българско кино през 2001 ще е 4 милиона лева - с 2,8 милиона повече от миналата; че Националният филмов център ще се преобразува в изпълнителна агенция "Българско кино"; че отделно ще се създаде Национален съвет за кино и експертни комисии за игрално, документално и анимационно кино, за разпространение, за даване на визи...(и сега ги има).
За мен самата законът за българското кино бе на път да се превърне в утопия - години наред в "Култура" нищехме и разнищвахме неговата неотложност, но гласовете ни оставаха нечути от властта. На кого да благодарим за този неочакван обрат - на Европейския съюз, на предстоящите избори или на министър-председателя, тепърва обаче ще решим - когато разберем за какво точно става дума.

Геновева Димитрова