Мариела Гемишева в модата и в сезона
Равновесието на Виргиния Захариева
Сега, като подхващам този текст, все още не знам дали той ще се справи и с двете, Мариела и Виргиния, дали ще ми стигне неделята на легени и тенджери и за Виргиния, или предвид очевидността, че - 3 от списание Post Scriptum е достатъчно събитие, ще я отложа за после. Вярно, че "акцията" "Оut of Fashion, Out of Season" на Мариела е актуална, от 28 февруари, но пък Виргининото Неравновесие по-отдавна чака.
Всъщност какво събира Виргиния и Мариела, освен метонимите на девствеността? Автоматизмът на антитезата едва ли другаде ще утоли по-лесно лакомията си: в липсата й, в пропъдеността на всякаква девственост.
Виргиния изглежда е клиентка на Мариела, щом играе модел при представянето на колекцията "Сюрприз за моите клиентки" отпреди година, а и беше сред малкото приседнала публика на последната акция. И двете са манифестни жени, чиято успешност е пределният перформатив на идеологията, провеждана от собствените им артефакти: жената, пола, сексуалността като коректив спрямо несправедливостта и досадата на един набеден за твърде мъжки свят. Но и двете не се преживяват като орто-феминистки, скандиращи усладната мантра на неравноправието. Грижа им е по-скоро различието. За целта насилват жанровете и кодовете - Мариела на модата; Виргиния на медиата. Мариела от седем години прави и показва дрехи, но твърди, че не я занимава per se нито облеклото, нито модното.
Виргиния след силни, но осъдени на жанра си поетически книги, реши да смени медиума, но не и посланието на самодоволно лутащата се женственост. В същото време дали конфронтацията им с жанровете на модното дефиле и на лъскавото женско списание не е всъщност конформистка а ла Мадона, престорена на каквото си иска, включително и на парафеминистка, или на друго паравоенно формирование. При Мариела моделите ходят и се въртят, и позират като професионалистки под несмета оглушителни прожектори и обективи. Нещо повече, ако низовата местна моделка продължава на едри кванти да излъчва ароматната притома на току прохождаща мръсница, моделите на Гемишева са неземни в професионализма по последната мода на десексуализираната еротика. Колкото и подслабинно цапнати да са словоблудните кефове на Виргиния, тя насладно лежи върху ухото на лукса: от хартията, през шрифтовете, тексторазхвърлянето и визуалното обилие (на удивителната Яна Левиева), до нивото на фотографията и разточителната нищота от бели полета и чисти листи. И двете сякаш са от свитата на розата, която знае кога и колко да дава; будоарни буди, еквилибриращи върху поотпуснатата корда между послание и бизнес.
Бях виждал наживо от Мариела само "Сватбените ми рокли на покрива". И си избрах една, уж тривиална сватбена рокля, от чиято гръдна кост досами пъпа зейваше отвор в красивата, леко къдрава форма на вагина. Геометричният център на Виргининото Неравновесие е отреден за Вагината Отблизо: монолозите на Ева Енслър за вагината, поставени у нас от Галин Стоев. Несъмнено и двете са посвоему погълнати от енигмата на вагината.
Мариела Гемишева се отнася рефлексивно към намерението си да бъде провокативна, авангардна експериментаторка в полето на модния дизайн, която бяга от тенденцията и сезона, за да прави произведения на изкуството, играещи в полето между жената, тялото, пола, сексуалността, модното шоу, консумацията. Епатажът при дрехите й разчита главно на комбинацията от техниките на травестията, оголването на похвата, скалъпената подръчност с висящите конци на бриколажа и ретро-бутафорния реквизит на колосаната театралност. Ала при цялото многообразие на идеи и похвати, на цитати и колажи, тя е по-скоро модернистична, отколкото постмодерна. Защото не смее да се отметне от стила, основан на повтарящи се моменти и телесни фиксации.
Олтмановият "Pret-a-porte" завършваше с дефиле на голи модели, подготвили гладко овалната гледка на бременността. Публичното разголване отдавна не е предизвикателство. Въпросът е какво да се прави с голотата, та тя да се функционализира и усвои. Гемишева не е от свенливите и момичетата й са доста поразхвърляни. Ала ключовата й фиксация несъмнено е върху пелвиса: тя оголва задни части, навлича долните дрехи върху горните, изнася бельото върху облеклото и го натоварва с мисията на плът върху плата, поначало предназначен да я недоразкрива, но преди всичко тя оковава облечения пубис в устрашаващо секси бронзови и бодливи гащи на целомъдрието. Тази фиксация е превърнала последната й колекция в избистрена вариация върху L'histoire d'O с това масивно райе върху псевдокринолините от тежки тъкани, повдигнати и прикрепени поне до междубедрието, украсено в маслиново зеленикави и кайсиево оранжеви дантели. Точно тази претрупана предоставеност до натруфена всеподложеност беше и върховният трик на ретроспективната й автокомпилация: в нея се четеше издевателството на една еротика на припек, открояваща абсолютно обезопасена сексуална неподвластност. Една високо ритуализирана и кодифицирана еротика, изключваща всяка начасничава спонтанност и по този начин превръщаща самата разголеност в трудна за превземане крепост. Ключовата грижа на модата днес е как да поддържа еротиката в една десексуализирана телесност, как да съблече от тялото изнурителната дреха на голотата, като го облече. В този смисъл Мариела Гемишева не само не е Out of fashion, ами до неистовост скача върху концептуалната страна на този педал. Защото нейната епатажна травестия между долни и горни дрехи, между долница и горница, между непристъпност и сексапил шеметно разбърква и разменя плът и плат, тъй че плътта да изстъпи в алабастровата непроницаемост на артефакта, а платът да си навлече фетишистката кожа на желанието. През погледа на Гемишева вагината се вижда като самоцелна дантела, а жартиерите като похотливи животни.
Никаква наивност.
В тази светлина проблемът на Виргиния добива уайлдовски привкус: колко е важно да бъдеш сериозен. Нейната текстова селекция е дотам в плен на лекокрилата вяра в хетерогенния полилог, че изяжда посланието, настанявайки се върху овакантения му полог. Отличното й настоение с леко сърце събира войнствената глупост на Джърмейн Гриър с освирепялото самодоволство на Виктор Ерофеев, вторичните майстори от влака на литературата със суицидните суетници зад граница, всичко това увенчано от оня срамен с преусялата си бебешкост текст за вагината. Това е страхотно изпипано списание, но неговото неравновесие си остава по модернистки "чисто, право и сухо", както го обича и Виргиния, с което показва как многообразието и пъстротата могат да оставят натрапчивото усещане за едносложна лежерност.
И някаква наивност.
Остава да си изберете вид недевственост.

Димитър Камбуров


Димитър Камбуров е преподавател в катедра "Теория на литературата" в СУ "Св. Климент Охридски" и в департамент "Нова българистика" на Нов български университет. Автор на литературоведски и културологични статии, отпечатани както в академични сборници, така и в културната периодика. Под редакцията на Димитър Камбуров през 2000 г. беше публикувана книгата на Пол де Ман "Алегории на четенето".
...- Иванчо, донеси ми мотиките.
Иванчо отива при дъщерите му ...
и пред тях се провиква:
- Дядо попе, и двете ли?
- И двете, и двете.

Из детски виц