Извън и отвъд

Извън сезона.

Краят на февруари. Фестивалът в Рио е в разгара си. В големите центрове на модата големите дизайнери показват колекциите си Pret-a-porter за сезона есен-зима 2001.
Това е другаде, в друг културен и пазарен контекст. У нас започват големите великденски пости за тези, които са решили да ги спазват. Идва краят на студения сезон Зима. Тя вече не е така зла, а пролетта е все още далеч. Природата в Родината е в сезонна безтегловност и как ще се облечем утре, ще зависи от премрежения сутрешен поглед през прозореца преди първото кафе и цигара, т.е. от сутрешната безтегловност. Идват ми наум още няколко вида безтегловност, свързани с културата, пазара, достойнствата на личността и т.н. Това оформя чудесна среда за нещо, което си тежи на мястото. А "мястото" е извоюваната от Мариела Гемишева независима мода, за която летните тънки презрамки и зимните кожени яки нямат никакво значение. Сезонът на Мариела няма граници, той е по-скоро безвремие. Като оглушителната тишина на границата между нощта и деня преди разсъмване.
В оглушителния шум на границата между два века.

Извън модата.

Модните дизайнери правят дрехи. Дрехите са техните изразни средства. Произведението на изкуството мода е представлението, спектакълът, който завършва и обобщава идеите, заложени в отделните дрехи. Думата мода търпи много епитети пред себе си, които опитват да я поставят в някакви рамки: висша, авангардна, младежка, ретро, пънк, етно и т.н.
Мариела е моден дизайнер в най-широкия и съвременен смисъл на това определение, но преди всичко е свободен и еманципиран творец. Живее и работи в София, България, а София е твърде девствено място в областта на нетрадиционното мислене (което не значи, че провинцията е нещо различно). Столицата е център на много неща с етикети като Авангард и Скандал. Това е физическото място, на което се случват наистина значителните провокации на Мариела. Като част от творците, които, провокирайки средата, градят стойности, тя се намира по естествен начин Извън. Погледът на Мариела обаче е насочен глобално извън модата във функционалния й смисъл. Тя има зад гърба си много дефилета и акции, с които заяви тази позиция. Показаното на 27 февруари в Чешкия център е нещо качествено ново.
Обобщавайки работата си през изминалото десетилетие, влиза в новото с различна увереност в категоричните си решения, заявявайки позицията си.

Отвъд експеримента.

За да стигнеш отвъд нещо, трябва вече да си минал през него. В случая Мариела продължава пътя си на търсещ предизвикателства автор, но това вече не е експериментът с формата, а по скоро експериментът с личната тръпка от изявата на творец, пристигнал при себе си.

Отвъд провокацията.

Провокацията в облеклото винаги носи риск от нехармоничен резултат. Мариела успя да направи провокации с хармонична и естетска форма. Провокациите сватбена рокля, бельо, риба, дантела не останаха в плоскостта на формалното, защото бяха насочени към начина на възприемане на иконите на женското поведение и най-вече към мнимата освободеност. Традиционните отношения жена+мъж=сватба отдавна не са това, което са били. А по модните подиуми почти всички дефилета завършват със сватбен тоалет. След прочутите си "Сватбени рокли на покрива" Мариела по естествен начин изяви отношение към завършващата точка на модните събития. В края на последното й представяне видяхме "яркочервената Ивана", както я нарече Яра Бубнова. Това е едно от най-красивите произведения на Мариела Гемишева, впечатляваща хармония дреха-модел, съвременен образ на емоционалната женственост, излъчващ триумфиращо спокойствие, с който Мариела продължава напред.

Отвъд традицията.

Живеем в свят, който опитва да обедини различните култури, запазвайки индивидуалността им. Нещо повече, смесват се епохи от гледна точка на функционални и разумни решения, които биха помогнали на съвременния свръхконсумиращ човек да се чувства по-удобно в кожата/дрехата си. Преди няколко години Мариела направи паралел между модерната унисекс идея и бялата риза в българския фолклор, еднаква за мъже и жени, с което ни напомни, че значимите идеи в културата на обличане не се пръкват просто така. В идеите си за съвременното облекло като проява на духа Мариела също преплита елементи от различни епохи и култури. Свързва корсети от епохата на романтизма с модерни материи и аксесоари от времето на Яворов или Уорхол. Прави го с неподправения интерес на внучката към скрина на баба, с виртуозност и ирония, както Хокни интерпретира Хогарт (не се сещам за български паралел). Еклектично упражнение, но резултатът е изключително хармоничен и значим за съвременното ни изкуство заради дръзката си форма и хармоничното си излъчване.

Отвъд феминизма.

Съвсем не на последно място си струва да отделим внимание и на отношението на Мариела Гемишева към жените, които показват нейните произведения. Тя шие дрехите специално за тези, които ще ги облекат, те я инспирират да подчертае индивидуалностите, защото облеклото за Мариела е проекция на личността, а оригиналното излъчване на дрехата е пряко зависимо от оригиналното женско присъствие. Моделите, с които работи Мариела, не са обичайните дългокраки закачалки, а фигури със стил и грация (все пак дългокраки), съмишленици в изявата на характера на съвременната жена.
Мариела Гемишева е още едно потвърждение на скромното ми мнение, че повече от истински стойностните неща в българското съвременно изкуство са дело на жени.

Кирил Златков

Кирил Златков (р. 1969) е завършил Художествената академия - София, специалност "Графика" през 1996г. Участва в български и международни изложби с графики, инсталации, видео и др. Арт-директор е в "Graffiti/BBDO".