Документалистът

Николай Йотов

си отиде на 43. Безумно рано. Зад гърба си остави по-малко от десет филма, над които обаче бе работил дълго, пунктуално, всеотдайно. Особено свидно му беше заниманието с Петя Дубарова - през 1998 излезе 100-минутната преработена версия на "Прости ми, поезийо". Две години по-късно режисьорът завърши "Страсти по Леа", посветен на Леа Иванова. Физически крехък и обикновено мълчалив, той притежаваше някакъв магичен стоицизъм, който респектираше дори и тези, които не го разбираха.
Българското кино обедня с още един талантлив режисьор.
Светла му памет!


Геновева Димитрова