Отново Макдона

Пиесата, поставена от Пламен Марков на камерната сцена на Народния театър, е част от "Лийнанска трилогия" на Макдона. И третата от този автор, с която среща българската публика. Тази статистика има значение, доколкото недвусмислено показва встрастяването на режисьора в драматургията на Макдона. Усилието му да проникне в света на младия ирландски драматург. Натрупаният вече опит е видим в постановката на "Черепът на жената..." Колкото и да изглеждат различни трите му спектакъла, те населяват широката територия на реалистичния или по-точно психологическия театър.
В представлението на Пламен Марков са очертани ясно характерите на всеки от персонажите. Динамизирана е интригата. Този подход (пред)оставя на актьорите сами да потърсят нюансите в образа и покажат собственото си въображение и технически способности. Автентичността на Златина Тодева (Мериджони Хънлън), загадъчната невротичност на Стоян Алексиев (Мик Доуд), наивистичната комедийност на Николай Урумов (Томас Хънлън) и неуравновесените емоционални пристъпи на Калин Яворов (Мартин Хънлън) превръщат "гробищното следствие" в интересен разказ. В малкото градче Конемара, потискащата заблатеност на живеенето е пестеливо, ясно представена чрез различния актьорски изказ. Този начин на представяне на "Черепът на жената на гробаря", както и точната, пръстена (като цветова гама) фактурна среда, талантливо уловилите чрез материите характера на персонажа костюми на Невена Белева, превръщат това представление в най-доброто от цикъла "Макдона" на Пламен Марков.
И в тази пиеса продължава изследването на Макдона на парализираната общност в малкия град (тук Конемара), в която отчаянието на жителите ги обвързва в ожесточени взаимоотношения. Действащите лица са обсебени от минали преживявания, кинообрази, ексцесивни пристъпи - все, за да компенсират и преодоляват нетърпимостта на лепкавата скука и безизходица, липсата на вълнуваща всички бъдеща перспектива. Дали е комедия? Дали е трагедия?, питаше с един свой разказ Томас Бернхард. Това тук не е така важно, макар че все се пише за "трагикомизма", за "черния хумор" или "черната комедия" на Макдона. По-важното е, че този млад драматург, с вкус към добрата, оригинална интрига, отново (пре)насочва вниманието към отделния субект и междуличностните отношения. И предоставя на театъра, позабравил добрата сюжетна пиеса през последните десетилетия на миналия век, отново възможност да фокусира вниманието върху преживяванията на индивида.

Виолета Дечева














Реплика
от ложата

Черепът на жената на гробаря или Бившият присмехулник на малкия град от Мартин Макдона, НТ "Иван Вазов", превод Веселин Иванчев, сценичен вариант и постановка - Пламен Марков, сценография - Николай Каров, костюми - Невена Белева, музика - Данко Йорданов. В ролите Стоян Алексиев, Николай Урумов, Златина Тодева, Калин Яворов.