Телевизия, телевизии

Разказват си сериали като съдби...
Кристин Димитрова


Разни хора, разни зрители. Разнообразието от кабелни оператори много спомага за истинността на това твърдение, но не само то, не единствено то. Националните Канал 1, bTV, в скоро време и Нова телевизия - всички те се гледат различно, програмите им не са едни и същи за София и Свищов например, за Смоляновци и Бургас, нито пък за пенсионера и предприемача или интелектуалеца и селянина. Гледането на телевизия е строго обусловен социално-индивидуален акт, следователно - колкото зрители, толкова и телевизии. Вярно, откъм студията тия различия се сливат в едно цяло, от другата страна на екрана обаче те са най-първична правда и несъмнителност.
Разбира се, трудно е да се каже кой как - или по-точно какво - гледа от телевизионната програма.
Пийпълметрията тук едва прохожда, а и нейният интерес е съсредоточен преди всичко в количеството, не в качеството. Ней в голяма степен й е безразлична необходимостта да разграничава, да диференцира визиоторията, да отчита социалния статус на гледащите телевизия, мотивите на техните предпочитания. Е, не че това хептен се пренебрегва, но е някак си на втори план - по-важен е процентът гледаемост, не пластовете на това гледане. А че едно такова разслояване е важно, няма никакво съмнение. То, най-напред, ще даде един своеобразен портрет на общността, на преобладаващи в нея интереси и общи ценности. Заедно с това ще се отчете и промяната, случила се в колективното съзнание и, съответно, тенденциите в развитието на тази промяна. Въобще най-популярната медиа, каквато е телевизията, може да послужи като едно доста прегледно и точно огледало на нацията, за това до каква степен тя се е трансформирала като колективен субект и дори доколко нейният интерес съвпада със заявявания от управляващи и различните "средства за масова информация" тъй наречен "дневен ред на обществото". Понеже той едва ли ще е един и същ за министър-председателя или някой журналист например и за една моя близка, която от сутрин до вечер бяга с дистанционното по телевизионните канали, за да достигне и се "наслади" на поредния "сапунен" сериал. "Аз - признава тя - не гледам новини, а само филми, защото ми омръзнаха караниците на политиците." Тя е, естествено, единичен случай, но той е доволно показателен: нейната телевизия е съвсем различна от моята, пък и, предполагам, от тази на всеки друг читател на "Култура". А за някои такава е възможно и съвсем да отсъства: всеки от нас вероятно има познат, категоричен в отрицанието си: "Аз никога/почти не гледам телевизия".
От което следва, че няма телевизия, има телевизии. Всеки зрител сам определя своята телевизия, сам я, така да се каже, структурира напук на всички нейни програми и добре обгледани и подредени предавания. Ние виждаме единствено това, което ни интересува и нехаем за останалото, което обаче интересува други. И така се разграничаваме един от друг не само политически и икономически, но и като зрители. Кажи ми какво гледаш, за да ти кажа какъв си...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин