Унца-унца с The No Smoking Band
Емир Кустурица се появи за пръв път на живо пред българската публика като музикант на 16 март заедно с "The No Smoking Band", поканен от "София Мюзик Ентерпрайсис" в рамките на "София Филм фест".
Сцената на зала 1 на НДК сигурно е непривично луксозна за обичайните изяви на тази група. На представянето на парчета от албума "Unza Unza Time", повече би отивал просторът на площадната неразбория и уличната първичност на реакциите. Палячовски гащиризон в яркожълто, изпъстрен с фигурки, сако-кристал и риза с тигрови шарки, шапчица-слънчобран, официална папионка и тържествен смокинг, навлечен върху яркочервен панталон, яке на лекоатлет и като продължение - клин с провиснало дъно... Още преди да залее пространството с нечувания си саунд, визията на музикантите от бенда внушава, че тук несъвместимостите са на почит. Сцената, уж подредена като за прилежен концерт, постепенно заприличва на временно скеле, построено за панаирджийско представление, някъде отвъд ограничаващия уют на стените. Д-р Неле Караджич, лидерът на бенда, е неудържим в перманентното нарушаване на сценични условности и граници между артисти и публика. Той е ту на подиума като робот, който имитира емблематични жестове и мимики, ту е на авансцената в истерично мятане като манипулатор на буквално въвлечени в действието зрители, в следващия миг с ловкостта на цирков артист прекрачва седалките в залата или изкачва опасно високия парапет на амфитеатъра. Никой не може да бъде застрахован, че в следващия миг няма да се превърне в обект на страстните му набези и позиви за съучастие.
Емир Кустурица твърди, че правенето на музика в "Но смокинг..." за него е релакс. За публиката то е постоянно напрежение под обстрела на неочакваностите.
Тъкмо си се оставил на вълната в ритъма на "унца-унца" като в тежка балканска кръчма или си се захласнал в уюта на сладко цигулково соло, когато следващата приумица безцеремонно те запокитва в хаоса на звука взет откъде ли не. В "Но смокинг оркестра" работят майстори - виртуози на акордеона, цигулката, клавишните, тромбона, тубата, китарата, които същевременно са и изкусни гидове из всякакви жанрове и култури. Те градят своя конгломерат, като разрушават бариери, вършеейки с трън из еталоните. Буен чардаш, спретнат марш, хард рок, мотиви "а ла турка", пънк и цигански романс се смилат в една машина, която превръща шаренията в послание. То никога не е излято от край до край в стилистична едноплановост, често е оцветено с обратите на пародията или насечено от хладната отстраненост на кабаретния конферанс. За това и публиката не може да се чувства неизменно сигурна в неговото разшифроване. Не това е и целта. "Но смокинг бенд", основан в Сараево преди 21 години като част от протестно културно движение в преходния период на пост-Титова Югославия, и сега е част от ироничния поглед към света, в който "звездите" - в изкуството и в политиката, продължават да бъдат подлагани на съмнение. Атаката на бенда към тях преминава през шаржа, иронията, гротеската до агресивното отрицание. Погледът към историята на групата, в която има и смайващи тиражи на албуми, и драматични обрати, показва, че артистичното им занимание съвсем не е невинно ограничено в кръга на прожектора.
Какво прави Кустурица в тази панаирджийска въртележка? С ентусиазма на аматьор пристъпва от крак на крак, подскача трупешката в неистово темпо, прави шеметни кръгчета из сцената, а когато се увлече в жестикулация и отмества ръце от грифа, това съвсем не се отразява върху общия звук. Музикалната му роля е периферна, но от целия спектакъл на звука личи, че е лидер в идеите. Затова и когато се отдръпва от време на време, за да припалва дебелата си пура, не изглежда да го прави от отегчение. По-скоро се самонаема, както той обича да казва, в ролята на режисьор, който е отвъртял кранчето и сега наблюдава кадрите, изтичащи от него.
Ако и публиката е част от този панаир, за нея има много възможни роли: да затанцува, да се забавлява, като разшифрова кодове, да се самосъжалява като обект на агресия и скандал или, ако е очаквала вместо "Но смокинг оркестра" "Оркестъра за сватби и погребения", да се разочарова. Или пък да открие, че за "The No Smoking Band" балканското приобщаване към света може да означава и неизменно контриране: хаосът срещу прилежната подреденост.

Елена Драгостинова