Филмаутор или импресариото на филми
На 15 март т.г. в Американския културен център бе свикано годишното отчетно събрание на единственото у нас Дружество за колективно управление на авторски и сродни права "Филмаутор", създадено през 1993. То започна със закъснение от час - поради липса на кворум. Навреме бяха дошли киноветераните, постепенно залата се напълни и с активни в момента филмови автори, но цифрата на присъстващите бе далеч от 416, колкото е членската маса на дружеството. От Управителния съвет на "Филмаутор" събранието уважиха с присъствие само Димитър Дерелиев (председател) и Иван Павлов, за броени минути се мярна Емил Тонев, ала от Илиян Симеонов, Емил Христов, Кирил Кирилов и Захари Паунов (зам.-председател) нямаше и следа. Както повелява уставът, дневният ред бе оповестен в предварително изпратени писма. В залата раздаваха проект за нов устав (във връзка с промените в Закона за авторското и сродни права и съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел).
След като чевръсто бе избран председател на събранието - Иван Ничев (секретар на СБФД), и той зачете дневния ред, режисьорът Генчо Генчев (член на контролно-финансовата комисия на "Филмаутор") скочи енергично с вик: "Нямаме доклад". Веднага микрофона взе документалистката Константина Гуляшка (председател на същата):"Имам няколко съображения да споделя с вас. Разполагаме с 8 протокола на заседанията на новия УС, ала те са във формата на резюмета. Доколкото разбирам, отчетът става по финансови години, а ние имаме сведения само от май до края на 2000. Нуждаем се от финансов експерт, за да се ревизира дейността на УС и средствата, с които разполагаме, а ние имаме много средства". "Значи не сте си свършили работата", тутакси я репликира Иван Ничев, но тонът му само отприщи недоволството на присъстващите. И с право - на това събрание те не присъстват като членове на Съюза на филмовите дейци, а като акционери на "Филмаутор", след като финансират дружеството със своите 10 %, които им се удържат от изплатените авторски права. И хората настояват да са наясно с движението на парите им, особено след приемането на новия устав. Или, както се изрази Иванка Гръбчева, "БНТ превежда авторските права на всички. Николай Волев например не е член на "Филмаутор", но и неговите 10 % отиват там, както и на много други. Ние не сме тук като на сватба на Муун." А после продължи битката за своето авторско достойнство (и на колегите си) я с агресивната Елена Ликова (изпълнителен директор на дружеството), която все се оправдаваше, я с компетентния юрист Георги Саракинов, който все настояваше, че сме пионери в прехода от соцправото към европейските закони...
Така моя милост за първи път присъства на събрание, което всъщност не се състоя, въпреки че Димитър Дерелиев изложи своя отчет за дейността на УС за 10 месеца и 10 дни, а Елена Ликова прибягна до диапроектор, за да покаже в цифри завидното финансово състояние на дружеството.
В продължение на няколко часа се води дебат за смисъла от съществуването на "Филмаутор" - както в момента, така и след 1 юли 2001, когато нито един филм няма да може да се излъчи без съгласието на тримата му автори (режисьор, сценарист и оператор), а Националният филмов център става притежател на правата върху филмите, заснети преди 1993. Тук най-активно се намеси Радослав Спасов, който беше председател на "Филмаутор" няколко години, макар че на свой ред Иван Ничев няколко пъти не му дава микрофона. Славчовото обобщение беше следното: "Колеги, да не се опитваме да разградим "Филмаутор". Аз съм си оставил тук живота - една стотинка не съм взел. Първото нещо, което трябва да се направи, е тройките да си решат проблемите вътре; първият договор, който трябва да се сключи, е с НФЦ."
Най-сетне в ранния следобед, когато залата започна застрашително да се опразва, бе излъчена работна група, която да обгледа проекта за устав и да подготви общото събрание на "Филмаутор" през май (Иванка Гръбчева, Михаил Мелтев, Димитър Дерелиев, Георги Стоянов, Владимир Андреев и др.). И още едно условие поставиха кинематографистите - да се съберат в Дома на киното, та дори и с наем, а не в Американския център, където, първо те обискират, а после ти вземат и касетофона, и мобилния телефон.
Колкото и парадоксално да звучи, в крайна сметка се оказа, че в сравнение с миналата година, това събрание, макар и непроведено по устав, свърши работа - членовете на "Филмаутор" вече демонстрират самочувствие не на сънени марионетки, а на акционери, които настояват да са наясно както с правата, така и със задълженията си.

Геновева Димитрова