От печат излезе новата книжка на сп. "Летература". Защо нейното притежание от ценителите на читанката "Следистории на изкуството" е наложително?
Защото в книжка 25/2001 на изданието е поместена работата на Тимоти Дж. Кларк "Бар във "Фоли Бержер" - текст, "изпаднал" от съставената от Ангел Ангелов и Ирина Генова изключителна читанка на зримото.
И в този брой на "Летература" са публикувани четири творби от Международния конкурс за есе - Ваймар' 1999, протекъл под наслов "Да освободим бъдещето от миналото? Да освободим миналото от бъдещето": "Прозрачният град" на Жан-Пиер Фай; "Темпоцид: пролог към възкресяването на времето" на Михаил Епщайн; "Шахматната игра на Бога: притча и философия" на Дзинмин Ван. Както и "Времевото опосредстване на смисъла" на работилия доскоро в Софийския университет Александър Шнел. С право долавяте, че това са все проницателни есета, които заслужават бавно и усамотено четене.
Вземам повод от публикуването им тук, за да попитам каква е нуждата от разразяващите се този сезон в България най-разнообразни конкурси за писане на есета? (Още повече, че журиращите в тях са подозрително едни и същи фигури...)
И дали произведеният чрез местни конкурси някакъв смисъл ще може да конкурира поместените в "Летература" есета?

М.Б.