За тукашното и липсващата святост
Уважаема госпожо Главен редактор,

Уверявам ви, няма да търся сметка на г-жа Ирма Димитрова за това, че е гласувала за Джордж Буш на последните президентски избори. Все пак не познавам ситуацията в нейния щат, не знам кой й е губернатор, какъв е статутът на най-близкия университет до дома й. Не бихме могли обаче да се надяваме на подобна сдържаност от страна на г-жа Ирма Димитрова, защото очевидно за нея тукашността е лесно постижима, разпознаваема и с новопоявилите се реалии, сюжети, персони. Госпожа Димитрова декларира, че не само не познава, но и не се интересува от тези подробности. Защо е това пренебрежение към емпирията на опошлената тукашност, към пъплещите (играещите своите скандальозни игри) грешни, непрекъснато грешащи персонажи. Ами защото зад/във текста "Хайде да си играем. Писмо от Америка" (бр. 10 от 16 март 2001) прозира/стои образът на Идеалното, Святото, Непогрешимото. Ние добре знаем, че то има своите персонификации в лицето на държавните ни представители в Индия (преди това в Монголия), Вашингтон, Варшава, че тези персонификации са неформално намножени къде ли не в чужбина. На нас ни е останала единствената възможност грешно да грешим и да не сме в състояние дори да си го признаваме, да се опитваме да се поправяме.
Впрочем, ето още един път формулирани двете причини за принуденото ми полусъгласие за "номинирането" на Иван Бориславов за кандидат-директор на БНР:
1. През 12-те години на демократическия ни преход не можах да свикна с отвратителната гледка на внезапно заявяваните от неподходящ човек амбиции да заеме някакъв важен пост в държавата. Тази гледка винаги ме е омаломощавала, парализирала, въздействала ми е като стихийно отрицателно чудо, като природно бедствие. Не се научих да противодействам.
2. Госпожа Димитрова твърди, че нашите отношения са обременени от стари политически свади. Не си го спомням. Иван Бориславов също говореше непрекъснато за подобна обремененост. И с това предизвика за момент моята глупава толерантност. Демек, да не излезе, че ако го порежа, ако се противопоставя, то действам по лични причини (така и ми бе намекнато). Хак ми е!

С уважение:

Михаил Неделчев

19 март, сутринта на превземането на Хоризонт от стачкоизменниците