Трудното мина, започна невъзможното
На 14 март т.г. по инициатива на Съюза на българските филмови дейци се състоя пресконференция на тема "Проектозакон за киното - за какво иде реч?". В нея взеха участие представители на работната група, изготвила проекта, приет от Министерския съвет: Михаил Мелтев (председател на СБФД), Евгений Михайлов (изпълнителен директор на "Бояна" ЕАД), Радослав Спасов (координатор на Инициативния комитет за Закон за киното), Гергана Даковска (Национален филмов център), Николай Волев (Сдружение "Режисьори" при СБФД), Владимир Андреев (Асоциация на българските продуценти), както и Иван Ничев (секретар на СБФД). След кратък увод и раздаване на две полезни четива (експозе на основните позиции в проектозакона за киното и сравнителна таблица на помощите за филмопроизводството в Европа), водещият пресконференцията Михаил Мелтев даде ход на въпросите. Тутакси откликна кореспондентка на Франс прес, която запита колко филма са се произвеждали пред 1990 и изобщо каква е филмовата ситуация в България. Тоест завъртя хода на пресконференцията в добре познатата посока, а Евгений Михайлов за пореден път пространно обясни как филми няма, но пък техниката на "Бояна" е вече адекватна на световните стандарти и пр.
Волев бе лаконичен: "Количеството на филмите катастрофално падна. Най-сетне с този закон на това се поставя край. Няма европейска държава, която да не подкрепя културата си."
На въпроса присъства ли в проекта лелеяният фонд "Българско кино", Евгений Михайлов обясни, че "думата я няма, но ще бъде избягнат порочният механизъм неусвоените средства да се раздават на бързи сесии - ще бъдат заделяни за догодина". И както журналистите почти бяха на път да проумеят за какво иде реч, а авторите на проектозакона си поглеждаха тревожно часовниците, изведнъж Веселин Савов от "Съни филмс" се надигна, видимо изнервен: "Ние, големите разпространители и собствениците на кина (показва младежите, които притежават мултиплекса "Юнайтед синема") сме тук като навлеци. Нямаме нищо против закона за киното. Ние сме срещу прословутите такси - откъде ще се вземе този 1 милион лева, както е заложено в проектозакона? И стига с тая Европа. От 42 страни само в три (Великобритания, Дания и България) билетите за кино са обложени с пълното ДДС. Във Франция например, където се държи на националното филмопроизводство, ДДС е 19,6%, а върху билетите - 5.5%..." След него взе думата адвокатката на собствениците на киносалони, която директно нарече чл. 25 от проектозакона рестриктивен - противоречал на чл. 15 от Конституцията, т.е. правото на свободна инициатива. Отговори й юристка от Министерството на финансите: "Нищо не противоречи. Таксите са не само за българската киноиндустрия, а и за зрителите - т.е. за мен". Пресконференцията заприлича на пленарна зала и Михаил Мелтев едва съумя да овладее ситуацията с думите: "Нека да говорим за пазарна икономика, но не за тази от XIX век, която роди Маркс и Ленин". Владимир Андреев се опита да тушира страстите: "Не смятам, че трябва да има противопоставяне между продуценти и разпространители. В подзаконови актове ще се дава помощ и за разпространение на български филми." Тепърва ще се запознаваме с целия текст на проекта за Закон за киното. И ще го обсъждаме. Въпросът е, че след като беше на път да се превърне в утопия, той вече е факт. В изходните позиции на проекта четем: "Страните от Европейския съюз поддържат и защитават аудиовизуалната продукция като част от отстояването на своята национална култура. Специалното внимание към филмовото производство е предизвикано от факта, че то предполага значителни инвестиции, които не могат да разчитат на бърза възвръщаемост, а при малките национални пазари стопроцентовата възвръщаемост е невъзможна. Това налага въвеждането на регулативни механизми, които обвързват разпространението и кинопоказа на аудиовизуалния продукт с капиталоемкото производство. Някои европейски страни съчетават този подход с откровен протекционизъм и квотни системи, които не присъстват в нашия проектозакон. Всички европейски страни обаче нормативно изграждат механизъм за финансиране на филмовата индустрия. Основните средства се набират от кино и видео-разпространението, от ефирни и кабелни телевизии".
Сега най-важното е проектът да влезе в пленарна зала, т.е. да се обуздае съпротивата на разпространителите. Както обясни Евгений Михайлов, "ако законът бъде приет от този парламент, ще може да влезе в сила от 1 януари 2002". Но дали ще стане - всичко зависи от депутатите. Михаил Мелтев всъщност кристално дефинира сегашната ситуация около проектозакона за киното: "Трудното мина, започна невъзможното".

Геновева Димитрова