Фрагменти... безкрай
Първи фрагмент. Първоначално в този текст трябваше да става дума само за едно нещо - убийството на малкия Петър Терзийски. Но не за това как то се плъзна към социалния протест, нито за това как мутира в корпоративен интерес, още по-малко за начина, по който беше доста успешно размито от властта до банално браншово договаряне с шофьорите.
В този текст първоначално трябваше да става дума за това убийство не като за банален битов инцидент; (битов инцидент то е само в непросветените глави на българските политици). А като за деяние (престъпление), прочетено през мита за Медея.
За неграмотните накратко обяснявам: Медея е магьосница, дъщеря на царя на Колхида; когато Язон, главният аргонавт, пристига, за да вземе Златното руно, Медея му помага да го открадне, жени се за него и бяга в Йолкос; после убива чичото на мъжа си, който е узурпирал трона, заедно с Язон бяга в Коринт, но там той се залюбва с дъщерята на местния цар; и тук вече става това, заради което съществува митът "Медея". След като Язон й съобщава, че я зарязва заради царската дъщеря, тя извършва най-страшното - убива децата си. По една единствена причина - за да накаже мъжа, който е забравил колко много й дължи; и който вече не се интересува от нея. В съзнанието й тези деца са негови, не нейни. Тя наказва него, не себе си. Може да се каже, че убивайки децата си, Медея всъщност убива Язон. Не случайно в мита скоро след това Язон умира. А какво се случва с Медея, така и не се казва.
Може би някой ще реши, че е нелепо мотивите на Даниела, майката-убийца, да бъдат четени през Еврипид. Никак даже не е нелепо. Даниела/Медея удуши детето си, за да накаже съпруга си. В този смисъл актът не е самоубийствен (както го описаха някои психиатри), той е убийствен. Фактическото убийство на детето е ритуално убийство на мъжа. Стана ясно (а и да не беше станало, можеше да се изчисли), че Даниела е била уязвена от съпруга си, че е привиждала в брака си нерешим проблем. Затова го "решава" радикално. Чрез смърт.
Всъщност, казусът "Медея" никога не е обсъждан като психическо заболяване. Нито като психическо здраве. Досега никой не е твърдял, че Медея е луда, нито че е нормална. На нея се гледа (и досега) като на унищожителна трагическа неразрешимост. Сюжетът "Медея" е от най-страшните и плашещите - от античността до днес. Защото е ирационален. И защото е изцяло затворен в индивида.
"Медея-афектът" обаче е и културен феномен. Той означава, че индивидът не разполага със собствени цивилизационни "омекотители" (буфери), чрез които да се справя с разрушителните си нагони. В този смисъл може да се каже, че психическото заболяване е вид варварство. Употребата му - също.
Втори фрагмент. Намерението ми обаче да остана на територията на мита беше провалено. Не толкова от самодоволството, с което изпълнителната власт в лицето на полицейските шефове и лично на министър-председателя целия петък пече на бавен огън истеризиралото общество. За да го омаломощи окончателно някъде в края на нощта. Не дори от нахалството, с което на другия ден пъргаво превърна целия си наличен властови ресурс в обвинения и масирана атака срещу всички - опозиция, полу-опозиция, "едни" чужди държави, ченгета, руска мафия, журналисти, вестници... За да съобщи, че протестът ли, самото убийство ли (така и не се разбра) всъщност са дело на едни сили, които "клатят" националната сигурност... Та намерението ми да остана при любимата Медея се провали не заради властта, а заради начина, по който към силовата й акция побързаха да се присъединят и някои естрадни играчи. Като Александър Бръзицов например, който в декларация обяви протеста на радиото също като посегателство върху националната сигурност... (Тук, с извинение към пуританите и пуристите, не мога да не си спомня онзи виц за дръгливото коте на покрива, което надничало зад улука, докато старите котараци се забавлявали с котката; а като приключили и го попитали: "Ти какво правиш тука, бе?", то отговорило: "Чукам още 5 минути и си отивам.")
Трети фрагмент. И с иначе смехотворните жестове на Бръзицов не успях да затворя този текст. Не защото към тях не можеха да се прилепят и други - толкова или дори по-карикатурни от неговите, като например логореята на някакъв самозван старозагорски "политолог", чиито брътвежи по всички национални медии тези дни, ако не бяха така безотговорни към отношенията ни с Русия, биха разведрявали ежедневието на всеки чул ги българин.
Не го затворих, защото компонистът Бръзицов изведнъж се превърна в касапин - започна безцеремонно да коли програми и хора... И сега, вместо главата на Томов, по улиците се търкалят главите на Маринкова и Волгин... Четвърти фрагмент. В момента по националното радио звучи българската естрадна песен "Ще намерим ний вълшебната страна..." Но преди да я намерим, ще трябва да напуснем варварството. И да се примирим с факта, че християнството ни предстои. И на министър-председателя. На Дачков също.

Копринка Червенкова