Днес, повече от месец след публикуването в Германия на статията на Мъгърдич Хачикян, в Македония вече се стреля, обявена е частична мобилизация. Статуквото на Балканите отново е под въпрос. И въпреки уверенията на политици и политолози, че ситуацията е под контрол, на всички е ясно, че промени предстоят.
Дали тези (нови) промени на Балканите ще бъдат промени на държавните устройства, или на държавните граници, предстои да се види. Предстои да се види и как - под натиска на кои конкретни външно- или вътрешнополитически фактори - ще се извършат те.
Едно вече е ясно: двигателят на събитията е демографски.
От тази констатация бяга и ще продължи да бяга т. нар. международна общност. По причини, лесно обясними - признаването на демографския бум за елемент в развитието на международните отношения противоречи на цялата, изработена в продължение на половин век, следвоенна европейска идеология.
Да признае, че в основата на балканските конфликти през последните (поне) пет години е високата раждаемост на албанското население и свързаните с него естествени искания за развитие, за Западна Европа би означавало да се върне в мисленето си преди Втората световна война - към понятия като "колективни права". Което би взривило не само Европейския проект, който (добър или лош) е в ход, то би взривило цяла съвременна Европа.
Така че Балканите ще трябва да чакат, докато демографският фактор бъде разпознат и приет от международната идеология.
А дотогава?

Хр.Б.