Становище
на Съюза на артистите в България
относно състоянието на театралната система,
показано по време на междинния анализ
за дейността на театрите през 2000 г.

В САБ в България бяха анализирани официално предоставените данни и справки, които обслужват междинния анализ. Без да вземаме предвид получената от други източници информация и собствените ни наблюдения, можем да констатираме и препоръчаме следното:
1. При липса на други, достатъчно ефективно работещи механизми за контрол и обратна информация, едногодишният период, който се анализира, е твърде дълъг. Безвъзвратно са пропуснати възможностите за корекция и намеса в етап, когато от това биха произлезли положителни резултати. Убедени сме, че можеха да бъдат предотвратени сривовете в стопанската, икономическата, производствената и художествената програма на драматични театри, като тези в Русе, Благоевград, Пловдив, и др., ако НЦТ и МК реагираха по-адекватно на многократните сигнали.
2. Предложената оценъчна карта предоставя възможност за недобросъвестно и манипулативно поднасяне на данни от страна на театрите, от което за жалост някои са се възползвали. Най-сериозен пропуск в така предложената методика за оценка според нас е липсата на възможност да се установи какъв е относителният дял на всяка от 230-те премиери в реализирания брой зрители и приходи. Предположението, че по-малко от 1/4 от заглавията са донесли над 3/4 от прихода, не може да бъде потвърдено, но и не може да бъде отхвърлено. В крайна сметка става дума за ефективност - кои (като жанр, проблематика и пр.) от заглавията и колко от тях са довели до "изпълнението на плана".
3. Доколкото представените на вниманието на НЦТ данни и справки са официални документи, подписани и подпечатани от длъжностни лица, ние предлагаме на МК да потърси отговорност и наложи съответните санкции на ръководителите на театри, които въпреки инструкциите са попълнили небрежно, непълно или съзнателно манипулативно исканата им информация (ДТ-Ловеч, ДСТ, ДТ-Смолян). Почти никой от театрите, в които е знайно, че има фестивали, театрални празници и др., не се е съобразил с изискването да отдели приноса на чуждите театри от своите спектакли. Това най-ясно личи в ДТ-Варна.
4. Положителна е тенденцията за увеличаване дела на приходите от собствена дейност (от билети) на театрите в тяхната издръжка. Така например с осъществените над 2.36 милиона лева приходи от билети, театрите имат средно за страната малко под 21% дял от общите приходи (които са над 11.26 милиона лева). Делът на собствените приходи е почти 30% от субсидията - държавна и общинска (която надхвърля 7 милиона лева).
5. Продължава тенденцията за намаляване на свръхпроизводството, което беше основен белег на тетралната система до 1997 г. Продължава обаче спадът на зрители - малко под 1 милион за театрите, които са били обект на анализ. Заедно със столичните общински театри и Народния театър, вероятно общият брой театрални зрители, в това число и на куклените театри ще е около 1,15 милиона...
6. Дисциплиниращото въздействие на програмно-проектната система, което се наблюдаваше в началото на структурните промени след 1998 г., е на път да бъде заменено с поредната вълна от нереалистични програми, които обаче получиха одобрение от националната комисия, а година по-късно няма да получат подобаваща санкция. Въпреки икономическите неблагополучия през изминалата година, не толкова липсата на средства, колкото самонадеяно планиране, липса на управленска култура или откровена безстопанственост са причина за сривовете на отделни места.
7. Расте делът на общинската субсидия. С предоставените над 1.28 милиона лева, както и с косвената субсидия, чрез издръжка на сгради, поемане на консумативи и други преференции, общините вече припознават местните театри и като свои. Смятаме, че при по-внимателно вслушване в тяхното мнение, включително и по кадрови въпроси (най-ярък пример са становищата на общинските власти за ДТ в Перник и Кюстендил) може да се очаква по-добър резултат и по-добър диалог.
8. С изключение на Пътуващия театър нито един от театрите в схемата 6+ не показва напредък в сравнение с предишни сезони. Въпреки това ние препоръчваме още усилия за съхраняване на театъра като структура, макар и силно атрофирала в този си вид. Ликвидацията или негарантираното прехвърляне към общините би ги превърнало в самодейни или би ги заличило от театралната карта на страната, каквито случаи вече наблюдаваме във Видин и Велико Търново.
Крайно време е да се обърне внимание на опита, усилията и резултатите, постигнати от Пътуващия театър и неговия ръководител. При всичките възможни и навярно справедливи претенции към художественото ниво на постановките на този театър не може и не бива да се премълчава повече факта, че той съществува и работи почти самоиздържайки се. Редно е да се подкрепи този модел с известни разумни, целеви инвестиции.
9. Чувствително е намалял през анализирания период броят на творческите кадри, щатно ангажирани в театрите. Те са едва 537 от 1715, или около 30%. На практика поведението на свободно практикуващите в сегашния модел е антипазарно, а неизпълнението на договорите (особено от страна на режисьорите) - причина, сред най-често изтъкваните, за подмяна или отпадане на проекти от програмата. Тенденцията да се противопоставя моделът на репертоарния театър на различните структури, без щатно ангажиран творчески състав, което беше водеща в политиката на НЦТ през изминалите три години от началото на реформата, доведоха до драстични аномалии, които изискват сериозен анализ и спешни мерки.
10. Сравнителният анализ по отношение размера на субсидията от страна на МК към театри с еднаква численост, показва непонятни критерии, по силата на които се дават различни по размер суми. Остава впечатлението за неравнопоставеност или за някакви скрити от обществеността мотиви, по силата на които се прави подобна диференциация.
11. Във всяка от групите театри (обединени драматично-куклени, репертоарни драматични, открити сцени и сцени 6+, както и техните аналози при куклените театри) се наблюдава сериозно разслоение и се открояват изоставащите в изпълнение на плановите си показатели. Напълно поддаващите се на сравнение драматични театри от Пловдив и Русе с тези от Варна и Бургас са постигнали почти два пъти по-ниски резултати на натуралните си показатели. Няма основание да търсим сходство и при сравнение на художествените им резултати, колкото и относителни да са критериите тук.
Два пъти по-ниски от заявените са резултатите на театъра в Благоевград. Ниска средна посещаемост се крие зад данните, посочени от ДСТ, Театър "Българска армия" и Младежкия театър. Справката от Ловеч е скандална. Невероятни са декларираните приходи от билети в Димитровград и Ловеч - едва от около десетина хиляди лева за цяла година! Куклените театри в Габрово и Добрич също дължат по-обстойно обяснение за незадоволителните си резултати.
12. Предлагаме на МК да потърси финансиране за едно национално представително проучване на визията за театъра в преход. Три години след началото на структурните промени са достатъчно време за стабилност и конкретност на изводите.