В бита под Витоша

След Йовковата "Боряна", "В полите на Витоша" е поредната пиеса от българската класика, към която се обръща режисьорът Боил Банов. Отново на сцената на Хасковския театър. И двете му интерпретации се изплъзват от евтиното неоконсервативно наместване в "българщината" или от каноните на сценично четене на тези класически пиеси. Което не означава, че са радикално нови "прочити". Тяхното предимство е в спокойното вглеждане на режисьора в живота, разгърнат в тези пиеси и тяхното разполагане в актуалния ни опит.
В "Боряна" сцената представяше един чакълест и безплоден дом, в който всекидневното "ровене" в чакъла на битовите взаимотношения и кражбата се сливат. Да се краде се превръща в част от ежедневието. И този дом изглеждаше така безплоден не просто заради престъпването на основни етични норми, а тъкмо заради превръщането на този факт в ежедневно престъпване.
"В полите на Витоша" в подобен "графичен" сценичен стил се разиграва зад/пред стъклени врати - павилион, витрина или аквариум - върху съвсем празна сцена. Така пиесата е видимо "извадена" от традиционното й разполагане в среда, неизменно съдържаща битови аксесоари и е семпло графично обрамчена. Нюансите са "запазени" за полето на взаимоотношенията между персонажите. Това не е кой знае какъв революционен жест или откривателство, но не сам по себе си е важен той. От една страна, подобен жест винаги е сериозно изпитание за актьорите върху голата сцена, успяващи да удържат вниманието на зрителя към случващото се между тях. А от друга страна, това отмества погледа на гледащия от буквалното му въвеждане в един дом и драмата, която ще се разиграе в нея и го премества към осмислянето й извън мелодраматичния жанр. Освен това, подобен отказ от етнографски знаци недвусмислено локализиращи драматичния проблем в полето на "българското" насочва вниманието към по-широкото му представяне.
Така става още по-отчетливо показването на "В полите на Витоша" от режисьора като битова драма. Действието се разиграва изцяло в рутината на битовото ежедневие: Чудомир (много добро изпълнение на Мариан Бозуков) посещава своята братовчедка, за да й предаде новини от любимия, чийто фен е той. Драгоданоглу (Илия Раев) е избран за депутат и жена му напомня пътем, че трябва да се купи коняк за гостите. Мила (Николета Малчева) само пречи с нейните увлечения на спокойния празник на брата. Христофоров (Емил Емилов) изслушва новините от Мила, за да коментира хладнокръвно, че тя "се държи храбро", защото така и трябва. Д-р Васко Чипиловски (Калоян Ленков) е добре дошъл и като гост, и като жених и дали Мила го харесва е само дребен недостиг, нещо като конякът, който трябва да се купи за гостите. Накратко: отношенията между Мила и Христофоров са си част от рутинната битова въртележка, в която чувствата нямат значение. Дори митичната любовна "гробищна сцена", преместена на финала (когато пред смърта на Мила Христофоров виновно си я спомня), е представена също като "делова среща" от битовото ежедневие с леко романтичен привкус - откровенията и предложенията на Мила някак объркват плановете на Христофоров, тикат го към нарушаване на ежедневния му ритъм (с малко работа, малко политика, малко ромео-жулиетина връзка etc.).
Подобно интерпретиране на Яворовата пиеса печели с внимателното и спокойно вглеждане в нейния свят без излишно патетизиране и драматизиране в отношението към "любовта" или към "средата". В спектакъла няма и драматично преживяване в представянето на "низкия български бит, убил една любов", защото няма "висок" бит, а страстите са част от него. Чехова трезвост, макар без неговия хумор и обеми в разказания Яворов сюжет, прозира в интересния, чувствителен, графичен спектакъл на Хасковския театър.

Виолета Дечева














Реплика
от ложата

В полите на Витоша от П. К. Яворов, ДТ-Хасково, режисьор Боил Банов, художник Елица Георгиева. В ролите Николета Малчева, Емил Емилов, Илия Раев, Мая Драгоманска, Мариан Бозуков, Калоян Ленков.