Сънувай смело!
Близо три седмици продължи престоят на световноизвестната балетна трупа "Младият балет на Франция". "Приключение с много енергия и много пари" - така определи събитието Робер Бертие - председател, основател и артистичен директор на компанията.
Още по време на деветнадесетия международен балетен конкурс, Варна - 2000, Робер Бертие и Християн Бакалов планират осъществяването на т.нар. резиденция в България. (След България МБФ продължава в страните от бившата Югославия и това е първата френска трупа, която ще гостува след свалянето на ембаргото и края на войната.) Какво представлява понятието резиденция - това е съвместна работа на трупата с екипи и танцьори от Националното балетно училище на страната, в която се гастролира. Продължителността на престоя е две седмици, като към тях се добавят и дните за концертните изяви. Общите репетиции, обмяната на преподаватели, организирането на съвместно представление с участници от страната домакин са изключително полезни. Началото на този проект е поставено преди петнадесет години в Израел.
След заявеното желание за осъществяване на резиденция у нас веднага се задейства реализацията му, а това означава - набавяне на средства. И както става навсякъде по света, където изкуството процъфтява, идеята е неразривно свързана с финансирането й. "Винаги се говори за артистите, но аз искам да започна от тези, които правят възможна изявата на артистите" - това бяха първите думи на г-н Бертие в изявлението му пред журналистите. "Софийски имоти" ЕАД бе главният спонсор, осигуряващ средствата по престоя; Държавното хореографско училище, вече Национален център за танцово изкуство, предостави зали за репетиции, Софийската опера - сцена; подкрепа оказаха Министерството на културата, Френският културен институт и Френската асоциация за артистична дейност.
"Младият балет на Франция" е компания, създадена през 1983 г. от Робер Бертие и Розела Хайтауър. Уникалността на трупата се състои в съчетаването на три дейности - обучение, театър и трудова борса. Всяка година постъпват около двадесет танцьори на възраст между 17 и 20 години. Престоят на всеки един от артистите е една, максимум две години. За това време те трябва да си намерят постоянна работа и да освободят място за следващите кандидати за слава. За осемнадесет години през МБФ са минали 240 изпълнители, а 220 от тях са получили ангажименти по цял свят. Трупата е професионална, защото почти всички са завършили обучението си. Тя е и училище, по-точно майсторски клас, защото с младите артисти се работи много и индивидуално, като всеки усъвършенства професионалните си качества в богатия и разнообразен репертоар. Компанията е много оригинална и печеливша форма на балетен пазар. Артистите непрекъснато пътуват, което им дава възможност да бъдат забелязани от импресарии и директори на театри. Съставът е многонационален.
"Въпреки че в България сме за втори път и за първи път организираме резиденция, между МБФ и България съществува здрава връзка - пояснява г-н Бертие. - От десет години насам в МБФ неизменно присъства поне един български танцьор, а от 20 години следя всеки Варненски международен балетен конкурс. За мен това е най-престижният конкурс, едно от местата, където избирам артистите си. Българското начало в Младежкия балет на Франция е поставено от Християн Бакалов, един от централните персонажи в тази история, през 1991 г. Следват Диляна Никифорова, Димо Милев, Бойко Досев, Искра Стоянова, Емануела Мерджанова. В сегашния състав на трупата е Александър Александров. В трите последователни концертни вечери двадесетгодишният възпитаник на Бисер Деянов неизменно предизвикваше буря от аплодисменти.
Прекрасно би било, ако хората, които правят балет в България, внимателно са наблюдавали колко и как действаше целият екип на трупата. Работният ден продължаваше между осем и девет часа. За две седмици се подготви концертна програма, траеща около два часа и половина: част от нея - предварително подготвена, друга - доусъвършенстваща се и трета - изцяло нова. Успоредно с изпълненията за българското турне се разучаваха и неща за предстоящите гастроли. Почивни дни нямаше. В последните три дена към този график се добавяха и концертите. На спектаклите се танцуваше само по единствения възможен начин - с всеотдайност и себераздаване докрай. След първия концерт титулярът в централните роли Марчин Крайевски си изкълчи крака. Замените се извършиха светкавично и ако публиката не беше специално предизвестена, никой нищо не би разбрал.
Различни са мотивите, събрали младите хора от всички краища на света. Всички обаче добре знаят, че единственият възможен път към успеха минава през този свръхнатоварен ритъм на работа. "Не вярвам в шанса, вярвам в работата" - тези думи на Християн Бакалов са ключови за съвременния балетен артист.
Концертната програма е разпределена така, че класическият и съвременният репертоар да са еднакво застъпени. Обичайно за МБФ е да се поръчват нови постановки, правени специално за трупата със средствата на класическия танц. В настоящето турне компанията представи: "Тримата мускетари" - хореография на Андре Проковски по музика на Джузепе Верди, "Възхвала на почивката" - хореография на Иван Фавие по музика на Анри Торгу, "Трубадур" - хореография на Жан Пол Гравие по балетната музика към трето действие на едноименната опера, Па де дьо от "Арлекинада" - хореография Мариус Петипа по музика на Рикардо Дриго, и "Френски песни" - 14 танца на различни хореографи по популярни френски шансони. В София МБФ осъществи две световни премиери:"Лешникотрошачката по Дюк Елингтън" - хореография на Андре Проковски и музика на Дюк Елингтън по теми от едноименния балет на Чайковски, и "Следа от спомен" на Християн Бакалов по музика на "Пластик мен". Последната работа се подготви изцяло по време на резиденцията в сътрудничество с ученички от Държавното хореографско училище и артисти от балета на Софийската опера.
"Тримата мускетари" е балет в три части, поставен за първи път през 1980 г. в Австралия. Хореография на анимационен принцип - такава е била идеята на автора. Злополуката с титуляра се оказа шанс за молдовския танцьор Улиан Топор, който дебютира в ролята на Д'Артанян. Това, че един седемнадесетгодишен младеж се справя с лекота със свръхсложния хореографски текст, би могло да се приеме, но фактът, че Улиан Топор играе балет от три години, е наистина шокиращ. За балетния ценител е истинско щастие да види такава уникална дарба.
Истински музикален и хореографски шедьовър бе постановката "Лешникотрошачката по Дюк Елингтън", създадена от автора на "Тримата мускетари" Андре Проковски в памет на Джордж Баланчин. Облечени във вечерни тоалети, с изтънченост прошумоляват актьорите по сцената, оставяйки у зрителите примамливия аромат на лукс и светски блясък. Специално за МБФ са поставени и танците към трето действие от операта "Трубадур" на Верди.
Всяка от трите вечери неизменно завършваше с "Френски песни". Различни хореографи от цял свят - Алексис Мануел, Бен ван Кауенберг, Християн Бакалов, Филип Треет, Никола Музин, Педро Пауелс, Иван Фавие - са обединени от магията на френския шансон. Звучат незабравимите гласове на Едит Пиаф, Жак Брел, Жилбер Беко, Шарл Трене, Силви Вартан... С всеки следващ танц аплодисментите нарастваха, докато на финалния "Внимание, дами и господа" зрителите щурееха не по-малко от бушуващите по сцената актьори.
Същинската цел - резиденцията, т.е. взаимодействието между български ученици и членове на МБФ, се осъществи чрез последната постановка на Християн Бакалов, създадена специално за случая. Ангажираните представители от училището бяха изцяло дамски състав - ученички от десети и дванадесети клас. Мъжкото подкрепление дойде от страна на двама млади артисти от балета на СО - Виктор Колдамов и Калоян Бояджиев. И двамата за наша радост и гордост не отстъпваха на блестящия мъжки състав на МБФ, но тъжното е, че следващия сезон едва ли ще са в България.
Наблюденията от цялостната работа на резиденцията потвърди мнението ми, че инак способните, но не особено трудолюбиви и дисциплинирани българчета могат да работят. Християн успя да пробие стената на тинейджърския им непукизъм и черногледство с много търпение, спокойствие и чувство за хумор и ги увлече в приключението. Ползата за тях беше повече от очевидна - справиха се отлично, при това с една съвсем чужда за нашите ученици танцова лексика. Дано резултатът от този контакт да е траен.
Накрая не може да не се представи главният виновник за случилото се Християн Бакалов. "При всяка резиденция представям млади френски хореографи заедно с хореографи от страната домакин. В настоящото си гостуване дойдох с френско-български хореограф"- така, шегувайки се, г-н Бертие посочи съвсем точно идентичността на един от най-талантливите и търсени хореографи във Франция. "Основната част от представения в София съвременен репертоар е Бакалов, Бакалов и отново Бакалов."
Кой е Християн Бакалов? Той е млад, той е хубав, той съчетава българския темперамент с френска галантност, той излъчва примамливия чар на успеха. Християн Бакалов завършва ДХУ през 1991 г. в класа на Илиан Дрангажов.
Общото на всички ученици на Илиан Дрангажов е, че педагогът полага специални грижи да не позволи балетът да унифицира децата. Неговото убеждение е, че не може едно дете да се комплексира, ако физиката му с нещо не отговаря на щампата за балетен артист. Тази уж толкова простичка концепция изгради няколко поколения таланти в българския балет. Класът на Християн беше забележителен - Красен Кръстев, Иван Динев, Станко Милов, Диляна Никифорова, Вяра Начева, Анелия Маркова - за всички тях още от училище беше ясно, че ще успеят. "Бяхме като едно цяло - спомня си Християн. - Бяхме обединени от липсата на бъдеще или по-скоро от единственото възможно бъдеще - Софийската опера. Но това не ни отчайваше, а ни зареждаше с енергия. Сега условията на работа са несравнимо по-добри, но имам чувството, че днешните ученици нямат цел, нямат сънища, нямат ясното съзнание, че животът и бъдещето им са в техни ръце. Когато постъпих при Клод Брюмашон в Нант през 1992 (Християн е в трупата му до 1999 г.), се почувствах ужасно. В МБФ живяхме 9 танцьори в един апартамент, всички бяхме от различни националности, всички бяхме чужденци и това ни обединяваше. Истински чужденец се почувствах в Нант. Никога не съм обичал думата "кариера", но когато постъпиш в голяма трупа, трябва да правиш кариера. Във всички балетни компании, навсякъде по света цари егоизмът. Всеки гледа себе си, на никого не му пука за теб. На мен още от самото начало ми възложиха роля. Колкото и да бях радостен, за новобранеца това е опасна ситуация. В трупата имаше хора, които от десет години бяха там и хич не се радваха на успеха ми. Разбрах, че трябва да се държа така, че да бъда харесван. Ако се правех на звезда, при първа възможност щях да бъда ликвидиран. Във френските театри има какво да се играе, но и хората се бият за работа. Българите са способни, но поради грубото си държане имат проблеми с общуването, когато попаднат в западноевропейска среда. От друга страна именно тази тяхна суровост е част от идентичността им. Главното, на което се научих във Франция, е да съхранявам себе си, без да наранявам другите."
Работата с големия френски хореограф Клод Брюмашон се оказва съдбоносна за професионалното развитие на Християн не само като танцьор, но и като хореограф. През 1996 г. Християн е лауреат на Шестия международен балетен конкурс в Париж, а през 1999 г. печели първо място на конкурса за млади хореографи във Франция. Понастоящем е сред най-успелите съвременни хореографи във Франция. Живее във Франция и в Швейцария, пътува и прави това, за което е мечтал.
Сцената е тъмна, екранът е вдигнат, а сценичните съоръжения - открити, което създава атмосферата на софийската мизерия или парижките потайности - и в двата случая асоциацията е уместна. Под звуците на ритмично пулсираща музика навлизат от двете страни групи от по единадесет танцьори. Те се движат в различни посоки, но с еднакви движения. В "Следа от спомен" Християн разказва за своите преживявания преди десет години, за напускането на България, за допира му със света, за взаимодействието на двете култури в една личност. "Понякога се чувствах объркан, имах усещането за загубена национална идентичност, докато проумея простата истина, че националността е нещо неизменно, а досегът с всяка различна култура обогатява. Ако премахването на границите е бъдещето за света, то за човека на изкуството това е настоящето."
След България Християн поема към Швейцария, после към Корея, после - накъдето го задуха вятърът на неговите сънища.

Мария Русанова


Мария Русанова е преподавателка по български език и литература в Националното училище за танцово изкуство. Автор е на редица публикации върху проблемите на българския балет.
Християн Бакалов
и Младият балет на Франция
в България