Нова поредица

Издателство "Летера" откри новата си поредица "Текст-контекст" с 5 заглавия едновременно, които чисто времево обхващат периодите на античността, френския класицизъм и английския и немския романтизъм. Защото книжките се съсредоточават върху старогръцката поезия, "Сид" на Корней, езерната школа, "Манфред" на Байрон и "Чудната история на Петер Шлемил" на Шамисо. Иначе казано, текстът може да бъде едно конкретно произведение, но може да бъде и сбор от множество текстове, както е в случаите с представянето на старогръцката поезия и езерната школа. А контекстът се свежда до критическата рецепция, до реконструирането на духа на епохата, на живота на твореца и пр., което се наблюдава в обширните коментарни статии, включени във всяко издание. Общото, което може да се каже за тази поредица, е: желанието й да направи достъпни произведения, които не са кой знае колко популярни в българското културно пространство; да не ги представя изолирано, а детайлно да въведе в тях, да обясни и поясни, позовавайки се и на емблематични критически мнения; да снабди с библиография, да предложи избраните текстове и в превод (понякога дори в повече преводи), и в оригинал (поредицата е двуезична и в това също е достойнството й - изключение прави само "Старогръцката лирика"); и не на последно място, книгите са прекрасно оформени, те са много стилни и е истинско удоволствие дори само да се разлистват... Да не говорим за четенето.
"Старогръцката лирика" е много амбициозно издание, представящо всички поети от класическата античност, които са превеждани на български език, водещите жанрове, в които те се изявяват - оди, ямби, елегии, епиграми и пр., както и някои основни автори и жанрове, характерни за епохата на елинизма. В коментара към книгата Дияна Николова следи литературния живот през архаиката, накратко демонстрира особеностите на епохата, предпочитаните жанрове, разбиранията за вкуса и изкуството; сочи как в старогръцката поезия се появяват гласовете на авторите, какви стереотипи се възпроизвеждат в нея, с какви категории се работи, какво мислене стои зад текстовете. Спира се на теориите за произхода на старогръцката поезия, обсъжда връзката й с музиката, следи образа на поета, развитието на идеята за въздействието на поезията и основните й разновидности - меликата и декламативната поезия, обглежда теорията за сукцесивния характер на жанровете, характеризира всеки един поотделно.
"Сид" в избора на Младен Влашки е в превод на Пенчо Симов, но са включени фрагменти и от два други превода - на Живко Годен и на Николай Лилиев. Което позволява да се правят сравнения, да се види как в превода се снемат различни интерпретации на текста, как личността на превеждащия може да се въплъти в направеното, как се е променял българският език и пр. Изданието съдържа хронологична таблица за Корней и неговото време, мнението на Френската академия за "Сид", както и въведение и разбор на пиесата, дело на самия Корней. Финалният текст на Младен Влашки продължава да интерпретира контекста на епохата, в която се създава "Сид", говори за естетиката на класицизма, пояснява нормативността й, демонстрира особеностите на френския театър от това време, както и анализира самия текст през ключовите за времето си опозиции любов-чест, разум-чувство.
"Езерната школа" събира текстове (не само поетични) на Уърдсуърт, Колридж и Сауди, като някои от преводите са в повече от един вариант, какъвто е случаят, да кажем, с "Кублай хан" на Колридж. В коментарния си текст към книгата Весела Гайдарова обяснява кое прави от тримата поети съмишленици, мотивира основанията на термина школа, когато се говори за тях, визира началата на английския романтизъм и идеите, които посочените автори налагат. Прави кратки портрети на тримата, както и очертава особеностите в писането на всеки един от тях.
"Манфред" в избора на Клео Протохристова е в превод на Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева, а отделни фрагменти са предложени и в превод на Гео Милев и Кирил Христов. Самата възможност да се види как някои от големите български поети са чели и интерпретирали Байрон е сама по себе си значеща и важна. Значеща и важна е и за историята на българския език, за историята на българската поетическа мисъл, за рецепцията на английската литература у нас, за преакцентирането на едно или друго значение на "Манфред", което различните преводи демонстрират. А и билингвата в случая ни позволява да видим доколко прави са критиците, които твърдят, че Байрон звучи по-добре в превод, отколкото в оригинал. В съпътстващата "Манфред" статия Клео Протохристова обяснява защо тъкмо Байрон се мисли като разпознавателен знак за европейския романтизъм, показва живота му през призмата на една, като че ли специална моделираност от романтическите митологеми, предполагащи двойственост, конфликтност и парадоксалност. Посочена е принадлежността на поета към второто поколение английски романтици (Шели, Кийтс, Мур), то е сравнено с това на езерниците (в този смисъл връзки текат и между самите книги в поредицата), като се следят най-вече разликите не само между тях, но и между отделните поети вътре в поколението. В текста много умело е видяна и лайтмотивно е изведена темата за сдвояването между живот и поезия при Байрон, анализирани се някои ключови негови текстове. И най-сетне, предложени са различни, много работещи и удържащи възможно най-голям брой смисли, възможности за интерпретиране на самия "Манфред", като са посочени и множество междутекстови паралели.
"Чудната история на Петер Шлемил" е важен текст в рамките на немския романтизъм, който третира един от предпочитаните от немските романтици мотив - мотивът за дяволското, и който играе с жанра на романа, приказката, новелата. Един текст, който това издание освен всичко друго и ще популяризира. В обзора си към него Светла Черпокова представя историята на Шамисо, френско-немските преплитания в живота му, прави преглед на творчеството му и на жанровете, в които то се развива, и най-вече детайлно анализира посочения текст, опирайки се на ситуираността му в късния романтизъм, на ролята на биографичното в него, на жанровата неяснота, аналогиите с други текстове, както и на значенията, които могат да бъдат изведени, когато текстът се разгледа на ниво сюжет, композиция, герои, мотиви...

Амелия Личева



Думи
с/у думи

Старогръцка лирика, съст. и коментари Дияна Николова, изд. Летера, Пловдив, 2001
Корней, Сид, съст. и коментари Младен Влашки, изд. Летера, Пловдив, 2001
Езерна школа, съст. и коментари Весела Гайдарова, изд. Летера, Пловдив, 2001
Байрон, Манфред, съст. и коментари Клео Протохристова, изд. Летера, Пловдив, 2001
Шамисо, Чудната история на Петер Шлемил, съст. и коментари Светла Черпокова, изд. Летера, Пловдив, 2001