Ред е на Плевенската филхармония...
През юли 2000 г. Министерството на културата проведе редица конкурси за ръководители на музикални културни институти. Между тях - и за директор на Плевенската филхармония, която е и открита оперна сцена. Тогава единственият кандидат, действащият директор на филхармонията Ивайло Атанасов, не беше класиран, тъй като по неясни причини не бил набрал необходимите 70% от възможния максимум точки. Той обаче беше оставен като директор с плуващата формулировка "изпълняващ длъжност до обявяване на нов конкурс".
Миналогодишният конкурс и резултатите от него и днес биха могли да предизвикат ред въпроси. Като например: според какви критерии работата на един директор (или кандидат за такъв) се оценява - според абсолютни, или според относителни; съдържат ли тези критерии оценка за досегашната му работа (ако кандидатът е същият) - както в цифрови показатели, така и в критически отзиви; имат ли значение (и доколко) намеренията му да продължи и обогати една доказано успешна политика; важно ли е отношението на местната общественост към неговата кандидатура; важна ли е оценката на изтъкнати български музиканти; важно ли е мнението на колектива, който той е ръководил (и има намерение пак да ръководи).
Тези въпроси са още по-актуални днес, когато в разгара на сезона Министерството на културата обявява нов конкурс за директор на Плевенската филхармония. Въпросите са актуални, защото както при предишния конкурс, така и при сегашния, ще се окаже (и докаже с документи) следното: при всички финансови и административни сложности, които съпровождат работата на директора на подобен културен институт в провинцията, Ивайло Атанасов е един от най-успешно справилите се. Известен факт е, че показателите на тази иначе малка филхармония са едни от впечатляващите в страната; известен факт е, че на сцената на Плевенската филхармония гастролират най-елитни български артисти; известен факт е, че там отношението към младите музиканти е повече от добро - те са специално "отглеждани" и под формата на майсторски класове и концерти с оркестъра са подпомагани в професионалното им израстване. Известно е още, че отношенията между общинските власти и ръководството на оркестъра са в хармония, че оркестърът стои зад директора си, че финансови претенции (такива, с каквито е пълна държавата ни) към ръководството няма, че наред с интензивната програма в региона оркестърът пътува доста и в чужбина... Известно е и още нещо - че са предстоящи лауреатските дни "Катя Попова"; и че точно когато конкурсът трябва да се провежда, филхармонията е на турне в Испания...
Каква е целта на този конкурс, обявен не в началото на сезона, не и след неговия край - а точно сега? Да разбие атмосферата в състава, да го "разклати" психологически и административно, да създаде недоверие от страна на местните хора, да натвори проблеми точно по време на лауреатските дни, да постави под въпрос турнето в Испания?...
Не му ли стига на министерството това, което извърши със Софийската филхармония? Един от малкото ни културни институти с престиж, с публика, с авторитет беше разбит за броени дни - не без подмолното съдействие и тайното подстрекателство от страна на министерството на популизма и егалитаризма у докрай обеднялото музикантство. Почти половин година вече културното ведомство прави гаф след гаф, без абсолютно да го е грижа за идиотското положение, в което не без негова помощ изпадна най-престижният оркестър в държавата. Добре се постара министерството и в Пловдивската филхармония - след като създаде и поощри интригите там, се хвърли по най-глупав начин постфактум да ги решава. И направи оставането в Пловдив на Георги Димитров невъзможно. Добре, че Радиооркестърът не е под попечителството на министерството, макар че там пък НСРТ много се постара да създаде и поддържа напрежения и тежка атмосфера.
Сега изглежда наред е Плевенската филхармония. Видя някой важен министерски човек, че там нещата вървят и... хайде да действаме. Интересно до края на мандата си какво още ще успее да "сътвори" този иначе доста безличен екип на Министерството на културата? И дали обществото ще се сети, че може да му поиска сметка?

Култура