Престъпленията срещу културата
не трябва да остават ненаказани

Извършено бе престъпление срещу културата. Разрушавайки гигантските статуи на Буда, които бдяха от 1500 години върху долината Бамиян, талибаните сториха непоправимото. Те разрушиха част от афганистанската памет; разрушиха изключително свидетелство за срещата на няколко цивилизации, разрушиха културно наследство, което принадлежеше на цялото човечество.
Това престъпление бе извършено хладнокръвно и напълно съзнателно. През последните години изрисуваните от монаси пещери, обкръжаващи статуите на Буда, бяха зацапани и повредени от войници на различните групировки, инсталирали лагерите си на това място. Там се складираше оръжие, складираха го и в подножието на статуите, използвани като щитове. През последните години статуите на няколко пъти бяха на прицел. Това беше напълно недопустимо, но войната можеше да обясни тези посегателства - без, разбира се, да ги оправдае. Ала предприетото систематично разрушение не ползва тъжния претекст на военните действия. Неудобно е това да се каже тържествено, но именно то засяга същественото.
Това престъпление срещу културата бе допуснато в името на религията. По-точно, в името на една религиозна - оспорима и оспорена - интерпретация. Някои от най-големите теолози на исляма се обявиха срещу нея. Заповядвайки, в името на своята вяра, разрушаването на шедьоври на афганистанското културно наследство, моллата Омар претендира, че знае повече от всички поколения мюсюлмани, живели през последните петнайсет века. Повече от всички завоеватели, от всички мюсюлмански водачи, които пощадиха Картаген, Абу Симбел или Таксила. И повече от самия пророк Мохамед, който предпочете да уважи архитектурата на Кааба в Мека.
Всъщност, чрез разрушителните си действия талибаните вредят на исляма, вместо да допринасят за блясъка му; те убиват паметта на един народ - афганистанския, който черпеше опорните точки на своята идентичност и своите ценности от собственото си културно наследство. Като го лишават от едно от богатствата му, те вредят на този Афганистан, който искат да управляват.
Нищо не успя да спре това престъпление. Ничий глас не успя да вразуми талибаните: нито разгърналите се международни протести, нито качествата на пристигналите при тях - религиозни и други - пратеници. Отвъд загубата (вече сама по себе си огромна) на статуите на Буда, това, което се случи, е безпрецедентен акт. За първи път една централна власт - наистина непризната - си присвоява правото да разруши ценност от нашето общо културно наследство. За първи път ЮНЕСКО, натоварено още с учредителните си документи да опазва общочовешкото културно наследство, се сблъсква с подобна ситуация.
Разбира се, миналото познава и други разрушения. Частични решения можаха да украсят историята на много страни, иконоборчески движения можаха да упражнят разрушителната си сила спрямо религии, революционни ситуации можаха да увлекат разрушителните енергии, а - в по-близко време - град Дубровник или мостът в Мостар можаха да бъдат взети на прицел само защото бяха символи. Мислехме обаче, че окончателно сме влезли в нова ера, ера на по-голямо уважение и преклонение към културното наследство, в което всеки се учи да разчита символите на една множествена и обща принадлежност.
ЮНЕСКО сериозно допринесе за това, работейки в три големи направления: защитата на културните ценности в случаи на въоръжен конфликт (с Хагската конвенция); борбата с незаконния трафик на същите тези ценности (с различни нормативни инструменти); и промоцията - от 1972 - на самата идея за световно културно наследство. Успехът на списъка на световното културно наследство между другото прекрасно илюстрира широтата на това осъзнаване и на това ново, внимателно отношение към културното наследство.
Народната привързаност към едно наследство - едновременно близко и далечно - е ново явление, и то не е без връзка с развиващия се процес на глобализация. Процес, в който всеки се чувства отговорен за "световното село"; изпитвайки в същото време нуждата от опорни точки, нуждата да се припознае в паметниците или в селищата, носители на стойности и смисъл. Да не се лъжем. Това, което току-що бе разрушено, не са само камъни. Искаха да изтрият една история, една култура; искаха да премахнат свидетелите на възможната и плодотворна среща между две големи цивилизации, да заличат урока по междукултурен диалог.
Именно затова налудничавото действие, предприето от талибаните в Бамиян или в музеите на Афганистан срещу предислямските статуи, трябва да бъде квалифицирано като престъпление. Такова връщане на културата назад не трябва да бъде позволено. Това престъпление изисква нов тип санкции. Само преди няколко дни Международният трибунал за бивша Югославия ни даде пример, като включи разрушаването на исторически паметници в шестнайсетте точки на обвинението по нападението през 1991 срещу историческото пристанище на Дубровник.
Международната общност не трябва да остава пасивна, тя не трябва повече да толерира престъпленията срещу културното богатство. Срещу изолираното, но пълно със заплахи действие ЮНЕСКО ще вземе наложителните мерки. По-специално, за да се бори срещу трафика на афганистански културни ценности, който сигурно, уви, ще се засили; за да спаси остатъка от културното наследство - предислямско или ислямско - на тази страна, но също и за да разгледа, в рамките на ИКОМОС, нужното засилване на защитните мерки. Международната общност загуби статуите на Буда в Бамиян, тя не трябва да губи нищо повече.

в.Льо Монд, 15 март 2001
Коичиро Мацуура,
генерален директор на ЮНЕСКО