За първи път в рамките на София Филм Фест бе представена видео-арт програма. Това многопластово и предизвикателно изкуство е насочено към изследване на разностранните взаимоотношения видео-кино-телевизия-музика... Събитието продължи три дни по 75 минути (22, 23 и 24 март) в Евро-Българския културен център. Проектът е реализиран от Сдружение Булеварт, в съдействие с Центъра за медийни изкуства Интерспейс, Посолството на Кралство Холандия и Фондация Мондриан, Амстердам.
"От самото начало на своето съществуване видео-артът има странни отношения с киното и телевизията - като че ли на любов и омраза", каза на пресконференцията на 22 март холандският видеохудожник Рене Беекман, селекционер на представената програма. Той подчерта, че на това взаимно въздействие се е основавал при подбора на произведенията. Сред тях има 9 премиери - 6 български и 3 - холандски. Първият ден презентацията бе насочена най-общо към взаимодействието между видео, кино и телевизия, а в следващите два дни - между видео и звук. Останалите специални гости на събитието бяха холандската художничка Лин де Мол с многоизмерния "На юг" (2000) повлиян от изтъкнати режисьори като Мая Дерен, Луис Бунюел и Дейвид Линч и блуждаещ между реалност, мистика и мечтание. Българката Десислава Карушкова представи третата част от видео-поредицата си "Мозъчен прототип", създадена специално за София Филм Фест. Стремежът й е насочен към изследването на менталната кореспонденция на мозъка и разкриването на вътрешния мир на човека, чрез "директно" наблюдение с помощта на записи на мозъчната дейност. В "Мозък, превърнал се в дигитален прототип" (2001), в продължение на 4 минути и 40 секунди авторката постига провокативен монтаж чрез генериране и процесиране, а звукът се произвежда от манипулация на дигитална информация. Десислава Карушкова прави паралел между оригинален и дигитален Ренесанс чрез интроспекция, като показва, че портретът може да бъде и друго, освен конвенционалното изображение на лицето.
Останалите български премиери бяха "Falling in Love" (Иван Николов & Боряна Пандова), "Handsome" (Васил Жечев), "Ambient Noise Passage" и "Краят на края" (Красимир Терзиев), "Image Vs. Sound" (Зорница София). Четири свои произведения представи и Михаил Димов: "Three Internal Landscapes" (1997), "Neotropic-5 min." (2000), "New York Poem" (1999) и "Small Opera" (1998). Акцентът в тях е поставен върху тишината, усетена по-ясно между два звука, както и върху стремежа да се види невидимото зад образа.
Сред особено атрактивните с идейния си заряд холандски произведения се отличиха: "Значение и обратно" (2001) и "Стихотворение # 10" (1999) на eddie d., "Видео насилие" на Петер Богерс, "Градината" (1999) на Геесин & Ротс, "Песни за реплики-откъс" (1977) на Лори Андерсън, САЩ...
Видео-артът събира и в България все повече съмишленици - поне аз останах с това впечатление от посещението и от дискусиите между художници и публика в Евро-Българския културен център. Всеки следващ ден залата бе все по-претъпкана с млади, въодушевени лица, които, за разлика от по-възрастните зрители, разбираха за какво става дума.

Светлана Попова