Емир Кустурица за:

Изкуството като терапия

Както преди, по време на Титова Югославия, така и сега, групата ни е опозиция на всички видове авторитети. И тъй като сред дясно ориентираните се подкрепя девизът "Не на пушенето", нарекохме се "The No Smoking Bend". Започнах да правя паралелно и музика, и кино. Има един образ във филма "Спомняш ли си Доли Бел?", образ на момче, което пред очите ни се превръща в младеж. Всъщност това е история за децата от крайните квартали, разказ за началото на промяната, за това как музиката е в състояние да извърши необходимото отклонение от акта на престъпността към нещо по-добро. След като се върнах от Прага, където следвах, започнахме да мислим и да правим музиката си и намерихме ентусиазирани привърженици. Това беше музика-концепция, която се превърна в своеобразен отпор на Титовия режим. "Но смокинг оркестра" е идея, която би трябвало да разшири представата ни за изкуството като терапевт. Защото всички виждаме как днес изкуството започва да губи функциите си.
Наложително е да се появи нещо достатъчно силно и различно от онова, което произвежда Холивуд. Нашият бенд се бори за биологична, естествена храна. И заедно с това се стремим да създаваме добро настроение. Включих се в групата през 1986 година. Свирех от време на време. За мен това също е възможност да осъществя някакво равновесие, да балансирам по някакъв начин досадата от събирането на пари за поредната филмова продукция, прозата и ужаса от екзистенциалното. И ако ми оставаха положителни емоции, прехвърлях ги в света на музиката. Това всъщност се отнася и за останалите музиканти, които чрез изкуството си се борят за своята душевна екология.

Холивуд

Холивуд сега не е онзи Холивуд от 30-те и 40-те години. Някога той е бил еталон във филмовия свят. Моето възражение срещу Холивуд сега е, че това е индустрия, подчинена на силата на парите, а не индустрия, която служи на таланта.

Генетиката

В последно време ме интересуват постиженията в областта на генетиката. Тя отрича теориите за фаталната обреченост. Вярно, човешкият живот е много точно предопределен понякога, стриктно е набелязан от дадености по рождение. Но животът не е само фиксация. Той е нещо много по-сложно, особено когато това се отнася до съществуването на твореца. Затова все повече се стремя да се откъсвам от генетичните предпоставки и дадености. Когато се опитвам да пренеса това в полето на творчеството си, разбирам, че всичко трябва да бъде подчинено на предварително обмисляне. Разбира се, не всякога е възможно, защото животът на художника е движение и непрекъснат процес на утвърждаване. Това, което ме отличава от много други, е, че аз градя живота си, а не кариерата си.

Париж

Аз съм артист. По тази причина предпочетох да живея там, а не в Молдова например.

Острова като метафора

Островът във финала на "Ъндърграунд" може да бъде разгадан точно от нация, преживяла войната и разделението. Навремето доста се измъчих, докато измисля финала на филма. Хрумна ми, когато една сутрин се събудих и реших, че накрая трябва да представя разкъсаната си земя, отчаяния опит на група хора да намерят общо решение за цял разпръснат народ. Но метафорите в изкуството не бива да се локализират, те са общочовешки.

Жените

Работя с много актриси, заобиколен съм от много жени по време на снимки. Тяхната професия им налага да се променят непрекъснато, да влизат от един образ в друг. Тогава става почти невъзможно да определиш какви са те точно. Още повече, че днес идеалът се гради от медиите, налага се от тях. Обикновено той се съобразява с холивудските еталони. Така че идеалът ми за жена не трябва да бъде свързван с киното. Иначе и в Холивуд сигурно могат да се намерят вълнуващи личности.

Разривът "Кустурица - Брегович"

Горан Брегович е човек, който може да ви покани на вечеря в ресторант, да ви отмъкне портфейла и после да ви убеждава, че той ви е платил сметката. Раздялата ми с него е свързана с един съдебен процес, който установи, че музиката, която Иги Поп изпълнява в "Аризонска мечта", е сто процента плагиатство. Това не би ме засягало толкова, ако не ставаше дума за музиката в мой филм.

Цитатите и авторството

Бях в София в една дискотека и там собственикът ми се похвали, че при него работи най-добрият диджей, най-добрият творец на миксове. Живеем във време, когато и диджеят може да бъде определян като автор. Ако това е така, и Горан Брегович може да бъде третиран като DJ. Когато вземеш нещо отнякъде едно към едно, както и да го ситуираш, то не може да се превърне в цитат. Въпросът за цитата и оригиналността може да бъде разглеждан и като част от онова, което прави Борхес. Но когато влезеш в студио и уж като автор записваш чужда музика, тогава не остава място за разсъждения и дискусии.

Комплексите за малоценност

Холивудските актьори и американското кино сега властват. Това не означава, че трябва да ни мъчи чувството за балканска малоценност. Ако се обърнем към историята, ще се убедим с колко надарени личности е белязана тя. Страните ни са поставени на кръстопът, а това обстоятелство е изключително благоприятно за изкуството. Освен това имаме и голямо предимство - пак свързано с генетиката. Неотдавна бе направено проучване, което включваше изследвания върху хора от силно развити в икономическо отношение държави, и такива, които са от страните от Третия свят, към който принадлежим и ние. Изследванията установиха, че генът на хората от развитите страни е унифициран, в него преобладава своеобразна униформеност. Той е по-малко резистентен към заразата. А в нашия Трети свят генът е твърде различен у различните хора. Тъкмо в това се състои по-надеждната самозащитеност. Когато правех своите филми за циганите, все още не знаех това. Оказа се, че съм вървял по стъпките на науката.

Ролята си във "Вдовицата от "Свети Петър"

В нея се чувствам като човек, който се поставя в услуга на филма, играейки донякъде и себе си. Допада ми идеята да се поставям в роли. Затова възнамерявам да се самонаемам за моите филми, като се режисирам в различни роли.

Чешкото чудо

Навремето случайно попаднах в Прага, за да уча кино. Бях опак, бях лош ученик. И за да се поправя, ме изпратиха далеч, при моята леля, която живееше в Прага. Там в академията бях записан с протекции. Имаше полза от това, защото образованието ми даде занаят, а чешката култура ми помогна да смекча своя нрав и погледа си към живота, помогна ми да мога да иронизирам своите твърди, нееластични планински становища. Там ме накараха да се смея. А аз по принцип съм доста мрачен.

Филма "Козият рог"

Това е един от филмите, които формираха моя поглед на режисьор, той повлия на изграждането ми, на начина ми на мислене. Не съм гледал скоро български филми. За съжаление, изобщо не съм много запознат с българското кино. Тук искам да кажа нищо за киното на "малките страни". У нас всеки френскоезичен, англоезичен или друг филм е губел състезанието с родния филм. В момента има страни в Европа, в които се влагат огромни капитали, за да се смекчи ударът на Холивуд. Усещам, че в България има настройка и желание да се прави национално кино. Поне от страна на творците. Друг е въпросът дали и държавата подкрепя тези намерения. Мисля, че си струва, защото когато гледам "Козият рог", се чувствам по-добре, отколкото, когато гледам "Терминатор - 2".

Играта в музиката и в киното

Когато правя музика и когато правя кино, се чувствам по различен начин. Снимането на филм за мен е мъченичество. Киното за мен е служене на морална и естетическа концепция в името на най-висша човешка цел. Докато музиката лично за мен е преживяване на катарзис, там всичко е много по-лесно.

Пресата

Най-скандалната история, писана за мен в пресата, се появи във френски вестник по повод "Ъндърграунд". Бяха го нарекли пропаганда в полза на Милошевич. Всъщност автори на нападките бяха хора, които не бяха гледали филма.

Детския поглед

Глупаво е авторът да изобразява себе си. Особено автобиографично. Онзи, който прави изкуство, трябва да е наясно с разликата между погледа на родителя към детето и погледа на детето към родителя. Родителят лъже, дори когато изрича истината. Детето пък наблюдава родителя на принципа на скритата камера. Мисля, че това е и принципът, по който трябва да правим изкуството.

Балканското самочувствие

Трябва да бъдем доволни от начина, по който светът възприема филмите ни и слуша музиката ни. В Швеция бях посрещнат с шведски версии на музиката от "Ъндърграунд", в Исландия свирехме музиката от "Черна котка, бял котарак" и овациите бяха френетични, "Ъндърграунд" бе провъзгласен за един от най-гледаните филми, а един колумбиец заяви, че не може да повярва, че историите ми не са снимани в Колумбия. Това означава, че нашият балкански подход може да предизвиква отзвук навсякъде по света. С тези примери искам да насърча младите автори: животът ни, чувствителността ни дава достатъчно много материал за оригинално кино и музика.

Бъдещия си филм

Мисля, че ще го направя до края на годината. Той ще бъде любовна история по време на босненската война - войната, която вече е отминала.

София, 16 март 2001