Косово в задушаващата
прегръдка на ксенофобията
април 2000 година

[...]

II. Моментна снимка на ситуацията в Косово

[...]
Сред албанците в Косово съществува пълен консенсус по един въпрос - за това, "че ще имат своя независима Република Косово", рано или късно. Това е възглед, който несъмнено изповядват всички - политическите лидери от старата генерация, младите генерали от АОК, които сега заемат партийни и административни постове, интелектуалците, студентите, обикновените хора от улицата.
Въвличаме нашите респонденти в дискусии за сроковете, формите и бъдещето на самостоятелната държава. В приемната на един от основните политически лидери от старата генерация виждаме две знамена - едното е на Албания, а другото изобразява печата, с който ще бъдат легитимирани бъдещите държавни документи на Косово - върху тъмносин фон е разположен червен кръг с двуглавия орел от герба на Албания, съчетан с щит, на който е изписана "Dardania". Респондент от охраната на политика ни обясни, че всички хералдически и други държавни символи на Косово са готови и с нетърпение се очаква те да влязат в употреба и да бъдат демонстрирани пред света.
Студентите от университета в Прищина са най-радикални: докато политиците и журналистите защитават все още само каузата за независимата държава Косово, студентите са склонни да обсъждат обединението на всички албанци. Много от тях са били бежанци в Македония или в Албания и разказват за "другите албанци". Радват се, че са отпаднали част от изградените неверни стереотипи за техните събратя от съседните страни. Съпоставят се и се съизмерват със своите връстници от тези страни, но дори оценките да са невинаги благоприятни, налице е радостта от откриването на истината за "другия свой". Разсъждават по темата как би трябвало да се избере столицата на новата обединена албанска държава - какви са предимствата на Прищина или пък на Тирана, а защо не и Скопие. Разбира се, най-много ентусиазъм има в предпочитанията към Прищина и към идеята за обща албанска държава с център Косово.
Може би най-въздържани за бъдещата независимост, колкото и да е изненадващо, са съпартийците на бившия лидер на АОК, а и той самият. Те работят заедно с международната администрация и са се сблъскали реално с изключителната по своята сложност и слабо позната за тях материя "що е държавност и легитимно управление". Едновременно с това те вече са лицето на косоварите пред света, наметнали са над военните защитни облекла дипломатически костюми и са въздържани в коментарите си. Респондент от най-висшите сътрудници в ПДПК, бивш член на ГЩ на АОК: "Компромис не може да има по отношение на главната цел - свободно и независимо Косово. Но ние не искаме това да става прибързано. С помощта на Запада ще градим спокойно и бавно институции и едва когато сме готови, ще искаме независимост. Най-напред ни трябва Конституция или по-скоро Временен устав, сетне местни избори, след година общи избори, закони, съд и т.н." Задаваме въпрос за още по-далечното бъдеще: "Възможно ли е обединението на всички албанци?". Отговор: "И вие, и светът трябва да свикнете, без да се страхувате, да ни виждате заедно. Ние, албанците от Косово, от Албания, от Македония и Черна гора трябва да сме заедно, да разговаряме, да градим общи планове. Нашата комуникация вече е факт. Нищо не разделя албанците освен границите. Нито езикът, нито културата, нито перспективата."
АОК се разпусна една година след въздушните удари на НАТО и сега протича процес на интеграция на структурите й в политическия живот. Съвсем определено на възлови партийни длъжности застават най-близките генерали на Хашим Тачи, а според някои респонденти - и доверени хора от неговия роден край Дреница. Ругова (ДЛК - Демократична лига на Косово) и Тачи (ПДПК - Партия на демократичния просперитет на Косово) имат засега висока обществена подкрепа сред населението. Когато молим респондентите да се определят за кого биха гласували при евентуални избори, обикновено се разделят 1:1:1, като третата група заявява "Нито Ругова, нито Тачи" или с предимство на Ругова. Впрочем според Галъп съотношението е в полза на Ругова (45% към 30%). Настояваме за аргументация на хипотетичния вот. Става ясно, че дълбоко култивираното у албанците чувство на уважение към старейшината и чувство за благодарност към личността, която прави нещо за общността, предопределят нагласите към лидерите. И макар Ругова да се е самоизолирал и да избягва публичните изяви дотам, че международни служители ни казват на ухо: "албанският Буда...", това ни най-малко не накърнява неговия рейтинг. Преобладаващата част от косоварите са убедени, че през изминалите 10 години "именно той е човекът, който каза на света, че съществува албанска нация, че в Косово съществува огромен проблем, че една несправедливост трябва да бъде отстранена". Към несъмнените му заслуги като косовски водач и интелектуалец се наслагва и автентичният авторитет на глава на фамилия. Впрочем чрез своята изолация и затвореност към медиите и обществените прояви Ибрахим Ругова прикрива факта на своята силна политическа радикализация. Именно сред неговото обкръжение се чувства най-неприкрито нетърпението Косово да се обяви за независима и самостоятелна държава, която да се превърне в "Мека за разпиляната по Балканите и света албанска нация".
В процеса на начеваща партизация на косовското общество се очертават и нови лидери, чиито потенциални привърженици все още е трудно да бъдат оценени: Рамуш Хайрединай, бивш генерал от АОК, водач на Алианс за бъдещето на Косово, е успял да обедини известни фигури като Махмут Бакали и Азем Власи, заемали високи постове в комунистическата партийна и управленска номенклатура, заедно с политици от по-младото поколение; Реджеп Кьося, интелектуалец, писател, водач на Обединено демократично движение, което е третият по-големина политически блок; Окшин Хоти, политически затворник в Сърбия - извънредно популярен сред университетските професори и сред студентите: "Той е истинската глава на албанците в Косово. Когато той се върне - всичко ще си дойде на мястото." Тъй като попаднахме в напрегната обстановка и станахме свидетели на масови демонстрации и успешно блокиране на Прищина от бунтове, научихме името и на лидера на тези масови улични протести, които се оказаха неподвластни на Тачи или Ругова. Лидерът Сабит Гаши оглавява Национално движение за освобождение на Косово и очевидно е в състояние да организира обществени протести и да не се влияе от другите партии и лидери. Всъщност преструктурирането на политическото пространство предстои при провеждането на местните избори през есента на тази година, когато ще стане ясно дали изводите на нашия екип, че победата е по-близо до Ругова, а също, че близо 1/3 от анкетираните търсят алтернатива на Ругова и Тачи, е вярна.
Косовските интелектуалци гледат реалистично на готовността на обществото за пълноценно участие в местните избори. Уредникът на в. "Коха Диторе" разказва, че са предоставили страница от вестника на партиите, за да обнародват и популяризират своите платформи. Минавали дни и нито една партия не носела за обнародване своята платформа: "Тогава стана ясно, че в Косово за съжаление няма политически партии в обичайния смисъл на тази дума. Нито една от тях няма програма за управление, за икономика, за развитие, за бъдещи идеи. Вместо партийни програми на хората се предлагат лозунги за свобода, за демокрация, за независимост, които са еднакви за всички партии. Липсва реален избор между различни политически платформи." Въпрос от нашия екип: "Не е ли възможно да възникне нова партия, обединяваща интелектуалци, които са в състояние да предложат програма за развитие и идеология на бъдещето?" Отговор на респонденти журналисти, философи и политически коментатори: "Ние, интелектуалците, не се наемаме да участваме отделно в политиката. Това е обречено в този момент. Ние можем само да подпомагаме вече съществуващите в политическото пространство лидери. Политиката е твърде високо за нас, недостъпна."
Според по-скептично мислещите интелектуалци и според анализите на нашия екип, предстоящите местни избори едва ли ще доведат до очакваната диференциация в политическия живот. По-скоро те ще регистрират моментното влияние на големите албански фисове, от чиито среди произхождат косовските политически лидери. Ако се съди по няколкогодишния демократичен опит в Албания, характеризиращ се с непрекъснатата борба между Севера и Юга, тази специфична форма на предмодерен политически избор вероятно ще се запази много дълго и в близките години не може реално да се очаква ясно очертаване на идеологическите контури на партиите в Косово.
Всекидневие. Животът в Косово е странен и ние потърсихме отговор на въпроса, какво го прави такъв? Мои колеги от Западна Европа, специалисти по Балканите от по-младото поколение (между 25 и 35 години), имат вече жаргонна реплика: "В Прищина е много секси!" и не отхвърлят възможностите да отскочат за ден-два или за някой уикенд до там. Това изобщо е непреодолимото разминаване между позициите: да гледаш от птичи поглед Балканите като на екзотика или да живееш в тях с всичките страхове и безспокойства.
Всъщност в Прищина и в цяло Косово няма нищо привлекателно - една област, един град след война. С усилията на международната администрация е възстановено водоснабдяването и електрозахранването. Ремонтирани са част от разрушените сгради. Организирва се почистването на града, но това се случва само в идеалния център, където са двата големи хотела и щабквартирите на международните сили. Огромни купчини боклук задръстват страничните улици и дори се извисяват като малки планини в крайните, смятани за луксозни, квартали на Прищина.
В момента (а това, изглежда, ще продължи много дълго) Косово е място, в което не функционира нормално нито една институция, а някои изобщо не съществуват - общински органи, данъчни служби, банки, учебни заведения. Администрацията, оглавявана от Бернар Кушнер, съществува успоредно на косовската действителност.
Международната администрация е започнала от най-трудното - да култивира в местните жители отношение към данъците. Обявено е, че данъци ще се събират като начало от малкото работещи браншове в сферата на услугите - хотелиери, ресторантьори, търговци и т.н. Всъщност администрацията се сблъсква с абсолютния отказ да бъдат изпълнявани тези данъчни задължения, тъй като в Косово функционира една традиционна система за набиране на средства за различни цели и нужди на общността. Поради това международните администратори, вместо да събират данъците, основно са съсредоточили усилията си да изкоренят неформалното набиране на налози за АОК, за партиите, за местния лидер, за подпомагане на най-бедните и селската общност и т.н. Респонденти, които изпълняват тази мисия, споделят, че отиват в дадено населено място, свикват старейшините и лидерите на общността, разясняват философията на официалната данъчна система и строго забраняват събирането на традиционните дарения: "Сигурни сме, че още преди да сме напуснали града, и традиционното събиране на средства се подновява. Това е нещо, с което никой не е в състояние да се пребори."
Най-потискаща е очевидната безработица, която е изкарала по улиците стотици млади мъже и по-малко жени, и те вървят напред-назад по централната улица или запълват кафенетата. Впрочем единственият пълноценно работещ сектор е обслужващият - хотели, квартири, ресторанти, кафенета, продавачи на цигари... Населението в Косово е извънредно младо и групите от млади мъже, които нищо не правят, излъчват енергия, която плаши. Част от представителите на международната администрация и полиция критикуват ръководствата си, че не са изработени достатъчно програми, които да осигурят заетост на косоварите.
Горите и поляните, обработваемите площи са все още минирани и това спъва и дейността на земеделците и скотовъдите. Разминирани са само пътищата. Всъщност Косово е добре снабдено, но все още не е възстановено местното производство, всичко се внася отвън - или от съседните държави, или чрез системата от помощи на ЕС и САЩ. Впрочем в магазините няма дефицити и според респондентите всичко това се дължи на извънредно разрасналата се система на "шверц". В момента мафиотските структури владеят целия бизнес и силата и влиянието им се усещат просто във въздуха, дори от най-неизкушените.
В Косово няма бедност. Всички са добре облечени, младежите с маркови джинси и маратонки, косите са обилно намазани с гел, заведенията са пълни. На въпрос: "Но нали в момента в Косово има 90% безработица - откъде са тези възможности?", отговорите на преобладаващата част от респондентите от всички социални групи са: "Получаваме валута от нашите роднини, които са в чужбина. С тези пари живеем доста добре." Въпрос: "Но това е много сложно. Как ще връщате тези големи заеми?" Респондентите, с учудване за неразбирането: "Това са дарения на солидарност. Те не подлежат на връщане." Въпрос: "Но вашите близки не могат вечно да ви изпращат средства. Колко може да продължи това? А онези от вас, които нямат роднини в Западна Европа, какво правят?" Отговор: "Ще изпращат, докато това е необходимо. Ако трябва, ще продължи и вечно. Който няма близки роднини, има по-далечни и те също имат отговорност. Никой не е останал без солидарност". Във всеки случай характеристика на всекидневието в Косово е незаетостта на по-голямата част от населението. Липсата на трудова дейност насочва цялата обществена енергия към мисли, разговори и акции, които поддържат висок градус на агресивност и етническо противопоставяне. Продължителното неангажиране на хората с труд, развращаващата сила на дарените пари за "солидарност", както и на лесно спечелените пари от "шверц", от трафика на наркотици, жени и оръжие, може да доведе до формирането на трайни деструктивни характеристики на отделните личности, а също и на обществените нагласи като цяло.

III. Нагласи към международните сили и взаимоотношения между общностите в Косово

Местното население и силите на КФОР и ЮНМИК. На пръв поглед Прищина изглежда един космополитен и толерантен град. Напълно измамно. Илюзията се създава от присъствието на войници и полицаи от цял свят - от Европа, от САЩ, от Индия, от Латинска Америка и т.н., етническото и расовото разнообразие е впечатляващо, но всъщност в града от местното население са останали само албанците - сърбите, които по някакви неясни причини са останали в града, са изтласкани в краен квартал и охранявани денонощно, а ромите са прогонени изцяло.
Сред преобладаващата част от нашите респонденти съществува положително отношение към международните сили, разположени в Косово. Повечето хора мислят, че те трябва да останат дълго тук, поне до окончателното решение на бъдещия статут на Косово. Силите на КФОР се възприемат като най-важния фактор, който възпира Сърбия от реванш, което всъщност не отговаря на реалностите. Факт е обаче, че толерантното отношение на международните военни и полицейски контингенти рязко контрастира с репресивното отношение на сръбските части от преди войната и това впечатлява силно албанците. Едновременно с това мекото отношение на военните и полицията създават атмосфера на безнаказаност. Никой не се страхува от международните контингенти и местните хора се отнасят с известно презрение към призивите за ред и законност.
Отношението е силно диференцирано и вече са изградени стереотипи към отделните национални части на ЮНМИК и КФОР. Французите са неистово мразени, защото са буферни сили в Косовска Митровица - разделения град, където охраняват сърбите. Нищо не е в състояние да промени негативните до агресивност нагласи срещу французите.
Подобни са първичните враждебни стереотипи и срещу поляците от ЮНМИК: "Мръсни цигани...! Вижте ги само, какви са..." - реплики на албанците, които ни придружават, когато минаваме през охранителните постове на полския контингент. Искрена изненада от страна на нашия екип: "Поляците са тук, за да ви помогнат. Нима не знаете, че най-великодушният лозунг - "За нашата и за вашата свобода!" - принадлежи на поляците и е изписан на знамената им от ХV в." Нашите респонденти са силно смутени от това, което научават, виждат как полските полицаи се изпъват гордо и с усмивки, когато им подвикваме през прозорците на автобуса "за нашу и за вашу вольношчи". Търсят оправдание: "Те охраняват група села, които са населени със сърби, птиче не може да прехвръкне. Пазят убийците..." Разговорът е безсмислен - всеки международен полицай или войник, който защитава "другите", е враг или в най-добрия случай е непълноценен и това е категоричен и необорим стереотип. С безрезервни симпатии се ползват единствено контингентите на американците, защото цари убеждението, че те симпатизират на всички албански начинания и на основната кауза за независимо Косово.
Много от полицаите от различни контингенти, които интервюирахме, се чувстват объркани. Те не разбират проблемите в Косово, не разбират косоварите, удивени са от пълната невъзможност да намерят информатори и помощници сред местните жители. Парадоксално е, че обявеният вечерен час за косоварите се изпълнява с обратен знак. След 12 часа местните хора свободно се движат по улиците, а полицейските и военните контингенти остават до разсъмване там, където ги е заварил вечерният час. Няма да е пресилено, ако се каже, че голяма част от международните сили са деморализирани, стремят се да изкарат мандата си, без да пострадат: "Една година е много за тази мисия. След шест месеца си напълно изчерпан психически и физически" - твърдят полицаи и войници с различна националност. Българските полицаи потвърждават тези констатации. Американски полицаи споделят, че парите, заради които са приели мисията, са много добри, но са ядосани на предварителната политическа подготовка, през която са преминали, защото я намират за неточна и подвеждаща. Споделят помежду си, че са очаквали да охраняват и подпомагат в Косово жертви, а са заварили едно агресивно население, което е далеч от представите им за "жертва".
Свидетели сме колко трудно се снабдяват с информация полицейските сили, защото по време на нашето изследване Прищина беше блокирана от демонстрации за освобождаването на 7000 косовски албанци, намиращи се в сръбските затвори. По време на демонстрациите напрежението нарастваше по обяд. Повечето хора вървяха напред-назад, разговаряха, облечени в нови дрехи, и след 18 часа демонстрацията се превръщаше във форма на социален живот. Така или иначе снабдяването беше нарушено, градът беше затворен и животът в него беше дестабилизиран.
Международните полицейски сили патрулираха засилено, но не бяха в състояние да съберат достоверна информация за лидера и щаба на протестите, за намеренията на протестиращите, за продължителността на блокадата. Полицаите не са в състояние да извлекат каквато и да било информация от местните жители. Единствено работещ е подходът на британските полицаи, които са разделени на двойки и патрулират всеки ден винаги на едно и също място. Това им дава възможност добре да опознаят квартала и улицата, където патрулират, а също така да станат добре познати на младежите, които целодневно са на улицата. Неизбежно е в хода на разговорите и опознаването да се създаде нещо като доверие и британските полицаи успяват да получат някаква приблизителна информация.
Нашият екип се обърна последователно към КФОР, ЮНМИК и ОССЕ, за да поискаме съдействие да напуснем блокирания град. Молбата ни беше да ни ескортират извън града, а сетне по необходимост и до македонската граница.
Съдействие ни беше категорично отказано, защото е съвсем очевидно, че международните контингенти се опитват да избягват и най-малкия риск. Най-печална слава има Бернар Кушнер, цивилният администратор на ООН в Косово. Местната албанска преса доброжелателно-иронично изписва неговото име "Кушнери" и това се е превърнало в негово прозвище, с което най-често го наричат местните хора - в смисъл, че е по-албанец и от албанците.
Сред преобладаващата част от респондентите е избистрено мнението, че международната общност не знае какво да прави с Косово, няма визия и непрекъснато закъснява с решенията. Въпреки това всички респонденти са убедени, че тя няма друг избор, освен да признае независимостта на Косово.
Междуетнически отношения в Косово. Ксенофобия. Нашият екип регистрира очевидна устойчива тенденция към абсолютното капсулиране на двете основни общности. Индивидуалната идентичност е силно потисната за сметка на груповата. Отношенията между албанското и неалбанското население се проектират главно върху груповите стереотипи. Това прави много тънка разделителната нишка между персоналната вина на индивида и колективната вина на общността. Вината за войната обикновено се пренася в анонимното пространство на общността: "Виновен е Милошевич, ама и да не беше той, пак щяхме да се бием, защото сърбите са такива..." и обратното: "Не е възможно да се разрешат по мирен път и с политически средства проблемите, защото албанците са диви и неуправляеми, те не признават нищо и никой извън себе си... С тях диалог е невъзможен.."
Задаваме въпрос: "Възможно ли е мултиетническо Косово?" Отговорът е винаги отрицателен. Известен косовски интелектуалец, журналист, формулира съвсем категорично: "Въпросът за мултиетническо Косово е идеологическа мантра, която Западът наслагва, прехвърляйки я от Босна. Но там има друга демографска реалност. Те не разбраха, че на Балканите не може да се прилага един и същ модел. Косово е толкова мултиетническо, колкото Словения. Не можете да създавате мултиетническо общество в Джаковица, където 99% от населението е албанско, или в Дечани, където има само един православен манастир и море от албанци..."
Важен въпрос е дали в бъдеще сърби и албанци ще могат да живеят заедно в Косово. Повечето от анкетираните заявяват, че сърбите, които не са участвали в репресиите и убийствата, могат да се завърнат по родните си места. По наша оценка това е дипломатично изместване на темата, защото албанците просто не желаят сърби в Косово.
Чувството за колективна вина и омразата ще пречат за много дълъг период от време на нормалното общуване между двете общности. Малките сръбски анклави в момента живеят в гета - изолирани и охранявани от международните сили, заобиколени от враждебно албанско население. Това е напълно ненормален начин на живот, който продължава вече година и всъщност деформира психиката на хората в изолация. Тази екстремна ситуация едва ли ще съдейства за завръщането на избягалите от областта сърби. Точно обратното - все повече сърби ще напускат областта, а тези, които останат, ще трупат агресивност. В момента в Косово по неофициални данни са останали около 100 хил. сърби, а близо 200 хил. са напуснали.
Непоносимост има и към ромите. Те са определени като сръбски колаборационисти и за тях няма живот в Косово. Малкото останали в областта роми се съсредоточават във или близо до сръбските анклави и се опитват да преживяват там също под закрилата на международните сили.
Не по-завидно е положението на другите етнически общности - мюсюлмани, турци и горанци. Общността на горанците е наброявала 17 хил. души до войната, а сега по данни на ОССЕ са около 12 хил. Самите горанци твърдят, че са останали 10 хил. души, защото имат бежанци в Сърбия, в Македония и в Албания. По-голямата част от тях живеят в община Драгаш, а също така малко от тях са в Гниляне и Косовска Митровица. Горанците също са обявени за сръбски колаборационисти и са обект на агресия от страна на косовските албанци. Горанците са изправени пред нов проблем, защото им се предлага нова идентичност с цел да се спасят от притесненията на албанците. Особено активни са пропагандаторите от Босна, които предлагат на горанците алтернатива: "Езикът е близък, религията е същата, бошняците вече са международно утвърдена нация, а кой по света е чувал за горанци?" Натискът е особено силен в очакване на преброяването на населението на областта - да се запишат бошняци. Самите горанци търсят своя произход и не отхвърлят тезата, че са българи. Сред образованите кръгове на горанците има учени, които изпълняват мисия, възложена им от общността - да работят в архивите на Турция и България и да съберат достатъчно исторически и други доказателства, че горанците са с български произход. Респондент: "Албанците ни наричат сърби, а защо не българи?" Преди да напуснат областта, сърбите са раздали оръжие на горанците, те го крият и до момента не го предават: "Трябва да има с какво да се защитим от албанците".
Горанците и турците се пазят главно от части на КФОР от турския контингент. За тях горанците казват:
"Разбираме се добре не по език, а защото са балканци. КФОР и ЮНМИК трябва да имат повече контингенти от балканските страни. Само те разбират местните хора. Около Призренско има филипинци - пълно неразбиране..., а с чехите и поляците се имаме - все пак са славяни."
Най-потискащи са ксенофобските нагласи сред младото поколение. В разговорите със студентите и техните преподаватели им изтъкнахме колко непривично за университет е да бъде еднонационален. Въпрос: "Не ви ли потиска фактът, че всички студенти и преподаватели са само албанци! Вие искате да се гордеете с вашия университет, но в тази ситуация това всъщност не е университет..." Отговор: "Не. Така ни харесва и така трябва да бъде! Този университет е хубав и той си е наш. Сръбски студент няма да влезе тук никога. Едно време те как ни гонеха от училищата." Въпрос: "Биха могли да учат други националности - турци, роми..." Смях и коментари един през друг: "Те не са много ученолюбиви. Къде сте виждали роми в университет, нашите дори на училище не искат да ходят..." Мнението е толкова единодушно и категорично, че разговорът е изчерпан.
Практически не срещнахме респондент в Косово, който да осъжда етническото прочистване, да критикува опитите областта да се превърне в етнически най-чистата зона в Европа. Респондентите са две групи - или отричат да има репресии срещу етническите малцинства, или признават и одобряват: "Заслужиха си го..." Единственият човек, който говори по темата за толерантността, е интелектуалецът журналист, на който задаваме въпрос: "Вие сте може би единственият интелектуалец, който открито критикува агресията на своите срещу сърбите и другите малцинства в областта. Не се ли чувствате уморен от неразбирането на околните или вече свикнахте? Не сте ли твърде самотен?" Отговор: "Свикнал съм. Чувствам се като най-малкото малцинство, състоящо се от един човек. Но в Косово сме длъжни да разговаряме за толерантността и да я развиваме. Трябва да принудим хората да мислят върху това, че имахме мултиетническа Прищина с голяма концентрация на сърби и на роми, които вече ги няма."
Продължава мисълта си: "Не можем да изградим толерантно общество, ако нямаме полицаи, закони, съдилища."
Така стигаме до темата за законността, за институциите, която дискутираме и с всички други респонденти политици, интелектуалци: "След като няма държава, как се регулират отношенията между хората? В Албания например хората казват, че там, където я няма държавата, хората се опират на Кануна, съживяват неговите правила. В Косово има ли условия Канунът да замества липсата на институционално регулиране на споровете?"
Отговор: "Не. Тук има самоконтрол на гражданите. Дисциплина и вътрешна регулация на споровете." Въпрос: "Но именно това според нас е Канунът в действие. Знаят ли косоварите нормите на Кануна или те са забравени?" Отговор: "Не е забравен, но оригиналният Канун е написан, а хората го интерпретират по свой начин. Във всеки случай никъде в Косово клановата структура не е запазена по начина, по който е съществувала. Знам, че в Дреница са здрави родовете, но това е доста относително". Друг респондент, политик от старата номенклатура, подкрепя фактите за липсата на закони като твърди, че за 10 месеца в Косово са убити 500 души, голяма част от които са албанци - някои, защото не одобряват агресивната политика на бойците от АОК, а други, поради възродената фамилна вражда. Според него липсата на законови институции и строги правила, които да регулират отношенията между етническите общности и между самите албанци се усложнява от наличието на оръжие: "Във всеки случай АОК не е разоръжена. Бяха предали само 10 000 пистолета, което е смешно при положение, че според данните е имало 20 000 бойци. В населението има много оръжие..."
На въпрос: "Прилагат ли се нормите на Кануна в момента в Косово?" респондент, преподавател в гимназията, отговори, че "това е много по-добър вариант от пълното беззаконие и във всички случаи много по-добро от алкохола и дрогата". В Косово в момента съдебна система не функционира. Съществува извънредно съдопроизводство, в което участват 49 магистрати. Те освобождават почти незабавно повечето албанци, арестувани от КФОР и полицията за различни провинения. Когато предават някой задържан, войниците от КФОР дори не влизат в съда, за да не си помисли някой, че искат да влияят на съдиите. Често съдията остава насаме с престъпника, който, от своя страна, е под покровителството на местната паралелна власт, на някоя банда или на АОК (ако се приеме, че може да се направи подобно разграничение). От 743 случая, наблюдавани от ОССЕ, 327 са приключили с незабавното освобождаване на престъпника. Във връзка с това представители на КФОР казват: "Не желаем да се държим като колониална армия". Всъщност нормите на Кануна запълват вакуума, който се създава поради това, че те абдикират от съвсем конкретните си задължения при уреждането на споровете и за справедливо възмездие по отношение на извършителите на криминални престъпления.
По този кръг от интервюта заключението на нашия екип е, че Косово ще се стреми да поддържа ситуацията на етнически чиста албанска територия с всички законни и незаконни средства. Албанците в Косово се намират в период, в който са напълно затворени вътре в себе си, те са си самодостатъчни и са изпълнени със задоволство от себе си, изпитват чувство за превъзходство и бурен оптимизъм за бъдещето и не желаят да съжителстват или да се съобразяват с никой друг. Техният витален национализъм се съчетава с осъзнатото превъзходство на една етническа група, активно възпроизвеждаща се на фона на демографския спад на всички нации в региона.
Едновременно с това безнаказанността се вгражда като норма във всекидневието на Косово и създава условия за възраждане на традиционното племенно правораздаване и подчиняване единствено на неписаните и успоредно съществуващи обществени правила.

IV. Перспективи: независимо Косово или национално обединение

Интернационализирането на косовския проблем постави категорично въпроса за националната идентичност на албанците, а бежанските лагери за косовари в Албания и Македония предоставиха възможност за един ренесанс на чувството за национално единство и солидарност. В някаквъв смисъл беше катализиран един продължаващ вече близо 20 години динамичен процес на формиране на национално съзнание и събуждане на желанието за национално обединение.
Направените в течение на две години (1999-2000) проучвания в Македония, Албания и Косово показаха, че на този етап националната консолидация все още не поражда нужда от държавна консолидация. Или по-скоро осъзнава се необходимостта от поетапност. Всички анкетирани и от трите албански общности са убедени, че в момента най-важното е изграждането на самостоятелна държава в Косово. Едва на по-късен етап може да се пристъпи към прекрояване на държавните граници и формирането на по-голяма албанска държава. Всички респонденти, без изключение, не приемат и не желаят да артикулират термина "Велика Албания", но не отказват да размишляват за общо бъдеще на всички албанци, включително и тези от Черна гора. Вероятно скритият подтекст е, че е възможно албанците да се обединят около духовния център на националното пробуждане - Косово. Така се е случвало няколко пъти в историята. Преобладава мнението, че в този момент албанците, живеещи в Македония, не трябва да я дестабилизират със сепаратистични искания, но съществува убеденост, че независимо от демографското надмощие на македонците, албанците са в състояние да предизвикат дестабилизация.
Най-радикално мислещите студенти в Прищина, а и някои албански лидери от Косово и Македония, с удоволствие се впускат в планове за прекрояване на границите и за подялба на "това изкуствено творение Македония" между българи и албанци. Прави впечатление, че в търсене на приятели и подкрепа на Балканите, албанските политици са изучили добре, дори в детайли, историята на България и вярват, че чрез дестабилизация на Македония могат да предизвикат България да се намеси и тогава да бъде извършена подялбата. Респондент към нас: "Не е ли време да тропнете с юмрук по масата, да кажете, че македонците са чисти българи и да си приберете своето? Ами Охрид например си е ваш, български." Нашият екип: "България никога няма да направи това, защото сме страдали много от такива авантюри, губили сме стотици хиляди по бойните полета. Българите са вече една стара, пък и уморена нация и не страдаме от иредентизъм и национализъм, от илюзии и апетити..." Нашите събеседници: "Ако вие, българите, решите, ние ще ви помогнем - ние сме млади и силни. Пък и в историята се е случвало да имаме обща граница..."
С нежелание разговарят за напрежението в Прешево, Буяновац и Медведжа, защото за тях това са недвусмислени косовски територии под сръбска окупация. Смятат, че рано или късно братята им там трябва да получат своята свобода, а средствата са без значение.
Албански писател формулира по следния начин албанските национални тежнения: "Обединението на всички земи, населени с албанци, е дълбоко вкоренено в нашето съзнание. Албанският национализъм, дори албанският комунистически национализъм по времето на Енвер Ходжа винаги е подхранвал аспирациите, че един ден всички ние ще бъдем едно. Това е част от съзнанието на всеки албанец, където и да живее той, и е много трудно някой албанец да декларира, че е против това." Въпрос: "Говорихме с много политици и повечето отхвърлят националното обединение в една държава, поддържат неприкосновеността на балканските граници..." Отговор: "Винаги зад тези твърдения прозира, че се говори така само заради Запада, това е мимикрия, а всъщност най-добре би било без сила да постигнем единение. Политическите лидери са приели клишето, че "албанците ще бъдат обединени в обединена Европа", но всеки реалист знае, че това е илюзия - твърде много неща ни разделят от Европа - история, икономика, култура..."

[...]

24-30 април 2000 г.

Антонина Желязкова

Антонина Желязкова е историк, специалист по балканска история. Известна правозащитничка, тя е директор на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.