СТЕНОГРАМА
на срещата на Президента с временното ръководство на БНР и с инициативния комитет на протестиращите журналисти

28 март 2001 година 10.30 часа

ПЕТЪР СТОЯНОВ: /поздравява всеки един от присъстващите на срещата/
Ако не друго, не можем да се оплачем от интерес от страна на медиите.
Тъй като всички отразяващи журналисти ще останете до края на срещата - по моему това е по-добрият вариант, създайте си някаква организация да участвате само косвено, с духа си, в разговорите, които ще водим, защото всички схващате с какъв интерес се очакват тези разговори.
Да благодаря най-напред на представителите на Управителния съвет и на представителите на протестиращите, че приехте тази среща - да се видим днес заедно.
Веднага искам да обявя мотивите си за тази среща. На първо място, това е загрижеността, която изпитвам към всичко, което става в Българското национално радио. Това е загриженост и на президент, и на човек, който слуша БНР. Затова веднага искам да кажа, че по всякакъв начин искам да стимулирам сядането ви на една маса. Доколкото разбирам, след толкова дни и седмици това е първото ви сядане заедно около една маса. Слава Богу, и аз много се надявам, че следобед ще имате успех, когато отново седнете заедно на масата за преговори, инициирана от контактната група.
/обръща се към Лили Маринкова/ Г-жо Маринкова, сега Ви видях. Разбирам, че в бързината не Ви подадох ръка. И сега схващам как би могло да се отрази това от медиите. Ставам специално да Ви подам ръка. Отдайте го на моята пословична разсеяност.
Аз наистина приветствам много горещо идеята следобед да започнете едни конструктивни разговори, сядайки около една маса и говорейки като хора, които заедно са загрижени за съдбата на радиото.
Третото нещо, което ми се ще да кажа, е, че за мен е много важно всички действия, които се предприемат, всички думи, които се казват от едната и от другата страна, да бъдат насочени към запазване на авторитета на Българското национално радио в тази не много здрава обстановка. Защото българският живот се насища с все по-драматични събития и на този фон на мен наистина ми се иска БНР да бъде онази обществена институция, която да вдъхва и спокойствие, и респект у българския гражданин.
Понеже си пишете първо, второ и трето, пишете 4-то тогава, оградете го с кръгче, защото: аз съм противник, и това е моето становище, на уволнения, които не почиват на професионална основа. Казано по-просто и в обратен словоред - аз съм противник на уволненията по политически причини, или, не дай Боже, по реваншистки причини. Оттук нататък сигурно ще разочаровам привържениците на крайните тези, които в продължение на няколко седмици вече очакват от мен да се произнеса по казуса "Българско национално радио". Не съм го правил досега и няма да го направя по няколко много очевидни причини. Споделих тези причини още при първата ми среща с вас, журналистите, при посещението ми в Асеновград, когато темата беше още много гореща и актуална. Нямам конституционни и законови причини да го правя, защото съгласно Закона, Националният съвет за радио и телевизия е органът, който освобождава или назначава генералните директори на радиото.
Разбира се, по-паметливите от вас ще си спомнят, че на 14 февруари в Асеновград аз казах, че съм готов да се намеся категорично и да изразя своето категорично мнение. Още по-паметливите ще си спомнят, че предишното изречение беше - след като видя първите стъпки на г-н Бориславов, след като видя какво ще направи той като генерален директор на БНР.
Нито аз, нито който и да е в България видя първите, или дори вторите стъпки на г-н Бориславов. Не искам да коментирам защо това се случи. Доколко вината беше и у протестиращите, които някак си не му дадоха възможност да се прояви като генерален директор. Не искам да връщам лентата назад, но така или иначе, у никого в България не остана някакво впечатление от това какво представлява г-н Бориславов и как би могъл да се справи със своите задачи на генерален директор.
Още тогава заявих, че не мога да заема категорична страна по случая, не само защото нямам конституционни и законови основания за това, а защото аз през живота си не съм виждал г-н Бориславов и нямам никакви специализирани знания във вашата област. Не съм бягал никога от категорична позиция. Понякога съм я изказвал по-категорично, отколкото дори вие сте приемали това като факт. Но, според мен, категорична позиция се изказва тогава, когато имаш основание да го сториш. В този случай нямам основание за такава категоричност. Иначе бих изпаднал в смешната позиция на президент, който се произнася по всякакви въпроси, пенкилер-президент, който взема отношение по всякакви проблеми и на всичко отгоре иска да си присвои последното право на арбитраж.
Затова и тази среща не бих искал да се възприема като възможност на двете страни да изложат своите гледища, а от моя страна като възможност да се произнеса като арбитър. Няма как да го направя и не искам да го правя, защото не искам да създавам фалшиви прецеденти в България. Тук специално във вашия случай не може да се подхожда по логиката на политическата запалянковщина.
Ето, довечера на срещата между националния отбор на България и Северна Ирландия може да се подхожда емоционално. Там можеш да подкрепяш един отбор само заради емоционалната връзка. Но, в случай като вашия, не бих могъл да си позволя емоционално да подкрепям едната или другата страна, защото това ми се струва недостатъчно коректно. Това е била моята позиция, впрочем, през всичките тези седмици. Казвал съм я и в частни разговори, и пред представители на протестиращите, общо взето пред представители на протестиращите, защото с представителите на Управителния съвет като че ли не съм се виждал много често. С трима от тях дори сега се запознавам. Г-н Конакчиев веднъж е бил водещ на "Неделя 150", когато като кандидат-президент участвах там. Това беше първият ми и последен контакт.
Затова бих искал да чуя вашите становища от принципна гледна точка. Би било безсмислено, според мен, да излагате пред мен факти и аргументи относно смисъла на назначаването на Бориславов, смисъла на отстраняването му, относно професионалните характеристики на радиото след негвото назначаване, след събитията, които се случиха. Прочетох проучванията, които се отнасят специално до доверието в БНР. Това ме накара да заявя, че бих стимулирал всяка една дейност, която е насочена към възстановяване на това доверие, защото очевидните мотиви и на Управителния съвет, изразени многократно и публично, са точно такива. В основата на мотивите на протестиращите като че ли стои точно тази, същата загриженост за БНР. На мен ми се струва, че пресечната точка някъде все пак трябва да се намери.
И тук ми позволете да споделя и нещо, което може да ви се стори малко лично, може да ви се стори споделяне на опит, той вече не е малък, почти 4 години и половина. Със съжаление за тези, които въздишат по времената и по модела на държава, в който винаги имаше един авторитет, дето, като изчака да се налудуват спорещите, ги привикваше и им казва: ти не си прав, ти не си прав, и двата отбора напускаха, или ти си прав, а ти не си прав и просто напускаш.
Със съжаление трябва да призная, че моделът на демокрацията предлага много по-тежки варианти за решаване на всеки един казус. Моделът на демокрацията, обаче, предлага и варианти, които обезателно почиват на някакъв тип компромис. Единственият модел на обществено развитие и на обществена организация, който не познава компромиса, е моделът на тоталитарните общества. Там борбата е винаги докрай, до смърт, до победа и до унижение на противника. Смисълът на демокрацията е точно в обратното - да се търсят някакви мостове, да се търсят компромиси между хора, които изразяват различни гледни точки, и в крайна сметка всичко това да завърши с решение, което причинява най-малко вреди на обществото като цяло и на демокрацията като ниститут.
Абсолютно убеден съм, че част от вас вече започват да пишат първите изречения за утрешните си статии. Сигурен съм, че тези, които не ме слушат внимателно, ще кажат: Президентът по адвокатски, тук личи вече неговата добра практика, се измъкна от конкретни отговори. Много ви моля, обаче, наистина да приемете това, което казвам, за нещо, което мисля. Мисля го много дълбоко. През всичките тези почти 2 месеца се опитвах да намеря за себе си аргумент за категорична подкрепа на едната или на другата страна. Признавам, че не намерих такъв аргумент - аргумент, който да защити моето президентско достойнство, и в същото време аргумент, който да помогне за такъв тип разрешаване на конфликта, че по БНР и по снагата на българското общество да останат най-малко белези. Защото аз наистина се страхувам, че всички наши конфликти, без значение дали са в Националното радио, или се развиват на друга плоскост, в крайна сметка оставят повече белези и повече рани, отколкото българското общество може да изтърпи.
Нямам предварителен сценарий за тази среща. Самият факт, че все пак седнахте около една маса, според мен, е оптимистичен факт. Дай Боже следобед, като седнете отново и с хора, които са с по-висока от моята професионална подготовка, хора, които са по-наясно и с историята на конфликта, да успеете да намерите някакъв тип решение.
Преди два месеца го споделих с всички журналисти, които бяха в Асеновград - понякога наистина не мога много да разбера логиката, извинете ме, говоря съвсем приятелски и съвсем откровено - понякога не мога да разбера наистина част от логиката, по силата на която се иска мое категорично посредничество и моя категорична позиция. Една част казва: това е така, защото президентът в крайна сметка назначава четирима души в НСРТ. Без съмнение, но сигурен съм, че всички вие сте убедени в това, че назначавайки веднъж своята тъй наречена "президентска квота", а същото важи и за Народното събрание, и президентът и Народното събрание не би трябвало да си позволяват интервенция върху тези хора, защото това обезсмисля самият акт на създаване на НСРТ. Иначе би било по-лесно - законът да регламентира президентът и шефът на НС да се съберат и да назначат директно шефовете на радиото и на телевизията.
Аз съм убеден, че, ако не съществуваше този спор и до вас беше достигнала информация, че викам четиримата членове от т.нар. президентска квота и им казвам да направят едно или друго нещо, вие щяхте да го осъдите и щяхте да имате право. Щяхте да кажете: откъде накъде президентът ще вика тези 4-ма души и ще им внушава какво решение да вземат по един или друг въпрос. Е, коя е тогава другата логика, по която сега трябва да извикам тези 4-ма души и да им кажа какво точно да правят? Примерно, да обърнат своето гласуване, да изразят някакво становище и т.н.
Казвам го това с ясното съзнание, че поне в това трябва да ми повярвате никога досега от създаването на НСРТ не съм си позволявал да оказвам каквото и да е влияние, не дай Боже, натиск върху неговите членове. Правил съм го съвършено умишлено, защото винаги съм мислел, че по този начин съхранявам тяхното достойнство и достойнството на институцията НСРТ. Дали НСРТ е създаден по най-добрия законов начин, дали това е най-добрият модел, който защитава интересите на обществото, включително по отношение на радиоразпръскването и телевизионните предавания, е друг въпрос. Но това беше Законът, който прие Народното събрание след многобройни консултации.
Не знам това дали е подходящ финал. Във всеки случай, на този етап това са моите уводни думи. Много бих искал да чуя и вас, апелирайки отново за принципен поглед върху нещата, без да навлизаме особено в детайли и в подробности. Как да започнем? Г-н Бръзицов, Вие сте готов да предоставите думата на Силвия Великова, схващам? Вие ме учудвате с такова джентълменско поведение, ще разочаровате крайните си поддръжници.
(микрофонът прекъсва)
Няма нищо, един микрофон е най-малката жертва за разрешаването на този конфликт. Ако искате, счупете и един микрофон напълно, давайте…
КРАСИМИР ЛУКАНОВ, журналист в програма "Хоризонт":
Г-н Президент, наистина съществува мнението, че ние не сме оставили концепцията на г-н Бориславов да влезе в ход, да видим какви са нейните добри страни, да оставим неговия екип да работи спокойно. Ние още преди 51 дни бяхме убедени, че концепцията на г-н Бориславов не е най-добрата и че резултатите, говоря специално за програма "Хоризонт", ще бъдат плачевни. Това се видя. Фактически концепцията на г-н Бориславов, независимо, че той не е в състояние в момента да ръководи радиото - тя се изпълнява, тя е в ход, особено в последните десет дни. В тези десет дни се видя, че програма "Хоризонт" достигна до своето дъно.
На мястото на професионалистите бяха поставени хора с недостатъчна подготовка, хора, които разрушиха за десет дни труда на поколения журналисти. Ние това го знаехме и на призивите, че би трябвало да оставим поне 100 дни този екип да ръководи Националното радио, ние отговаряхме със следното: че 100 дни са предостатъчни програма "Хоризонт" да загуби своята аудитория. Те дори и 10 дни бяха предостатъчни.
Доверие между нас и това ръководство не би могло да има и ще Ви кажа защо - защото, докато НСРТ предложи контактна група, за да преговаряме и да търсим някакви допирни точки, между другото, ние не сядаме за първи път с УС на радиото на една маса, правим го вече няколко пъти в последните дни, след като Националният съвет взе това решение, а в радиото продължиха уволнения на колеги, без всякаква професионална аргументация. Преди това също бяха уволнени двама от най-популярните водещи в програма "Хоризонт", също без професионална аргументация.
Ние сме солидарни със своите колеги и считаме, че в 21-ви век е недопустимо програма "Хоризонт" и Националното радио да бъде обезкървявано по такъв начин. Но това не е единственото - освен тези 8 уволнени наши колеги, продължават да не бъдат подписвани срочни договори, които изтичат на други наши колеги. Продължава програма "Хоризонт" да бъде напускана от свои водещи журналисти. Вече има няколко такива случаи, има молби за напускане.
Ние получихме една джентълменска дума от г-н Бръзицов онзи ден, че журналисти няма да бъдат привиквани един по един и да бъдат притискани с всевъзможни начини да работят. Още на следващия ден такъв случай имаше. Нашият млад колега Георги Любенов бе привикан със заплахата, че неговият договор няма да бъде продължен, тъй като изтича на 31 март, ако той не започне да работи. Ние не работим, не защото не сме го искали, а защото бяхме отстранени. Нашите репортери, нашите новинари работят. Ние стигнахме до там, че правим новини по интернет. Нарушават се редица правилници на Националното радио. След като се пледира за законност, ние имаме изключително много факти и документи, с които можем да докажем, че в Националното радио цари беззаконие.
Никога в Националното радио не е имало такава, откровено го наричаме ние, полицейщина. Аз ще Ви покажа една снимка от в."Дневник", може би сте я видели. Това е ситуацията пред студията на Националното радио в момента. Така че ние с това ръководство, говоря от името на нашите колеги, тъй като идваме от програма "Хоризонт", където се събрахме и сме упълномощени да говорим от тяхно име, не от свое лично име - ние не виждаме как може да преговаряме за нещо, да намерим някакви допирни точки, защото те нарушиха, дори, ако щете, не само правилата на радиото, те нарушиха морала на нашата професия. Ние нямаме доверие в тях, защото не знаем дори сега, когато сме при Вас, дали не се подготвят нови заповеди за уволнение.
Засега от мен толкова, ако колегите искат, нека допълнят.
МАНЯ ПОПОВА:Г-н Президент, уважаеми колеги, в този момент би трябвало все още да бъда ръководител на направление "Музика" в програма "Христо Ботев". Не твърдя, че говоря от името на всички мои колеги в програма "Хр.Ботев".
Бих искала да изясня две неща - най-напред, че мотивите за този протест, уважаеми г-н Президент, не са еднородни, не са свързани с предварителна организация, но се обединяват в една точка най-различните интереси на много различни хора, които, твърдя, спонтанно започнаха да изразяват своето недоволство след решението на НСРТ и неговия избор на г-н Иван Бориславов. Всички тези различни интереси, повтарям, на различни хора, се обединяваха в една-единствена точка: Това, което Вие преди малко, г-н Президент, споменахте - каузата на Националното радио, доверието в това Национално радио, било то наричано държавно или иначе.
И така, искам да поясня защо мои колеги, професионалисти, музикални журналисти, музикални редактори раеграиха по този начин на избора на НСРТ - защото, за разлика от вас, за разлика от колегите от "Хоризонт", ние познавахме г-н Иван Бориславов. Познавахме го дотам добре и в дългогодишната му практика именно в програма "Хр.Ботев", че за нас беше ясно още преди да присъстваме или да имаме записи от неговата публична защита на концепция пред НСРТ, имахме достатъчно знание за това, че г-н Бориславов не е човекът, който може да обхване толкова сложна машина, каквато е Националното радио, без нито капка неуважение към неговите човешки, личностни, творчески и т.н. качества.
Именно затова се появи от дирекционния съвет на програма "Хр.Ботев", програмата, в която е работил г-н Бориславов, обръщение към НСРТ, в което се изразяваше категорично несъгласие с номинацията на г-н Бориславов, не с неговия избор - преди да се случи изборът. Тоест, ние оспорихме самото предложение, без да имаме никаква информация законно ли е направено, легитимно ли е направено и т.н.
ПЕТЪР СТОЯНОВ:Като не забравяме, че номинацията не е на НСРТ, а на един творчески съюз.
МАНЯ ПОПОВА: Може би на два, все едно. Ставаше дума за номинация. И нали разбирате, че човек, който се е подписал под такова писмо, а една от тези хора съм аз, не би могъл на другия ден просто да плесне с ръце и да се прегърне с Иван Бориславов и да каже: е, добре дошъл, ние сега ще направим един компромис. Това е първоначалното ми обяснение за мотивите на някои хора да не приемат този избор.
След това се оказа, че и голяма част от журналистическата, музикантската, техническата и тъй нататък общности, също намират свой мотив да не приемат този избор. И пак обяснявам - грешката на г-н Бориславов, вече след този избор, и на избрания от него УС, е, че те започнаха да разпространяват в обществото следните неверни фрази ще ги нарека: малка екстремна групичка, момченца и момиченца, които си пазят заплатите и местенцата в радиото; политически интереси; дълга ръка на тайни служби... Това са неща, които бяха изказвани към участниците в този протест.
След това се появиха и стачка на дирекционните съвети. Да, аз бях член на дирекционния съвет на програма "Христо Ботев" и в правилата за работа в тази програма има една точка, в която е записано, че човек, който изпълнява ръководни функции, е задължен да пази интересите на своите колеги. И, ако някой подозира, че моите колеги, които застават на страната на протеста, застават зад мен, той много се лъже. В случая аз заставам зад работата на своите колеги.
Това, което прочетохме или чухме от концепцията на г-н Иван Бориславов, връщаше всичко онова, което сме започнали, не казвам, че сме го довели до един много добър край, не казвам, че то е без проблеми, не казвам, че тази програма няма много и много..., не мога да намеря културната дума за дупки, но, както виждате, това започва да личи в този момент, когато част от програма "Хр.Ботев", и аз тук много моля колегите журналисти, репортери, много ви моля, огласете на обществото, че това, което се разнася от програма "Хоризонт", и ще кажа сега - така наричана с нейните сигнали, не е лошият дъх на програма "Христо Ботев". Това е една малка част, посочена от двама в момента оторизирани да ръководят тази програма люде, която реши, че би могла да застане на място, което не е нейно. Не виждам нито един мотив на човека, примерно, който е предложил новините в понеделник в 19.00 ч. да се водят от наш колега, водещ на едночасово предаване "На църква в неделя", само с такива ангажименти към програма "Хр.Ботев", не виждам как човекът, който е поел отговорността да сложи нашият колега на микрофона на новините в 12.00 ч. на обед на "Хоризонт", не си е подал още оставката. Това не е липса на морал, това е липса на непрофесионализъм, тоест - това е липса на професионализъм. Вие разбирате, че не мога да говоря спокойно за такива неща, ще ми простите лапсуса.
И така, г-н Президент, Вие призовавате да направим компромис. Аз се опитвам да се поставя на мястото на уважавания композитор Александър Бръзицов и си задавам въпроса: как е възможно, след случая с г-н Бориславов и неговото заболяване, г-н Бръзицов да не проумее, че се доверява на хора, които го подвеждат, и че той пребивава заедно с УС в постоянно нарушение на нашите правила вътре в радиото и на Закона за радио и телевизия. Как е възможно да не разбира, и кои са неговите съветници, да не разбира, че той въведе паралелно действащи структури, които изключително много затрудняват нашата работа. Не говоря само за програма "Хр.Ботев". Как е възможно да не разбира, че не може да се уволнява по докладни, без мотиви. Един човек пише докладна, в която е казано: Маня Попова се държа безпрецедентно, арогантно. Това беше. Какъв е професионалният мотив да се напише подобно нещо, кой е свидетелят на това безпрецедентно арогантно поведение, в момент, в който аз присъствам в студио със същото право, с което присъства и новоназначения ръководител на направление "Публицистика"? Тоест, аз не нарушавам никаква заповед, нито моите колеги от "Хоризонт", нито моите колеги от дирекция "Техника", повече от присъствието на няколко души, които също нямат никаква пряка работа в това студио.
Схващам, че навлизам в детайли. Ще ги избегна. Но аз се обръщам към Вас, г-н Президент, не защото Вие трябва да си кажете мнението, никой от нас не би желал да Ви подведе по такъв начин. Обръщам се само с една молба - опитайте се да разберете защо ние изглеждаме твърдоглави, неотстъпчиви и несклонни към компромис. Това не е така. Ние сме хора, които вършим тази работа, въпреки доста екстремните, бих казала, условия, които са ни създадени в този момент. Ние сме хора, които имаме някаква стратегическа цел, имаме виждания, имаме визия за това радио. Не бихме желали да допуснем случайни хора на неслучайни места, при това привидно узаконени, тоест - легитимни чрез избора на НСРТ, да се опитат да попречат на развитието на БНР.
Последното, което искам да кажа, е, че точно сред протестиращите са онези, които не са, цитирам тук шефа на БТА Панайот Денев: не са мързеливите, не са тези, които искат да си живеят в блатото и не са тези, които един хвърлен камък би уплашил. По-скоро мисля, че е обратното, но за да не стигам до квалификации, питам се и питам членовете на УС, уважавани от мен в техните области: какъв компромис всъщност очаквате от нас?
ДИАНА ЧЕПИШЕВА от програма "Хоризонт": Ако позволите две думи и от мен, г-н Президент, най-вече на тема защо сме непримирими и защо за толкова много хора днес това е един удобен предтекст ние да бъдем наричани екстремисти и какво ли още не.
Истината е, че останахме неразбрани, когато започнахме да протестираме срещу избора на г-н Иван Бориславов. Още по-неразбрани останахме, когато, поради това неприятно стечение на обстоятелствата, той не можа да упражни правомощията си, а нашият протест продължи.
Ще Ви кажа, че когато стана ясно, че поради това стечение на обстоятелствата г-н Бориславов дълго време няма да може да изпълнява функциите си и те ще бъдат поети от г-н Бръзицов, се чуваха гласове: нека да дадем на г-н Бръзицов и УС шанс, нека работим, нека спрем протестите. В същия този ден, в който това стана ясно и се чуваха подобни гласове, г-н Бръзицов отиде в Екип 4 и ни нарече ченгета, започна да говори за дългата ръка на тайните служби и т.н. От тогава насам във всичките тези дни, в които УС пое фактически управлението на радиото, този процес продължава. Ние живеем в атмосфера на непрекъснати обиди, изкарват ни "добре платени политически клакьори", това е точен цитат, изкарват ни хора, които действат, водени единствено от някакви нечисти интереси, били те политически или икономически. Няма да Ви цитирам всички оскърбления и неверни твърдения, които се цитираха по наш адрес. По някои от тях ще има и дело в близко бъдеще. Ще Ви кажа, че паралелно с това програма "Хоризонт" се управлява от този УС, освен чрез засиленото полицейско присъствие, за което вече стана дума, и чрез непрестанно администриране. Ежедневно ни записват заповеди за писмени обяснения за какво ли не. Няма да влизам в детайли. Поводите в огромната част от случаите са нелепи.
Съвсем не на последно място, към днешна дата между този УС и нас стоят и девет абсолютно безпричинни уволнения - уволнения на професионалисти, уволнения под предтексти, които са, меко казано, атакуеми, било то за работното време, било то за арогантното поведение.
Така че на този етап просто компромисна точка не е възможно да се случи.
Съвсем не на последно място ще отбележа, че и до ден днешен огромната част от хората в радиото не знаят, че решението миналия понеделник да бъде направено това, което ние наричаме преврат - програмата да бъде преместена без никаква причина в алтернативно студио. Ние не сме виждали писмена заповед, не знаем дали да вярваме на единия слух, че това било решение на директорката на програма "Хоризонт" Цоня Събчева, или на другия слух, че това е решение на УС.
И също така ще кажа, че като основен аргумент да бъде направен този преврат в ефира на националната програма "Хоризонт", се изтъква: ама нали щеше да има гражданско неподчинение? Да, щеше, но фактът, че никой не знаеше точно какви ще бъдат неговите проявления, и че към момента, към който програмата беше тотално подменена, гражданското неподчинение не беше се състояло. А мисля, че не е нужно да казвам, че това, което звучи в ефира на програма "Хоризонт" от 19-ти март насам, доказа по най-категоричен начин, че този УС е готов да доведе програма "Хоризонт" до дъното, и ако му бъде позволено, да продължи да копае надолу. Благодаря Ви!
ЛИЛИ МАРИНКОВА: ... чувствам се свободна и много ми е драго, че живея извън координатната система на НСРТ от близо една седмица.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: /прекъсва я/ Ще се окажете единственият доволен човек от цялата тази история, така ли е?
ЛИЛИ МАРИНКОВА: Да. Тук Вие използвахте нещо, което е като дървен камък или млад старец - достойнства и НСРТ - абсурд. За мен това не са двете страни на нещата, по-скоро на НСРТ, наистина. Не може да има такава демокрация, когато можеш да забъркаш всичко това и да излезеш пак с достойнство. Това е абсурд.
Също така бих оспорила проблема с политическото... Всичко това е един политически модел, политическа поръчка, начертана, написана - сценарият - във в."Демокрация". Това е истината. Имаме ревнивостта на твърдосигналния електорат, който желае да употреби инстанцията за предизборни цели. И това стана.
Извинете, можете да спечелите малко от нашата среща, като си направите извод за това, че един истински лидер в днешния времена не трябва да слиза на равнището на твърдия електорат, който 11 години говори все едно и също. И това стана с програма "Хоризонт", която се превърна в един малък вестник "Демокрация". Значи, такава досада в нашия живот, колко години вече - за комунистите, за Държавна сигурност, за КГБ, за всички тези неща. И смята, че така би могло по-нататък. Това е абсурд.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, благодаря Ви! Г-н Конакчиев, Вие ли ще започнете? Виждам, че не можем да избягаме от детайлите. Аз упорито ви призовавах за принципи, но така или иначе, ще изслушам внимателно и търпеливо всичко, което е свързано и с детайли също.
ВЕЛИЧКО КОНАКЧИЕВ: Благодаря за поканата, г-н Президент. Явно, трудни са дните и пътят до Великден. Аз няма да поучавам никого, не ми е тази ролята, но понякога, когато малкото засенчи, затъмни и измести голямото, това е грешка и в журналистиката, и в политиката. Това Ви го казвам заради Вас, но за нас го казвам най-вече. Дори и при този разговор се случва, че малкото измества голямото. Не бих искал.
Тези дни на протести се смесиха много неща - професионализъм и антипрофесионализъм, истина и неистина, доверие и недоверие. И не само това. Има и други, но нека не изброявам. И ме е страх, че тази купчина толкова нарастна, че едно предвеликденско почистване или каквото и да направим, всичко няма да се махне, за мое голямо съжаление. И все пак аз продължавам да мисля, че много неща могат да се махнат, включително и хората. Аз съм на това място, без да изоставям това, че съм бил журналист почти през целия си съзнателен живот, защото смятам, че съм компетентен и много искам да работя за по-доброто, въпреки че сега сме далеч от това състояние - за по-доброто на БНР. Мога да изброя конкретно за какво може да се работи заедно с колегите - програмни схеми, какво ли не. Много са конкретните неща, вместо тези - други, които изместват голямото.
Ако има, така, както чувам и днес, едно пълно разминаване за едно или друго - за професионализма, за журналистиката, с моите колеги аз не само не се виждам в УС, но изобщо в БНР при едно пълно разминаване на основните неща - в професионализма, в журналистиката, в морала и във всичко. Не бих искал да се стига до там, никак не бих искал. С болка говоря и със загриженост, която виждам и в колегите си, в почти всички. Не знам, магическа пръчка в тези ситуации няма. И, ако има, аз пак си мисля, че това е професионализмът. Не бих казал, че слушателите ще върнат "Хоризонт". Професионализмът - това, което ме мъчи през тези дни. И днес ще бъде така, и утре може би, не знам. Това е да мисля за журналистиката, за радиото, за конкретни неща, дребни или по-едри.
Ако оставим малко натрупаното настрана, без да го изчистим, без да го махнем, и мислим повече за нещо конкретно, мисля, че ще е по-добре за всички. Не искам да се затварят врати. За мен 2001 г. е може би... - бях журналист много години, включително и тези 11 години - е годината на голямото предизвикателство за българската журналистика. Това, което става сега, пречи, пречи на всички. Готов съм да разговарям с колегите си и те го знаят. Готов съм на компромиси - лични и всякакви. Не съм съгласен с тях по много неща. Например, не съм съгласен с това, че стигнат един връх от всеки един от тях и от всички заедно, аз не съм стигнал до този връх и сигурно няма да го стигна и затова бих искал, просто смятам и съм го казвал и друг път, че може по-високо, може по-добре, може по-истински. Не са празни думи. Думите се изтъркаха през тези 50 дни, за този конфликт, за тази криза. Но това, което говоря, не е празна дума.
Може би накрая ще се измести професионализмът и ще стане дума наистина за морал, за вътрешна сила, защото и силите ни напускат вече в тази институция, в която съм много отдавна, може би повече, отколкото трябва. Аз съм оптимист, може би напразно, но мога да гледам колегите си в очите. Не знам дали ще можем да работим по-нататък. Бих искал. Това е всичко.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, благодаря Ви
АНЕТА ЯНАКИЕВА: Тези дни ние говорихме за компромиси. Аз се учудвам, че от днес отново има такава позиция, че нямаме компромиси. Това ни връща действително 51 дни назад. Защото и тогава беше посрещнат г-н Иван Бориславов с безкомпромисност - преди той да бъде изслушан. За съжаление, този първи работен ден на г-н Бориславов като че ли беше някаква кулминация - кулминация на една подготовка. Така да бъде посрещнат избора, законния избор. Уважаеми колеги, първото, което ме притеснява, е че една от обществените мисии на БНР е да установява тези нови норми на общественото ни развитие и преди всичко - законът, вярата в закона, уважението към закона. Ако ние, като Национално радио, като служители на националното радио, нямаме това усещане - не ставаме ли в някаква степен лоши, в някаква степен и водачи. Ние сме всеки ден с българското общество чрез микрофоните на националното радио. Казвам това с огромна болка. Става дума за нещо, което е част от историята на националното радио - чувството, че ние служим на слушателя.
42 дни ние заявявахме нашето твърдо намерение да постигнем диалог. Отсреща получавахме... Имахме и среща със синдикатите. Някои синдикати ни казаха: ние не сме упълномощени да водим диалог. Щабът на протеста не беше упълномощен да води диалог. От кого? 42 дни не е имало и мъмрене. Да, имало е опити да искаме обяснения, уважаеми колеги, не за друго, а за да се върнем към действащите правилници, към това, което е в края на краищата нормалното в нашата работа. Да обърна внимание, че ние всеки ден всички тези правила стават невалидни. Ние по няколко пъти се разхождаме по тях. Нито едно мъмрене не е имало. Извинявайте, колеги, но до неделя, в неделя се събра УС, преди този понеделник. Ние имахме надежда, че вие ще се откажете от тази форма на гражданско неподчинение, защото, колеги, 42 дни имаше гражданско неподчинение, имаше самоуправство. Колегите от "Хоризонт" не желаеха да бъдат на летучките. В един момент имаше и заповед на генералния директор. Че в края на краищата, в коя медия, уважаеми колеги, вестник, частно радио или в която и да е медия, може да се излиза със собствена концепция и т.н., без да има никакви нормални взаимоотношения?
Наш дълг беше, когато ни беше казано, че е започнало гражданско неподчинение с непредвидими последици, ние бяхме просто задължени, според мен, да вземем някакво решение. Не можем да приемем, че в едно национално обществено радио - обществено, доколкото то има абсолютно пряк ангажимент към обществото, може да се стига до тези форми. Тези форми са неописуеми, защото ги няма никъде, няма ясна формулировка дори.
Сега и на двете страни ни е мъчно, че не е това радиото, което искаме да имаме. Ние пак казваме: нека да направим заедно това радио, което ще служи на всички в това общество - и на децата, нека да върнем детските предавания, и на възрастните хора. Ние не казваме, уважаеми колеги, че трябва да бъде на една или на друга прослойка. То принадлежи, ако щете и на спомените, и на перспективите на това общество. Ние не сме тези, които ще кажем единствената гледна точка дали това общество е разочаровано, дали има надежди, дали се страхува, дали се радва и т.н. Ние ви призоваваме да дадем право на това общество да изрази себе си, да върнем репортажите, да върнем документалните записи, да върнем очевидеца в ефира, да върнем нашия слушател. Благодаря!
КИРИЛ КАМЕНОВ: По професия съм режисьор. Аз ще говоря кратко. До ден днешен аз не мога да разбера мотивите на протестиращите, защото те няколко пъти се видоизменят. Едното е срещу Бориславов, другото е в даден момент срещу НСРТ, след това е законът, след това е свобода на словото. В един момент, в който, говоря за тези 40 и няколко дни, нито едно предаване не беше свалено, нито една думичка не беше поправена с цел цензура някъде от някакво ръководство. Кое накара програмата да бъде спряна, програмата да бъде превключена в другото студио? Гражданско неподчинение, пускане на един клип, който се знае и ние от този момент нататък не знаехме какво да правим, какво следва от този момент нататък.
Смятам, че една от точките, в които има консенсус от двете страни, това е професионализмът. Всички, според мен, сме за професионализъм.
И още две приказки: г-н Президент, така както в момента звучи програма "Хоризонт", искам да подчертая, че това не е становището, не е мнението, не е искането на УС. Това е следствие на всички тези неща, които станаха дотук от протестиращите. И затова да се вземе мярка... Според мен, ние бяхме пред дилемата да има ли програма "Хоризонт", или просто да се пусне пегел? Благодаря Ви, това е моето мнение.
ЛИЛИ МАРИНКОВА /репликира К.Каменов/: Предаване "Неделя 150" смени своя водещ от 4-5 седмици.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Нека да чуем всички страни, защото започне ли с размяна на реплики, краят ще бъде почти предизвестен.
АЛЕКСАНДЪР БРЪЗИЦОВ: Г-н Президент, първо, благодаря за тази покана.
Всичко това, което чух от колегите срещу мен, на мен ми е много добре познато. Излиза, че техният протест е абсолютно законен, излиза, че да приемеш един човек в радиото е невъзможно, защото ти предварително знаеш той какви намерения има, какво иска да направи. Излиза, че свободата на словото е нарушена и то тогава, когато микрофоните бяха в техни ръце и когато се насаждаше в това общество едно невероятно напрежение. Искам веднага да Ви кажа, че лично аз, като гражданин, не приемам програма "Хоризонт" такава, каквато беше, не я приемам. И не смятам, че това трябваше на българското общество, което така или иначе е изтерзано от тези 10 или 11 години преход. И не приемам това, че програмата трябваше да започне със "скапана държава" и т.н. и с такива подмятания от страна на водещи.
Българското национално радио е призвано да бъде радио на целия български народ. БНР е една институция, която е градена действително с години и тя има един мъдър поглед и би трябвало да застане над дребнавите неща и да даде на хората спокойствие и увереност в утрешния ден. И освен това, да даде на хората една правдива информация, коректно поднесена с няколко гледни точки. Другото, което искам да Ви кажа е, че аз не мога да приема тона, с който хората, седящи срещу мен, започнаха този разговор. Ние смятахме, казвам смятахме, днес в 16.00 часа да имаме събиране, на което да се опитаме да си сближим позициите. И не мислех, че ще се започне по този начин, с тези обвинения, именно защото предстои тази среща. В момента я поставям под съмнение дали ще се състои.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Не я поставяйте, добре е да се състои.
АЛЕКСАНДЪР БРЪЗИЦОВ: Добре, добре, казвам го просто така от начина, по който се започна с квалификациите, обидите и т.н.
Не смятам, че има държава в света, която би позволила националната й медия да си избира ръководство. Хората, които работят в това предприятие, да го наречем така, да си избират те ръководството. Такова нещо не съществува никъде, абсолютно.
Действително смятам, че тук става дума за запазване на едно статукво. Борбата е за запазване на статукво, да не се вършат абсолютно никакви реорганизации. Г-н Луканов каза в самото начало: ние видяхме концепцията на г-н Бориславов в последните дни как се проявява. Тя не може да се прояви и до този момент нищо от тази концепция не е направено, защото протестът не позволява на хората, дори и от УС, да работят нормално. Ние във всеки момент трябва да се занимаваме с това, че някъде се сбили в някакво студио, влизат, дърпат микрофоните. Ами, извинявайте, така по този начин може всеки да влезе в студиото, в ефир и да каже: България обяви война, току-що българското правителство обяви война на съседна нам държава, примерно. Ами това се случи, не знам защо се смеете. Това се случи в Българското радио. И затова се наложи да има полиция пред студията, за да не се бият и да не може хора, които не са заети с програмата в момента, с излъчването в ефир, да влизат в студиото. Ръководството на радиото беше принудено действително да вземе тези извънредни мерки, защото не знаеше какво предстои оттук нататък вече след този граждански протест. Ние видяхме какво значи протест, т.е. протест срещу всичко. Тук се говори за неправомерни уволнения. Не е мястото да ги обсъждаме тук. Има съд, който ще реши това нещо.
Постави се въпросът за подновяване на договори. И те ще бъдат прикрепени към уволненията. Значи, когато работодателят не желае да поднови един договор, значи това е уволнение. Сами съдете за логиката на казаното тук.
Мисля, че повече не искам да говоря, за да не натягам излишно обстановката. Вие казахте: не поставяйте под съмнение срещата в 16.00 часа, позволявам си да кажа само това.
ПЕТЪР СТОЯНОВ:
Абсолютно непродуктивно ще бъде, ако поискате от мен да въведем процедурата на реплики. Казвам ви го веднага. Да, защото иначе се превръща в съд, в парламент, а не в среща при Президента.
Нека да обобщя с няколко думи. От всичко, което чух до сега, и най-вече от това, което чух днес от вас, все повече си мисля, че, разбира се, детайлите трябва да ги оставим за следобед. Уволненията и доколко правомерни са, доколко, как казахте Вие, неподновяването на изтекъл договор се счита за уволнение, това са неща, по които просто нямам никаква възможност да вземам отношение, защото са чисто професионални, освен принципното, което вече казах - това, че аз категорично се възпротивявам на уволнения, които са основани изключително на политически или, не дай Боже, на реваншистки мотиви. Нещо, което ще превърне спора ви от професионален в остър политически спор и това вече е съвсем нехарактерно за една национална институция, каквата е радиото.
Но от това, което чух, позволете ми да изразя откровено своето мнение, със съжаление трябва да кажа, че не съм много изненадан. Аз не зная защо вече 11 години след 1989 година у нас думата компромис се смята за мръсна дума. Под компромис винаги се разбира, ако не крайно предателство, то поне някакъв тип малодушие. Или поне проява на лош характер. Защото какво значи да си компромисен? Когато ти или трябва да умреш на барикада, или да обичаш и мразиш по ботевски. Само че със съжаление трябва да признаем, че никой от нас не прилича дори малко на Ботев. Значи, подражанието на Ботев да обичаш до крайност и да мразиш по ботевски и най-накрая да умреш на Вола е нещо, което е недостижима мечта за огромната част от живите български граждани. Трябва да го признаем с много дълбоко съжаление.
Имам чувство, че каузата в известна степен започва да се персонализира. Ако каузата се възприема като обществена кауза, за нея могат да се направят лични жертви. Нещо повече, според мен за нея задължително се правят лични жертви. Като говоря това сега тук, го говоря с ясното съзнание, че това важи с пълна сила и за нас, политиците. В политическия живот по същия начин се промъква схващането, че "какво, аз да направя компромис, ха, това означава политическа слабост. Ама аз съм допуснал грешка, не съм интерпретирал правилно определени факти, променил съм свое схващане в резултат на срещи с мои приятели, съветници и така нататък. Как мога да призная това? Това е политическа слабост". Аз мисля точно обратното. Това означава силата на интелигентния човек.
Според мен, тази кауза трябва се приеме по-скоро като обществена и по-малко като лична. При личната кауза жертви никога не се правят - това ми е ясно. Тя затова е лична. Тя е максималистична, понеже е лична, понеже преследва някакви, понякога реални, а понякога… Искам да бъда съвсем коректен, не бих искал утре някой да ме обвини, че като казвам лична кауза, влагам комерсиални мотиви, не дай Боже, връзки със служба и така нататък, много далеч съм от такъв тип елементарни внушения. Но става въпрос, че лека-полека превръщаме каузите си в мними, лични, от които не ни се ще да отстъпваме.
Ще ми се това да ви призова - ако можете следобед, като седнете, да "превъртите" цялата тази кауза и да погледнете на нея като на обществена кауза. Очевидно е, че и двете тези ще намерят свои горещи привърженици у една или друга част на обществото. Не се наемам да съдя коя кауза повече привърженици ще събере и не това според мен е най-важното. Но истината е, че това отнема камък по камък от доверието към Българското национално радио. Това е съвсем сигурно. Това просто го виждам, това е повече от очевидно.
На всичко отгоре, ако ще да бъде моя реплика към българските политици, наближават избори, аз не вярвам в мита, че медиите печелят изборите. Най-малко, защото това звучи обидно по отношение на избирателите. Никакво съмнение нямам в огромната, във важната, както щете я наречете - посредническа роля на медиите. Но да твърдим, че една медия или няколко медии, и то в демократично общество, когато винаги ще има опозиционно настроени медии срещу една или друга кауза или гледна точка, че една или две медии могат да спечелят изборите, това според мен е пълна илюзия. Това значи да твърдим, че българските граждани нямат възможност сами да направят своите изводи за начина, по който ги управляват, сами да потърсят своя интерес в преплитащите се политически гледни точки и да го изразят по време на избори.
Пак казвам, че е важна гледната точка на медиите, начинът, по който се интерпретират нещата, но да се митологизира тя и да се твърдят баналности от типа "пред изборите тази или онази медия трябва да бъде оседлана", щото без тази или онази медия няма да спечелим изборите, на мен лично ми звучи наивно.
(Реплики от място)
Добре, това значи да наруша тутакси принципа в момента, в който го обявих. Сега, нека да се разберем така. Хайде да останат само 10 минути (протестиращите и управителния съвет-Б.Р.) и нищо тайно няма да си кажем. Може да бъде убедени, само 10 минути да остана с представителите на двете страни. Благодаря на всички журналисти. Бъдете убедени, че чухте всичко от това, което си заслужаваше да се чуе.


Стенограмата, която публикуваме, е предоставеня от Пресцентъра на Президента на Република България.
Публикуваме я само в електронното издание на Култура.