Светът-Вазов

Питат ме понякога - не ми ли е омръзнало толкова години да се занимавам с Вазов. Но Вазов - това не е просто една пъстра поредица от художествени творби, Вазов - това е цял един свят - неизчерпаем в своите националноисторически внушения. На Вазов никога не съм могла да погледна само като на литература.
Така всъщност Милена Цанева е отговорила на изречените въпроси с неизречен упрек към нея. Тясното обвързване на един критик с името и делото на някакъв общопризнат писател има амбивалентен ефект върху неговото присъствие в публичното пространство. От една страна, изговаряме самия писател (колкото по-"голям" - толкова по-често) в термини на своето знание за критическия дискурс върху него. От друга страна - всичко, което напише критикът, попада в едно вече очертано поле на представите ни за него като почитател на този творец. Милена Цанева пише за Вазов вече 40 години! Толкова сме свикнали да преплитаме двете присъствия, че сякаш престанахме да забелязваме новото, което тя ни казва успоредно с вече познатото, възприетото.
"Патриархът" демонстрира именно този подход, в който новото се наслагва върху сигурната основа на старото.
Първият раздел съдържа статии, с които са израсли поколения български литератори, емблематични изследвания като "За три ключови думи в поетичния език на Вазов" и анализът на одата "Кочо". Вторият раздел съдържа няколко много интересни изследвания, които са практически непознати на по-широката публика, защото са се мяркали през последните 4-5 години само в малотиражната специализирана периодика. "Христо Ботев в творческия път и в поетичния свят на Вазов" отговаря изчерпателно на един често срещан въпрос в модерното проблематизиране на патриаршеската функция, в която се вмества\вместваме Вазов. "За подписа Г. З-ч или за "черните дупки" в литературната история" отново поставя на дневен ред една стара загадка на българското литературознание и всъщност я разрешава по неочакван (за някого нежелан) начин. Четейки тези изследвания, неволно правех едно сравнение: срещу модерните, даже "постмодерни" усилия на последните десет години, срещу игровата фриволност в употребата на "дискурса", срещу херметизма на концептуалния апарат - безпрекословната ерудиция на себеограниченото знание, сигурността на фактите, яснотата на изразите, топлината на емоционалното отношение... В единия случай преживяваш удоволствието от интелектуалното предизвикателство, в другия изпитваш доверие към способността на думите (все още) да значат споделими неща...
Третият раздел е също така съставен от нови изследвания: Вазов и Рунеберг, Вазов и Гогол, ... и Хайне, ... и Стриндберг - все същата прецизност на документализираното твърдение, все същото усещане, че Милена Цанева знае всичко за Вазов. Читателят преживява нещо, което изглежда като носталгия в началото на новия век: упование в здравата логика, във "вечния" и "естествен" характер на патриархалната мисъл; вяра в способността на Патриарха, на идентификацията с патриаршеската позиция да решава всички, да решава и неговите, проблеми.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Милена Цанева. Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов.
Издателство РИК-I-С.
С. 2001.