Амок
Докато стояхме в задръстването, шофьорът на таксито, след като му омръзна да натиска клаксона, разсеяно изрече:
"И ние, ама и вие го закъсахте."
"Защо да сме го закъсали?"
"Ти не беше ли от радиото?"
"Не съвсем."
"И къде мислиш, че ще е следващият скандал?"
"Защо въобще трябва да има следващ скандал?", реших и аз да покажа лошото си настроение.
"Как защо, предизборна истерия."
"Амок, по-точно."
Човекът ме изгледа и повече не проговори.
Работата е там, че си бях направил труда - и заради такситата, и заради радиото, и заради все по-натрапчивия въпрос откъде съм всъщност - да проверя дали връзката между понятията в клишето "предизборна истерия" е само метафорична, или има и конкретни психиатрични основания. Не попитах някой от приятелите ми психиатри, защото нямаше гаранция, че разговорът ни ще е за предизборната истерия, а не за част от нея, но погледнах в новоизлязлата "Културна антропология" на Ричли Крейпо. Там прочетох "истерия, histeria. Форма на невроза, характеризираща се с ритуално избягване на тревогата или ритуално манипулиране на околните като средство за предотвратяване на неуспех". Нещата се подреждаха: ритуалното избягване на тревогата преди избори се проявява в задължително самохвалство - ние сме най-отговорните и най-достойните, ние ще спечелим, а ритуалното манипулиране на околните - в неизпълними обещания и ангажименти. Неизвестността на изборния резултат "отключва" тревогата, а тя - ритуалите на истерията.
От различните форми на истерията, които Крейпо описва, най-близка до нашата предизборна ситуация беше именно "амок". При него "болният влиза във фаза на тревожност и депресия, при които преживяванията стават нереални и той размишлява за обидите, нанесени му от другите. Накрая, в изблик на енергия, той изпада в амок, като крещи и напада хора и собственост. В тази фаза болният изглежда не на себе си и понякога е неспособен да чуе какво му казват другите. След като се изтощи, той се връща в съзнание, но не си спомня какво е правил. При племето гурурумба от Нова Гвинея не се очаква индивидът, засегнат от амок, да компенсира нанесените щети, тъй като се смята, че поведението му е извън неговия контрол и е причинено от ухапване от зъл дух или някакъв подобен фактор, което го освобождава от отговорност по време на нападението".
Повечето от характеристиките на амока дават основание да се говори за предизборен амок: хиперболизираш обидите и превръщаш другия във враг, не желаеш да чуеш гласа (мнението) му и го заглушаваш с крясъци, "не си на себе си", а на партията си, след изборите идва амнезията и отказът от отговорност. Предизборната ситуация е осъвременен вариант на племенен мистицизъм; само нападението не е, както в племенните култури, физическо - срещу хора и собственост (макар че често е и такова), а символно - срещу механизми и стандарти. Предизборният амок е по-опасен от племенния, защото е парадоксален - насочен е тъкмо срещу онези системи на демокрацията, които правят възможно осъществяваното на политическия избор.
Амокът (засега) удари главно медиите - като посредници между политиците и избирателите, които трябва да помогнат на вторите да направят своя избор между първите. Ударът се състои в "оцветяване на медиите" - едните ги бутат в ръцете на другите, другите пък разтварят обятия и даже парламентарен дебат за радиото искат да правят. Въпросът пред политиците в амок е посредникът (правата и правилата му) да изчезне, да стане един от нас, защото иначе ще е срещу нас. И когато през юли гласуваме за политици, всъщност невидимо да гласуваме и за медии - за генерален директор на БНР и БНТ, за това как вестниците да пишат, въобще медиите да влязат в обществен договор, закрепен с политически вот. Това на езика на Хабермас се нарича опит за завладяване на медийната от политическата публичност, а на езика на племето гурурумба се нарича политическо нападение на хора и собственост, нарича се демокрация, ухапана от зъл дух...

Георги Лозанов