ИнтерКонтампорен - програма като
за Източна Европа или смяна на идеите?

Преди повече от две десетилетия Ансамбъл ИнтерКонтампорен бе хит в културния живот на Париж и концертите му привличаха - сигурно и сега привличат! - всички сноби и искрени почитатели на новата музика. Това бе времето, в което Центърът за модерно изкуство "Бобур" (гордостта и "паметникът" на Жорж Помпиду), както и комплексът Халите бяха неотменна част от всяка екскурзия, символи на обновление... През годините имах възможността няколко пъти да посетя както ИРКАМ на Булез, така и концерти, дирижирани от него самия, от Мишел Табачник и други известни диригенти на музиката, определяна тогава като авангардна. Характерното за Ансамбъла е, че изпълнява и вече създадени произведения, и поръчани от ИРКАМ, и написани в неговите студия и творчески лаборатории, и от композитори, предпочитани или поканени лично от Пиер Булез - основателят на състава. Пиер Булез е несъмнено вече митологизирана личност, която се свързва с идеите и проявите на Домен мюзикал, с Оркестъра на БиБиСи, с Байройт, с ИРКАМ, със забележителните лекции и книги върху философията, естетиката и проблематиката на музиката на ХХ век и т.н. Всъщност, трябва да се спомене, че именно Булез включи през 80-те в афиша на Ансамбъл "ИнтерКонтампорен български композитор - Стефан Драгостинов с неговия Концерт за бас-кларинет и оркестър.
В предпоследния ден на март на сцената на зала "България" се появи - за пръв път у нас, част от прочутия състав. Всъщност София е една от гастролните точки на Ансамбъла. Някои бяха разочаровани, защото са очаквали нещо като камерен оркестър, а не само 6 музиканти, които свирят предимно в дуо или трио. Оригиналното на Ансамбъла е именно неговата числена неопределеност, неговата мобилност, защото се комплектува винаги съобразно партитурата на изпълняваните творби. У нас гостуваха обоистът Ласло Адади, бас-кларинетистът Ален Бияр, пианистът Микаел Вендеберг, цигуларката Жан-Мари Конке, виолистката Одил Обоан и челистът Пиер Строш - всичките великолепни инструменталисти! В различни комбинации и поотделно, те изпълниха 23 миниатюри от Куртаг. Пиесите, композирани от майстор, владеещ техники, характерни за ХХ век, притежаваха ярка звукова и емоционална образност, инвенция, някои - специфичен хумор. Очевидно е, че предоставят възможности за разнообразни технически и интерпретационни прояви на изпълнителите. Като например Doloroso за бас-кларинет, La foi за английски рог, пиесите за виола, Осем пиеси за пиано и др. Несъмнената класа на челиста и на цигуларката проличаха също и в Сонатите за цигулка и за чело и пиано от Клод Дебюси, автор, който се вписа чудесно в програмата, тъй като Куртаг - поне днес - вече не звучи нито крайно, нито авангардно. Но добре се свързва с един от великите новатори на музикалното изкуство - Клод Дебюси. Накрая ще призная, че незабравимите ми парижки вълнения, породени от Анасамбъл ИнтерКонтампорен, които преди години описах на страниците на този вестник, не бяха възпроизведени в София. Може би причината е, че творбите, които слушах там, бяха действително впечатляващи с необичайността и на техниката, и на идеите, и на структурите. Дали стилът на състава е променен? Или вече понятието авангард трябва да се разбира другояче, дали програмата беше като за техните представи за Източна Европа - съвсем умерена?... Нямам отговор на тези въпроси. Но си ги зададох. И си помислих, че на нашите Нови български музики човек може да чуе - и то от години насам!- много модерни произведения, също изпълнени майсторски, които навярно и сега биха удивили със смелостта...

Боянка Арнаудова