В редакцията попадна жалба до столичните власти (която публикуваме тук със съкращения и без данните на гражданина, който я е подал). В нея съзряхме една действителност, за която обикновено (и по "демократичному") си затваряме очите.
Съжителството на общности не с различна степен на "културност", а с различни култури, е малко обсъждан факт в нашата страна. Струва ни се, че за това съжителство - повече, отколкото за " културните постижения" на "етническите групи" - трябва да се говори ежедневно, открито и отговорно.



Считано от 22.02.1970 г. семейството ми бе настанено [...]
на посочения по-горе адрес.[...]

Блокът, в който живея [е] заедно с още три шестетажни, с по пет входа [всеки с 24 апартамента), разположени удобно и близо един до друг. Към цитираната дата в моя, както и в [съседния], не живееха цигански семейства, докато в [другите два] - около 40 % от живущите бяха цигани. Така беше само в началото, а сега нещата стоят по съвсем различен начин... За изминалите години циганското присъствие се увеличи многократно - онези от тях, които тогава не са били родени, сега имат по 4-5, а някои и повече деца. Четирите блока са известни като "циганските", а както ще разберете от изложението ми - и животът ни в тях е устроен по техен вкус.
Ще си позволя да ви запозная с положението в моя вход, в който към днешна дата вече живеят седем цигански семейства - 5 от тях в 3-стайни апартаменти. Две от семействата се самонастаниха.[...]
Какви са последствията за семейството ми от описаното съжителство?

1. Мазета - напълно неизползваеми:
- вратите са разбити (където все още ги има), а мазетата - ограбени (от нашето - 2 перални, 1 хладилник и 4 автомобилни гуми);
- превърнати са в сметище;
- развъдници са на плъхове, хлебарки и бълхи (дори ХЕИ отказва да ни обслужва заради преливащата от всякъде мръсотия);
- повреден е общият водомер, а болшинството кранове не работят (в резултат течовете и наводненията са постоянни);
- видът на мазетата създава постоянни проблеми с аварийните служби;
- два пъти умишлено в тях бяха предизвиквани пожари (вторият - в собственото ми мазе, непосредствено под апартамента ми).

2. Абонатна станция:
- след много ремонти вратата е разбита и достъпът до станцията е свободен. Това позволява на самозвани майстори да извършват некачествени ремонти - като резултат често сме без парно или топла вода;
- постоянни течове и наводнения;
- неподдържан вид и мръсотия (въпреки периодичните почиствания).

3. Вход и стълбище:
- входната врата липсва, както и стъклата на всички прозорци (100%) от 1-ви до 6-ти етаж - друг такъв вход в комплекса не съм виждал!
- открадната е дори дограмата от прозорците по етажите;
- стените са разбити и замърсени;
- без врати са останали вече 19 от всичко 24 пощенски кутии;
- след две кражби, от много години няма часовник за нощна тарифа от ел.таблото;
- инсталацията за звънци и домофони е напълно разбита;
- асансьорът от много години не работи (в момента е напълно ограбен);
- радиаторите са откраднати;
- наводненията са периодични, а някои от тях и умишлени!

4. Блокът и районът около входа:
- блокът е без поддръжка от много години (липсва мазилка на много места);
- олуците са откраднати - при и след дъжд има течове в апартаментите;
- хигиената е под всякаква критика;
- под кухненския ми балкон (зад ел.табло) мястото се ползва от циганските деца за тоалетна.

5. Апартаментът ми:
- чести наводнения в кухнята, банята, тоалетната и входното антре;
- стените са почернели и мухлясали (където липсват олуци);
- след голямо наводняване, продължило 4-5 денонощия, бе извършен "ремонт" от БКС (вертикалният щранг бе отрязан затапен), вследствие на което вече 2-3 години съм без отопление в банята и входното антре;
- имам много проблеми с телефонния ми пост заради постоянни наводнения в мазето;
- топлата вода от години е с нищожен дебит поради неработещите кранове;
- в невъзможност съм да извърша ремонт, защото след броени дни нещата придобиват предишния си вид - това го знам от опит!

6. Колата ми:
- два пъти е счупвано предното стъкло и веднъж задното;
- откраднат преден десен фар;
- нарязано и унищожено чергило;
- изкъртени мигач, решетки и секретна капачка на резервоара (два пъти);
- кражба на бензин от резервоара;
- забити пирони едновременно и в четирите гуми;
- надрасквания с пирон и заливания с блажна боя;
- разбит багажник и открадната резервна гума.
(Описаните вандалщини са предимно дело на малките циганчета.)

Към всичко изброено до тук бих желал да добавя още:
- невъобразим шум всекидневно, целогодишно и по всяко време (често след полунощ - и до зори);
- не се изплащат дължимите суми за вода, ел.ток и парно - това при новите изисквания на "Топлофикация" ни обрича на студ (без значение това, че ние сме редовни) - задълженията на циганските семейства от входа към днешна дата са от порядъка на 700-800 хил. лева;
- досега във входа се регистрирани и две убийства! (Тялото на единия убит бе открито в мазе под стаята на сина ми).
[...]
Описах голяма част от това, което направи живота ни на посочения адрес непоносим. За повече информация - заповядайте на място, за да се убедите в истинността на написаното. Държа да ви кажа, че не сме били безразлични досега към това, което ни измъчва. Търсили сме съдействие от различни инстанции (общински власти, районно МВР, квартални инспектори, радиопредаване "Добър ден", ХЕИ и др) със зов за помощ. Никакъв резултат! Само съчувствено повдигане на рамене и изказани учудвания, че все още издържаме на всичко това. Оттук вече и убеждението на семейството ми, че не можем да живеем нормално в този вход. Като собственик (за съжаление, от десет години) се питам с какво сме заслужили това наказание? Какво още трябва да изтърпим и защо? Опитите ми за продажба и замяна засега са без успех.
[...]
Ако по нещо семейството ми може да се сравнява с нормално живеещите софиянци, то е, че си плащаме редовно данъците и консумативните разходи. И само това - иначе във всичко, относно местоживеенето ни, сме много ощетени. Досега със съпругата сме посветили на държавата почти 70 години висококвалифициран труд, като и в момента продължаваме да работим. Направете така, че да има за какво да продължаваме да сме коректни и с вяра в централните и местни органи на властта, за които без колебание сме дали своя глас. [...]
Прилагам и епикриза за здравословното ми състояние.
[..]