Нежна клоака

Още с първия кадър "Прахът на Анджела" ни натирва в отблъскваща мизерия сред дъжд, а задкадров глас коментира: "Когато си спомня детството, чудя се как така оцеляхме... Детството ни беше нещастно. Ако беше щастливо, нямаше да е интересно. Но ирландското нещастно детство е по-нещастно от обикновеното. А още по-лошо е ирландското католическо нещастно детство". Този филм - покъртителен и нежен, е заснет по мемоарите на Франк Маккорт ("Пулицър").
Анджела (Емили Уотсън) и Малахи (Робърт Карлайл) Маккорт са многолюдно безработно семейство, чието единствено момиченце живее броени дни. Подгонени от Голямата депресия, те напускат Ню Йорк заедно с четирите си момчета ("Ние бяхме единствените ирландци, които се сбогуваха със Статуята на свободата, вместо да я приветстват"). Завръщат се в родната Ирландия подир илюзията за по-добър живот. В жалкия, мрачен и подгизнал от вода (и урина) Лимърик нещата са още по-страшни - близнаците измират, ражда се друго бебе, Франк и брат му се лутат между Бог и богохулство, бащата се пропива... Анджела почти безмълвно тътрузи окаяната си орис.
Филмът представя житейската клоака - коматът корав хляб с чаша изстинал чай са деликатес сред смрадта.
Разказът приплъзва от океана към гробището; от паянтовите интериори в отчаяна охра към екстериорите в синкаво през порой; от невинните детски лица към юношеската им решимост; от дълбините на болката към катарзиса на (авто)иронията...
Емили Уотсън е неизменно тъжна (само веднъж май се усмихна на съпруга си), светлите й очи са все сведени (поради просяшката й поза), а и героинята й няма поводи за радост - за капак получава и плесница от сина си Франк. Но и върху ограничения терен на унижения и оскръбления актрисата наслагва психологически полутонове - дори цигарата държи с такава автентична безутешност, че ти боде сърцето, както навремето в "Порейки вълните". За разлика от енергичния си, смешен аутсайдер във "Време за мъже", тук Робърт Карлайл потъва в бездната на героя си. Безпомощен да се справи - със социалната прокоба, алкохола и своята безхарактерност, бащата изчезва. Франковата одисея на глад и смърт е по-страшна от романите на Дикенс и Зола, а героят съзрява в кадър (бузестото сладурче Джо Грийн е заменено от интелигентния хлапак с тъжни очи Киарън Оуенс, а той - от чаровния юноша Майкъл Лег). И трите деца са възхитителни! Покрай бебешки ревове, учителски крясъци, рецитиране на Шекспир, тъга по баща си, молитви, конюнктивит, влюбване, погребения и всякакви страдания, Франк възмъжава, далеч от представата за акселерат. Възпитава волята (и чувствата) си с дръзка методичност подир мечтата за Америка отново. След лунно затъмнение като хладно пророчество за късмет, Франк се качва на кораба. И ето я - Статуята на свободата.
През родителските мъченичества и момчешките перипетии (лудории, изповеди, кино) пробягват спазматични алюзии - с киното на Жан Виго, с неореализма и "Крадци на велосипеди" на Де Сика, с ранния Трюфо и "Четиристотинте удара" или със Содърбърг от началото на 90-те и "Господарят на хълма", а бодрият оптимизъм в задкадровите парчета доизопва емоционалното въже на филма.
След "Среднощен експрес", "Стената", "Пилето", "Мисисипи в пламъци", "Евита" и т.н. англичанинът в Холивуд Алън Паркър отново подлага на изпитание зрителската чувствителност чрез (почти) автентични герои и екстремни ситуации. "Прахът на Анджела" е може би най-обаятелният му филм, поне от "Пилето" насам.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Прахът на Анджела, САЩ, 1999, режисьор и продуцент - Алън Паркър, сценарий: Лаура Джоунс и Алън Паркър, оператор - Майкъл Сересин, музика - Джон Уилямс. В ролите: Емили Уотсън, Робърт Карлайл, Джо Брийн, Киарън Оуенс, Майкъл Лег и др. Разпространява на касети - "Александра видео", 2001.