Оскар тази година
Холивуд е в криза. Това стана болезнено явно на тазгодишните "Оскар"-и. Членовете на Академията за филмови изкуства и науки бяха в паника и при номинирането, и при награждаването. Най-големият гаф и най-големият триумф са свързани с едно име - Ръсел Кроу.

2000 беше болезнена година за киното. След като 1999 блесна с прекрасни филми като "Боен клуб", "Вътрешен човек", "Американски прелести" (идиотски преведените на български "Fight Club", "Insider", "American Beauty") и т.н., през 2000 настана зверска суша. Подредиха се разочарование след още по-голямо разочарование. "Големите" филми - от "Невъзможна мисия 2", та чак до "Трафик" - разбиха високите ни очаквания на пух и пушилка.

"Да изчезнеш за 60 секунди" беше написан и режисиран с умението на деветгодишно хлапе. Идеологията на "Шафт" и "Патриотът" беше поп-фашизъм. "Клетката" изглеждаше фантастично... и с това си остана. Братята Коен имат уникален талант да започнат нещо свръхоригинално, но не винаги успяват да го довършат - и в "О, братко, къде си?" стигнаха само до началото. Новият филм на Вим Вендерс "Хотел за милион долара" се оказа толкова размътен, че усилието да следиш иначе силната любовна история, беше наистина мъчително. "Запознай се с нашите" в крайна сметка се оказа нищо и половина. "Сянката на вампира" - прекалено стилизиран.

Така стигаме до филмите, които все пак бяха номинирани. Според мен двата истински добри филма миналата година бяха "Гладиатор" и "Почти известни". По-добрият от тях, "Почти известни", дори не получи номинация за най-добър филм. Това беше първата крещяща грешка на Академията. Втората беше "Оскар"-ът на Ръсел Кроу (но за това по-долу).

"Почти известни". Безспорно писателски филм (Камерън Кроу взе "Оскар" за оригинален сценарий); безспорно актьорски филм (нито Кейт Хъдсън, нито Франсиз Макдормънд спечелиха). Но освен това "Почти известни" (и "Гладиатор") беше най-завършеният филм за годината: историята имаше начало, среда и край; беше емоционална и интелектуална; беше оригинална, но достъпна. Всички елементи присъстваха и си бяха на мястото - нещо, с което "Корабокрушенецът", "Трафик", дори "Момчета чудо" и "Ерин Брокович" не можеха да се похвалят.

"Гладиатор". Кой каквото ще да разправя година по-късно като погледне назад, "Гладиатор" е съвършен филм и ни събра очите, когато го видяхме за първи път.

"Ерин Брокович". Джулия Робъртс беше невероятна, а Стивън Содърбърг очевидно беше вложил далеч повече мисъл и време в този филм, отколкото в "Трафик". Огромен плюс бе, че сценарият е написан от жена - Ерин съвсем не беше просто дамски вариант на самотния мъж-борец срещу злите капиталисти. Самата история сме гледали хиляда пъти, но детайлите я правят истинска.

"Тигър и дракон". Толкова красота би спънала друг филм, но тук си беше точно на място. В Китай филмът съвсем не е хит, както в Америка, но това е, защото са израснали с вица за корейските авиолинии.

Междувременно годината изтича, време е за номинации и Академията се оказва във вакуум - няма кого да номинират. "Гладиатор" и "Ерин Брокович" излязоха рано, но в последвалите месеци не се появи никой да ги затъмни. (Ридли Скот сигурно си мечтае това да му се случи отново с "Ханибал" тази година, но нещата изглеждат по-оптимистични.) За щастие на Академията се появяват "Тигър и дракон" и "Шоколад". Единственият начин да си обясним нелепите номинации на "Шоколад" (най-холивудският "европейски" филм) е, че просто нямаше кой друг.

Академията обикновено разчита на пусканите в края на годината филми. Този път тя отчаяно се нуждаеше от тях. На сцената излизат "Корабокрушенецът" и "Трафик". "Корабокрушенецът" можеше да се похвали с превъзходна (както винаги) игра на Том Хенкс... и с малко друго.

"Трафик". Може би очакванията ми бяха прекалено високи, но този филм ми се стори толкова равен/плосък, че ако не беше Бенисио дел Торо ("Оскар" за поддържаща мъжка роля), щеше да е неспасяем. Филмът има потенциал да се превърне в симфония - вместо това подскача на един-единствен тон от сцена в сцена (по около 1 минута всяка) и никога не завива по арката нагоре или по спиралата надолу. Разбира се, Бенисио дел Торо има екранно присъствие за петима (и Али Баба и 40 разбойника и 7 джуджета) и филмът се струва да се гледа отново и отново само заради него.

Така Академията бе принудена да забележи малките независими филми, които се нарояват по Нова година именно с надежда това да се случи. А те този път бяха страхотни.

Ед Харис (моят актьорски "оскаров" фаворит) в "Полък" като художника Джаксън Полък - за това изпълнение не може да се пише или говори, то трябва да се преживее! Хавиер Бардем, от когото дори в 5-секундния клип на церемонията те побиват тръпки (и за когото казват, че в "Преди да се спусне нощта" има най-великата сцена на смърт, някога поставяна в киното). Лора Лини в "Можеш да разчиташ на мен" (тъпо заглавие, но изключителен филм) - тя ми бе фаворитката сред актрисите, защото единствена (!) беше нормален, истински човек и въпреки това преживяваше бездънни чувства. Честно - кога за последен път сте гледали на екрана човек, а не филмов персонаж? На мен не беше ми се случвало от "Шофьор на такси" насам.

И така, Академията се оказа с точно достатъчен брой кинопостижения, за да си запълни номинациите. Може би 2-3 по-малко, защото "Шоколад" и "The Contender" бяха добавени за пълнеж.

Академията уволни миналогодишните продуценти на церемонията и върна за десета година моя бивш шеф Гил Кейтс. Гил е мегапрофесионалист - моментално нае новия водещ Стив Мартин и върна старата си хореографка Деби Алън. Тук всички надигат зверски вой срещу танцовите номера в церемонията, защото само гълтали време и не били чак пък толкова феноменално развлекателни. Обвиненията имат известно основание единствено поради факта, че медиата е телевизия. Деби Алън е гений, талант. Когато присъствах на репетициите на нейния танц за "Оскар"-ите преди две години, те ме оставиха без дъх. Когато после гледах церемонията по телевизията - ъъъ, горе-долу. Просто монтажът на различни ракурси и планове лишава телевизионния зрител от изключителността на цялостната картина - направо го ограбва. Тази година Деби се ограничи с хореографията на песента от "Тигър и дракон" - и тя късаше и хвърляше!

Без основен фаворит, с наближаването на церемонията имаше едно-единствено сигурно нещо. Но то пък беше бетон. Цяла Америка лягаше и ставаше, и ходеше до тоалетната с една дума на уста: "Джулия!"

Всичко друго беше непредвидимо: "Да, ама ни писна Том Ханкс да взима "Оскар"; "Да, ама Кейт Хъдсън е десетина-годишна"; "Да, ама "Гладиатор" излезе преди цяла година"; "Да, ама "Трафик" е любим на всички критици"; "Да, ама "Тигър и дракон" е на мандарин"; "Да, ама гласовете за Стивън Содърбърг ще се раздвоят между двата му филма"...
Да, ама никой не споменаваше Ръсел Кроу.

За първи път видях на живо Ръсел Кроу, преди да стане суперзвезда. Беше на среща със студенти около излизането на "Поверително от Ел Ей". Той се оказа извънредно интелигентен, чаровен, забавен. През следващите две години стана Ръсел Кроу, когото познаваме и обичаме. С тежестта на холивудска звезда и на велик актьор, и с лекотата на непукист. Но напълно незаслужаващ "Оскар" за най-добра мъжка роля за "Гладиатор".

Самият Ръсел, абсолютно наясно с положението, в което го постави Академията, нарече наградата "невероятно безвкусна шега". Призна, че означава много за него, но не си прави никакви илюзии за нейната адекватност. (Единственото обяснение е гузната, ах, колко гузна Академия, че не му даде "Оскар" миналата година за "Вътрешен човек" - може би най-добрият филм на 1999 и безспорно най-доброто мъжко изпълнение.) Когато Ръсел Кроу се съвзе от шока, изнесе най-чувствената и мъдра реч на церемонията - за децата, които растат в предградията по света и на които подобни мечти изглеждат нелепи: "Възможно е!". И така г-н Кроу превърна безвкусната шега в триумф.

Другият триумф беше Джулия Робъртс ("Оскар" за най-добра женска роля в "Ерин Брокович"), но за нея си знаехме. Критиците го нарекоха не награждаване, а коронация.

От догодина коронациите напускат "Шрайн Аудиториум" - ще се провеждат в специалния постоянен дом на "Оскар", който се строи в сърцето на Холивуд. Знам, че "Оскар" винаги е бил в сърцето на Холивуд - имах предвид лосанжелиската махала Холивуд, в съседство с Китайския театър, където звездите си оставят отпечатъци от ръцете и краката. (Също като пред Театър 199 в София.)

Дотогава Холивуд остава в шаш и паника. Миналата година нямаше два свестни филма на кръст, разпадна се връзката между Том Круз и Никол Кидман, между Мег Райън и Денис Куейд (после между Мег Райън и Ръсел Кроу), между Ким Бейсингър и Алек Болдуин, а най-легендарният холивудски ресторант "Спаго" на Сънсет булевард затваря врати. Но най-паникьосващото обстоятелство са надвисналите стачки на две гилдии: писателската и актьорската. Писателите се борят за по-голям процент от печалбите на своите филми и за признание - например защо "Невъзможна мисия" е "филм на Брайън де Палма" (режисьорът), а не "филм на Робърт Тауни" (сценаристът). На което продуцентите отговарят: "защото никой не е чувал за Робърт Тауни". На което сценаристите отговорят: "именно затова не са чували".

Актьорската гилдия наскоро проведе успешна стачка в полза на изпълнителите в телевизионни реклами (80 на сто от актьорските приходи в Америка са не от филми, а от реклами). Исканията на предстоящата стачка са за участие в приходите от телевизионни права и разпространение в Интернет. Огромната част от холивудските звезди не поддържат стачката и макар че ще се присъединят, отношенията им с профсъюза може да пострадат. Ще е интересно да видим дали звездите са напълно недосегаеми или гилдията е всемогъща.

В тази среда паникьосаният Холивуд, освен че раздаде грешните "Оскар"-и на грешните хора, снима филми на конвейер, за да изпревари стачките. Което може да означава вълна от недоизпипани филми догодина. Поне по средата, между чука и гека на 2000 и 2002, ни остават 365 дни надежди.

Или да запеем със спечелилия "Оскар" (в "Момчета чудо") за филмова песен Боб Дилън "едно време ми пукаше,/но нещата се промениха".

Георги Илиев
Лос Анжелис
Специално за Култура



Георги Илиев е роден през 1973 в София. Завършил е журналистика в Американския Университет в Благоевград (1996) и специалността "Драматургия" в Калифорнийския университет в Лос Анжелис (1999). Работил в радио "Аура" в Благоевград, в. "Култура" и по церемонията "Оскар" '99. Току-що отново е приет в УКЛА, специалност "Киносценарий".