ppIANISSIMO'2001
Четвърти международен фестивал
за съвременна клавирна музика


Популяризиране на най-актуалните тенденции в клавирната музика и приобщаване на българския слушател към световните музикални процеси - тази бе основната идея на проведения за четвърти път международен фестивал "ppIANISSIMO' 2001" (22-25 март). Негов организатор е едноименната фондация с председател проф. Стела Димитрова-Майсторова, в сътрудничество с Българското национално радио. Задълбочено планиран, блестящо организиран и художествено защитен, фестивалът доказа, че създателите му са натрупали богат опит.
Около 50 са творбите, прозвучали в шестте концерта. От тях 19 са с първи за страната ни изпълнения и 10 световни премиери. Представени бяха 32 автори от САЩ, Германия, Австрия, Италия, Франция, Испания, Гърция, Полша, Унгария, Беларус, Литва, Узбекистан, Япония, Китай, Австралия. Едва отминалият ХХ век бе очертан в неговите новаторски търсения и разнопосочни стилистични направления. Като творци на "съвременна"/"нова" музика бяха представени емблематичните за столетието фигури на Игор Стравински, Арнолд Шьонберг и Антон Веберн, изпълнени бяха творби от утвърдени композитори на авангардна за времето си музика в лицето на Лучано Берио, Луиджи Ноно, Ханс Вернер Хенце, Андре Букурещлиев и др., от млади автори - Павел Микетин, Павел Шимански, Питър Гилбърт, Тициано Бедети, Дай Фуджикура, Мей-Фанг Лин... Убедително бе защитена новата българска музика чрез творби на Божидар Спасов, Румен Бальозов, Красимир Тасков, Петър Петров, Ясен Воденичаров, Пенка Кунева и Милен Панайотов, както и на Георги Тутев.
Фестивалът има своя специфика, която е не по-малко интригуваща от неговия "просветителски" характер.
"ppIANISSIMO" не просто "представя" нова музика - той предлага своя интерпретация на тази музика, базирана на единна естетическа концепция. Идеята е да се формира цялостно отношение и преживяване на съвременната музика чрез обединяване на композиторското мислене с вдъхновеното проникновение на интерпретатора. В този смисъл сцената на "ppIANISSIMO" е и школа, и стимул за разкрепостяване на изпълнителското изкуство. С основание може да се твърди, че фестивалът все повече демонстрира едно актуално по отношение на изразните средства пианистично изкуство и налага специфичен съвременен изпълнителски стил, белязан с висок професионализъм и вкус. Тук е мястото да припомня, че всъщност "ppIANISSIMO" се реализира не просто от съмишленици, но преди всичко (тази година изключенията са единици!) от пианисти, принадлежащи към едно и също "родословно дърво", в основата на което са големите клавирни педагози професорите Константин и Джулия Ганеви. Една от най-ярките фигури в тази "родова общност", проф. Стела Димитрова-Майсторова разви присъщите на тази школа афинитет и творческа заинтересованост към новата музика (в личния й актив са повече от 140 премиери на съвременни произведения!) и успя да увлече както съмишленици своите студенти от Държавната музикална академия. Преди години "ppIANISSIMO" се роди от желанието и волята на неговите създатели да откликват на новото и стойностното в съвременното развитие на музикалното изкуство - както в творчеството, така и в интерпретацията. И трябва да се признае, че всяко ново издание на фестивала решава все по-сполучливо своите задачи.
Тази година фестивалът представи чрез рецитали млади, но вече утвърдени в европейски и световен мащаб изпълнители на съвременна музика. Имахме удоволствието да чуем великолепните Мачей Гжибовски (Полша), Свен Томас Киблер (Германия) и клавирното дуо Аглика Генова - Любен Димитров. Изявиха се също Ерато Алакиозиду - пиано, и Василис Папавасилиу - контрабас (Гърция), и Кристиан Мате - пиано, саксофон, вокал (Швейцария). Тематично многопосочна, програмата излезе извън тясната клавирна специфика и представи инструмента в различни "роли" чрез творби за пиано соло, за две пиана, за две пиана на осем ръце, за ансамбли с участието на певци и инструменталисти, навлезе и в териториите на поп и джаз изкуството и музикалния театър.
Двата концерта, осъществени от българските изпълнители (28 пианисти, от тях 9 студенти), бяха съставени почти изцяло от премиери. Тази година прецизната селекция на организаторите е намерила израз в отказа от самоцелно ефектни пиеси (с малки изключения). Без да се търсят някакви генерални обобщения за развитието на съвременното клавирно творчество, очевидно е, че показаните произведения демонстрират унифициране на изразните средства на композиторите, независимо от тяхната национална принадлежност (идеята за "глобализма" в световното културно пространство!). Повод за гордост е, че българските пиеси бяха не само професионално и художествено издържани, но и с узнаваем национален "аромат".
Сполучливо обединени с програмни названия - "Въртележка... фурор... дезинтеграция..." и "Океан от звуци и тембри", двата панорамни концерта преминаха на високо изпълнителско ниво. "Машината" на фестивала се задвижи с "Накрая въртележката се завъртя" от американския композитор Робърт Хелпс в деликатното и звуково изискано изпълнение на клавирното дуо Ася и Александър Василенко. Контрастно съпоставяне на богати темброви находки и пианистичен замах беляза изпълнението на Ростислав Йовчев на Партита N 2 от Петър Петров - сполучлива творба, в която загатнатият фолклорен елемент се преплита с асоциации от бароковата музика. Михаил Славов изгради мащабно и динамично Соната от Ханс Вернер Хенце, в чието творчество са синтезирани белези и похвати от водещи за ХХ век стилистични течения - неокласицизъм, сериализъм, експресионизъм. Стела Димитрова-Майсторова изпълни с мъдра вглъбеност и релефно поднесена полифонична мисъл ранните Прелюдии на Георги Тутев, загатващи навремето неговите бъдещи новаторски идеи. Даниела Андонова демонстрира изискан колорит и вкус към детайла в Шест тежки пиеси в 3/4 и особено в чудесния Акростих от Румен Бальозов, както и в Три етюда за пиано от Пенка Кунева. Пиесите на Тициано Бедети "В античната светлина на приливите и отливите" и "Velut laurens" бяха изваяни от Красимир Гатев в пастелни тонове, с тънък звуков колорит. Със сътрудничеството на Велислава Георгиева Красимир Тасков представи своята пиеса за две пиана Преображение II, като двамата успяха да разгърнат мащабно контрастната драматургия и да постигнат смислова наситеност на всеки детайл.
С високи изпълнителски постижения се откроиха и няколко млади пианисти. Веселин Стамболов поднесе завладяващо и ярко виртуозно Етюди за пиано от младия японец Дай Фуджикура - талантлив автор, владеещ тънкостите на пианистичното изкуство. Осем пиеси оп.3 от Дьорд Куртаг бяха интерпретирани от Камелия Миладинова изящно, с пластична музикална мисъл и нюансирана изразност. "Дезинтеграция" от възпитаника на американски университети, китаеца Мей-Фанг Лин бе поднесена от Мария Салабашева с обединяваща музикална мисъл и професионална сръчност. Ярък темперамент и мащабно дарование показа младият Виктор Вълков в Скерцаболично от Питър Гилбърт - виртуозна пиеса, чиито корени водят към Лист.
Прозвучаха и творби за клавирни ансамбли: "Фурор" за две пиана от Масимо Грациато (Стела Тименова и Елена Миразчийска), "Завинаги" за 2 пиана от Стюарт Грийнбаум (Елена Миразчийска и Боян Коларов), "Октоподия" за две пиана на 8 ръце от Томас Марко (Весела Вуйчева, Аделина Койчева, Мирослав Пейчев и Боян Коларов), "Зов - Светлина" за две пиана и два тромпета от Лорета Нарвилайте (Виктор Вълков и Симеон Панов - пиано, Светослав Василев и Христо Христов - тромпети), "Не знам къде..." за мецосопран и две пиана от Феликс Янов-Яновски (Златка Златкова и Десислава Попова - пиано, и чудесна изява на певицата Камелия Дауд-Абдел Кадер).
Изискана звукова багра във фестивала внесе Стефан Далчев с изпълненията си на чембало на "Флуид" от Росано Пинели и Четири етюда от Ясен Воденичаров. Експериментално творчество демонстрира Милен Панайотов, в чиято пиеса "No Keys" пианото (всъщност само неговият корпус) се третира като ударен инструмент. Милен Панайотов представи също "Отзвуци от беларуски песни за подготвено пиано" от Дмитрий Лыбин - пиеса с любопитни темброви находки, но с предозирана продължителност.
Възможност за докосване до малко познатата ни музика на Гърция даде рециталът на пианистката Ерато Алакиозиду и контрабасиста Василис Папавасилиу. Изцяло премиерната за страната ни програма включваше нови, още "топли" творби на съвременни гръцки композитори: "Копията на Конрой" от Периклис Кукос, "Средиземноморска пустиня" от Йоргос Кумендакис, Втора част от Концерт за контрабас на Теодор Антониу. В пиесата за пиано на Хаджилеонтиадис "Съкращения" Алакиозиду излезе от сферата на деликатната ансамбловост и загатна своите солистични възможности. Във финалната си съвместна изява - "Застъпвания" за контрабас и пиано от същия автор - двамата се опитаха да надхвърлят преобладаващия камерно-интимен израз и потърсиха повече замах и контрастност.
Във втората част на същия концерт бе представена "Театрофония на афектите" - музикално театрална версия на проф. Румен Цонев за соло пиано и гласове по "Шест етюда по Пиранезе" от А. Букурещлиев (1975), "Рецитации" от Ж. Апергис (1982) и "Кръгът" от Р. Цонев (1996). Постановчикът съчетава силните театрални внушения в творбата на Андре Букурещлиев с пиеси за музикален театър и постига идеята си за синтез. Десетте студенти от НАТФИЗ реализираха тази идея напористо и с чар. Изпълнението на пианистката Пламена Дончева - студентка в ДМА, бе осъществено с много фантазия и съпричастност към всеки детайл.
Извън критериите на фестивала се оказа единствено рециталът на швейцарката Кристиан Мате (пиано, саксофон, вокал). Атрактивна като замисъл, но без професионално покритие и в очевидно чужда на фестивала стилистика, нейната изява не можа да защити мястото си в програмата. Познатото на българската публика професионално изкуство на джаз-пианиста Антони Дончев бе опит да се компенсира отчасти този очевиден художествен компромис. "ppIANISSIMO' 2001" докосна своите творчески върхове с рециталите на Мачей Гжибовски, Свен Томас Киблер и дуото Генова - Димитров.
32-годишният поляк Мачей Гжибовски защити блестящо репутацията си на носител на престижни награди и активен участник в значими европейски форуми за съвременна музика. Пианист с мащабно и ярко артистично присъствие, Гжибовски притежава несъмнен чар и дар да владее публиката. Истински изпълнителски шедьоври бяха творбите на изтъкнатите майстори на ХХ век Шьонберг - Шест малки клавирни пиеси оп. 19, Веберн -Вариации, и Берио - "Бисове": Земно пиано, Въздушно пиано, Водно пиано, Огнено пиано, пресъздадени с изтънчено нюансирана звучност и пределно детайлизирани артикулация и фразировка. С великолепен виртуозитет и неотклонна музикална мисъл Гжибовски представи двама млади полски композитори - Павел Шимански с Два етюда и Павел Микетин с Четири прелюда и посветената на него "Епифора" за пиано и магнетофонна лента. Последната творба с нейната ярка драматургия и силно емоционално внушение, често кореспондираща с вечните художествени стойности на Баховата музика, бе изпълнена от пианиста мащабно и задълбочено, с точно премерени ефекти и сценично поведение.
Свен Томас Киблер, 36-годишен пианист с европейска известност като изтъкнат изпълнител на съвременна музика, демонстрира друг интерпретаторски подход. Киблер цени преди всичко директния и категоричен клавирен тон, едрите щрихи и крупните линии, контрастните звучности и ярката експресия. Праволинейност в провеждане на изпълнителския замисъл, като че ли преднамерено изчистен от прояви на импровизационна свобода и фантазия беляза изпълнението на Сюита оп. 25 от Шьонберг, "Детска игра" от Хелмут Лахенман и "Камбани на смъртта" от Бернд Асмус. Киблер разгърна своите изпълнителски възможности в световната премиера на написаната специално за "ppIANISSIMO' 2001" пиеса от Божидар Спасов "Залъгалки за пораснали деца" (11 миниатюри). Връхна точка на вечерта отбеляза интерпретацията на "...изстрадани вълни спокойни..." от Луиджи Ноно - единствената творба на композитора за пиано соло и магнетофонна лента, вдъхновена от пианиста Маурицио Полини. (Своеобразно продължение на фестивала бе проведеният от Киблер курс по интерпретация на съвременна музика в ДМА на 26 март).
Финалните акорди на фестивала постави блестящото клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров, които от години живеят в Германия и имат изключително успешна световна кариера. Поразително единомислие и съвършен синхрон, богато тоново майсторство и виртуозен блясък (изброяването на качествата им може да продължи дълго!) и най-вече един несекващ поток енергия, тотално завладяващ и очароващ публиката белязаха изпълнението на тяхната програма, в която е невъзможно да бъдат степенувани постиженията: Джон Корилиано - "Chiaroscuro" (премиера, атрактивна за публиката с един подготвен роял и с разменяне местата на изпълнителите), Стравински - Концерт за две пиана соло, Аарон Копланд -"Кубински танц" и "Салон Мексико".
Несъмнено "рpIANISSIMO' 2001" се превърна в преживяване, чиито ярки акценти запазват живо желанието за неговото продължение в бъдещето, за да остане като традиция в името на вечно обновяващото се изкуство.

Правда Горанова

Проф. д-р Правда Горанова е ръководител на катедра "Пиано" в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Преподава пиано и История на клавирното изкуство. Сред публикуваните нейни теоретични трудове се откроява монографията "Клавирното изкуство в България" (1999) - единственото засега изследване на развитието на клавирното изкуство у нас, анализирано в неговата цялост и взаимна обусловеност на отделните му сфери - изпълнителско изкуство, творчество, педагогика, теория.