Експромпти
(от полунощ до полудяване)


Виждате ли, когато човек е имал прекалено много успехи през живота си, като мен, дори и да не е сторил нищо наистина лошо, накрая все пак натрупва хиляди дребни отвращения от собствената си личност, които като цяло не предизвикват угризения, а някаква неопределима смътна досада,
равносметка на Дьо Гиш, Сирано дьо Бержерак, Ростан

От много време ми се щеше да напиша две топли думи за "Нощния блок" на "Хоризонт", с чиято помощ всички поне веднъж сме изкарали по-леко и съдържателно някоя безсъница, както и за наситеното телефонно взаимодействие между многогласото, обикновено екзалтирано слушателско множество и самотния водещ, от което последният рядко излиза читав. Обаче от 19 март, когато концептуална духовност завладя на щурм БНР, късните предавания на "Хоризонт" станаха като ранните, тоест - предвидими и без лица, та временно пренасочих вниманието си към обещаната от 1 април "Нощна линия" на "Дарик". Не знам защо си бях втълпила, че тя с Кандински устрем ще прониже аморфния ефирен фон след полунощ. Но не би.
В студиото, надъхани и шумни, се бяха събрали четиримата водещи на бъдещите предавания, по един за всяка делнична нощ без сряда: Ники Кънчев, Валери Шварц, Мартин Карбовски и Пиник. Всичко си имаха момчетата - новички джингъли, репортери на разположение (е, от следващия път), връзка с Мрежата, телефони и добро настроение. От което на никого не му стана по-добре, защото след два часа кискане и плещене се разбра, че всъщност и късните "младежки" предавания на "Дарик" (тези, които - според декларираните намерения - би трябвало да са новаторски, актуални, раздвижени, експлозивни, абе - поне живнали), се очертават като ранните такива - базирани на бърза и евтина популярност еднопластови флиртове с хъшлашки жаргони, натрапливи проявления на сексуални фрустрации, новобогаташки варакосан хъс за блещене (докато ги слушах, милите, как по случай новото си нощно занимание отишли в лимузина с фотомоделки на "Орлов мост" и черпили минувачите с шампанско и мезета, незнайно защо визуализирах Тошо Тошев с пура в ръка и интелектуалоидно изражение по телевизията), напън за непосредственост и пр.
Всъщност беше донякъде мъчно да се изтрае целият опит за тържественост на първото предаване, още повече, че вездесъщият Карбовски надвикваше останалите и не оставяше ("чатърите молят Мартин Карбовски да не говори все за чукане", Пиник, развълнувано) каквато и да било тема извън единствената, за която разполага с достатъчен речник, да прехвръкне над "Дарик" (по радио "7 дни" преди няколко години нощем се изявяваше един не по-малко бъбрив и не по-слабо притеснен от половия диморфизъм на човечеството и неговите екзистенциални засрещания Кембъл... но той поне беше горчиво, нетипично, заядливо талантлив и отлично владееше български език).
В заключение единственото, което може да ме накара отново да слушам тази неопределима смътна досада, е надеждата нощта да предразположи някои от радиоводещите и към замисляне. И, докато "Нощната линия" е още в етапа на възторзите и препоръките, бих казала: импровизацията или я можеш, или не, така че не се мъчете да се изявявате неподготвени... По-хубаво не забравяйте, че, както отбеляза един участник в т. нар. "Хоризонт", думите, които могат да се произнесат в един човешки живот, са краен брой - с всяка изречена глупост безвъзвратно отнемате сами на себе си по една възможност за нещо друго.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато