Посланикът

Представлението на Валерия Вълчева може да се види като още една стъпка от нейната експериментална работа в областта на алтернативния театър. То не е предназначено за широка публика и ако някой иска да се позабавлява или просто да се запознае с "пълния" текст на Иван Кулеков "Немският посланик", вероятно ще остане разочарован от чутото в зала "Юг" на четвъртия етаж в Народния театър. Театралната акция трае час и половина, но би могла да бъде и доста по-кратка и така доста по-интензивна като визуално-емоционално въздействие.
Представлението-акция атакува не толкова сетивата на зрителя (т.е. не разчита на визуални, технически ефекти, които да шокират), колкото невидимите граници в съзнанието между живота и смъртта, между тук и там. Крехкият сюжет - подготовката на една двойка за посещение на вечеря при немския посланник - е основата на разиграващите се ритуално-поведенски стереотипи, които се преобразуват в почти митологично "пренасяне" в страната на мъртвите. Режисьорката разполага текста на Кулеков в един екзистенциален хоризонт, на чийто фон се опитва да го превърне в основа на съвременен мит, рязко отрязвайки пътя на зрителските асоциации към всякаква битова реалност. В този смисъл амбициозното режисьорско усилие дори пренатоварва отделни сцени от действието, а други разпъва в дълга, разточителна игра между момчето и момичето (мъжът и жената) и така загубва вече натрупаната сила на въздействие и постигнатия ефект от предишната сцена.
Пратеникът на посланника (Наум Шопов) е шутовско-мефистофелска фигура, която снове между отвъдното и земното, влизайки пеш или на кон (красива бяла люлка). В сюрреалността на съзнанието световете се сливат и преливат като между човешкия и птичия свят. В костюмите на Елена Иванова птичите пера са почти основен елемент. Те изпълват света на живите и неживите, пълнят тяхната завивка дори, а и пратеникът е облечен в една от своите поредни появи в костюм с ренесансов силует, но върху черна основа и с много ярки цветове, покрити от пайети - изглеждащ като цирков клоун или екзотична птица. Фигурата на пратеника, на посредника (също и лекар) може да се види като основна в това представление. Като изобщо фигурата на Посланика от отвъдното, който внезапно размества границите между тук и там, изпитвайки, преосмисляйки или дори профанирайки всеки ход в живота тук. И съвсем не е случайно, че от това, инак дълго за театрална акция, представление в съзнанието остават силни и красиви образи, но не и думи.

Виолета Дечева






Реплика
от ложата

Немският посланик от Иван Кулеков. Постановка - Валерия Вълчева, сценография - Красимир Добрев, костюми - Елена Иванова, участват Наум Шопов, Касиел Ноа Ашер и Иван Бърнев. Народен театър "Иван Вазов" (Театър на последния етаж).