THEOREM е семейство
- Пристигнахте в България с групата театрали от Западна Европа в деня, в който ЕС окончателно реши, че ние, българите, можем да пътуваме свободно във вашите страни. Случайно ли е съвпадението?
- Случайно и щастливо, защото доказва, че има същинско придвижване към по-голяма свобода на движение на хората, която несъмнено ще доведе до по-голяма свобода на движение на творците и малко по малко до възможността българските артисти да работят по-лесно на територията на ЕС. Всичко това е част от дългия процес на присъединяване и на сътрудничество между ЕС и Централна и Източна Европа. Страните от Централна и Източна Европа имат различно ниво на живот, намират се на различен етап на асоцииране с ЕС. Знаем, че този процес ще отнеме много време. България не е в челото на тези страни, но се надяваме, че лека-полека тя ще настигне групата на страните от Централна Европа, които много активно подготвят своето присъединяване. Сега най-близко до членството са Унгария, Чехия и Полша и не случайно тази година Франция организира "Унгарски сезон", с чиято организация съм натоварен, през 2002 е Чехия, а през 2004 - Полша. Да се надяваме, че след това ще бъде България.
- Каква потребност, от една страна лична, от друга в качеството ви на директор на Авиньонския фестивал, ви предизвика да създадете THEOREM?
- THEOREM e плод едновременно на политическа и творческа рефлексия. Знаем, че в първото десетилетие на новото хилядолетие ще протича процесът на присъединяване и сближаване между Западна и Източна Европа. Следователно, той трябва да бъде подготвен не само в икономически, политически, дипломатически, военен и прочее план, но и в творчески и културен. Трябва хората да се опознаят по-добре, трябва да опознаят културите си, цивилизациите си и особено своите съвременни творения, а не само културно-историческото си наследство. Авиньонският фестивал, който има своята национална отговорност, но също и международна, европейска, реши да представя в продължение на няколко години, в рамките на една дългосрочна непрекъсната акция, творци от Централна и Източна Европа. За да даде възможност на чуждестранните театрали и на публиката на фестивала, която е предимно френска, но има и европейска публика, да се запознае с творци, които не познава. Източна Европа за дълъг период от време беше откъсната и хората не познават действителната творческа ситуация там. Всъщност това е творческо движение, което придружава политическото движение на преговорите за членство.
- Как намерихте съмишленици и партньори на идеята?
- Обединена Германия несъмнено е страната, най-директно заинтересувана от историческите, а оттам и от творческите връзки с Централна и Източна Европа. Нашите първи партньори бяха германски, от Хамбург и Берлин. Вицепрезидентката на THEOREM е директор на Хебел театър, най-отвореният към чужди култури берлински театър. От тази френско-германска ос започна търсенето на други партньори. Скандинавците бяха директно заинтересувани от ситуацията в балтийските страни и в Полша, затова имаме партньори от Дания и Швеция. После Белгия, Холандия, и след тях Англия също дойдоха в групата на THEOREM; и накрая Италия, която очевидно има много силни връзки с Балканите. С тези партньори създадохме първоначалното ядро. Истина е, че ни липсват например Испания или Португалия, които са много по-слабо заинтересувани от развитието на страните от Централна Европа. Нормално е, че първи се включиха в THEOREM страни, които имат тесни съседски взаимоотношения с Централна Европа. Сега ядрото ни се състои от 15 члена, но идват нови. Акцията продължава трета година, тя е вече по-позната и други градове от Франция, Англия, Белгия и Германия, други театри и фестивали се присъединяват към нас.
- Значи сега вече новите партньори сами идват при вас?
- Да, всички, които се интересуват от Централна Европа, се присъединяват към нас или за отделна акция, или за да участват в живота на THEOREM. Защото THEOREM е също така и асоциация, и център за документация, видеотека, сайт в интернет. Обикновено хората, които пътуваха, за да гледат театър, търсеха определен спектакъл, определен творец, не общуваха много, не даваха информация за контактите си, за откритията си, докато сега THEOREM е отворена мрежа за информация, която се финансира от програма "Култура 2000" на Европейската комисия.
- В западните професионални среди вие сте сред не многото познавачи на българския театър. Бихте ли го ситуирали в контекста на театъра от Централна и Източна Европа и в по-широк европейски контекст? Свидетел сте на опитите му да се реформира през последните десетина години. Как бихте определил развитието му?
- Българският театър, доколкото го познавам - защото не съм специалист по български театър, както не съм специалист и по театъра на другите централно- и източноевропейски страни, - има малко или много същите проблеми като театърът в тях. Тоест държавен репертоарен театър с постоянни актьорски трупи, с многочислен персонал, в импозантни сгради, с малки приходи от билети (защото билетите не са скъпи), с неразвито меценатство и спонсорство. Театър, в който всичко зависи от публичната субсидия - от общината или от държавата. Във Франция не е така. Българският театър е организиран по-скоро като немския и като руския. Това поставя въпроса за условията за продуциране на театрално изкуство: могат ли държавите, могат ли националните и регионалните културни политики, които в един момент загубиха авторитет, да продължат да финансират подобен тип структури; и дали тези структури не принадлежат в крайна сметка на миналото. Всъщност, от една страна трябва все пак да се запазят и обновят важните структури, но в същото време да се лансира независим, алтернативен сектор, сектор на младите театрални компании. Всички творци тук, особено младите, си задават въпроса как да съществуват като независима театрална компания. Това предполага дълбока реформа, свързана и с обучение на всички видове персонал, по специално на мениджъри, които могат да бъдат ефикасна подкрепа на творците; това предполага по-широко отваряне, по-голямо движение на тези компании, за да може естественият им пазар да бъде цяла Европа, а не само родните им страни. Българският театър, както и румънският, унгарският, полският, е изправен пред тези въпроси. Има някои малки групи, "Сфумато" е една от тях, които търсят и изследват националната идентичност чрез културните корени; захранени от етносоциологията, те създават вид театър, който изпитва необходимост да преизрича отново това познание. Мисля, че всички страни от Централна Европа имат нужда да се върнат към историческата си памет. Има и други групи, които искат веднага да се заявят като европейски или интернационални, които, повлияни от общото движение на съвременното изкуство, използват без друг посредник, без друго извъртане мултимедиата, видеото, визията, т.е. те се отличават с по-голяма цивилизованост на образа, отколкото на текста. Има голямо разнообразие на театрални стилове в България, както и във Франция. Онова, което е определящо в днешния европейски театър, е, че в него вече няма Учители, няма доминиращи школи, няма даже и театрални теории. Има ярки личности, които имат силно влияние - от Питър Брук, Ариан Мнушкин, Пина Бауш, до Марталер, например, - но те са просто индивидуалности, които не искат да създават школи. Хората отиват да се вдъхновят от тях или да ги шпионират. Забележителна е и появата на един по-физически театър, на танца, на една по-силна, по-подчертана жестуалност, и често актьорите от Централна Европа имат повече шансове и възможности, защото тяхното обучение е по-свързано с физиката от обучението на френските актьори, което е повече свързано с текста, по-интелектуализирано е. Известно е високото качество на актьорите, на обучението по актьорско майсторство - най-характерната черта на театъра в Централна Европа. Онова, което липсва, са повече контакти с другите, повече спектакли от Запада. Движението да не е само от Изток на Запад, а и от Запад на Изток. Необходимо е културните институти на страните от Западна Европа тук: Гьоте институт, Британският съвет, Френската културната служба, да направят повече усилия, за да може българската публика да гледа по-често чужд театър, да се "качи" на това ниво. Значи, съществува и въпросът за обучението на публиката. То може да стане чрез сезони, чрез фестивали. Попитахте ме дали има развитие. Да, българският театър се развива, но бавно, в сравнение с други театри. В Полша и Унгария нещата вървят по-бързо. Тук, първо, трябва да има по-специално отношение към Националния театър. Мисля, че с Александър Морфов ситуацията може да се промени. Идеята му националната институция да подслони и да подкрепи младите компании, младите творци, е много добра. Големите институции не трябва да останат затворени в себе си, необходимо е наистина да се отворят към другите и да ги подпомагат. Това е много важно. Театърът във Вилнюс например, който е Националният театър на Литва, позволи появата на млади литовски режисьори, които сега са признати в Европа и летят на собствени крила - вече имат достатъчно покани и могат да създадат собствени компании. Необходима е политика по отношение на културното пространство, това също е много важно. Необходими са пространства за театър, алтернативни пространства, пространства за срещи, за ателиета, за репетиции, това е капитално за всички страни, включително и за България. То липсва. (Липсва все още и в Будапеща. И унгарските млади режисьори нямат къде да репетират.)
Трябва да се създаде европейска стратегия в това отношение. Тя може да се включи в европейските помощи. Защото пространството в някакъв смисъл създава случая. Това е и възможност за творците да бъдат в това пространство, да го почувстват свое, да се ангажират с него. За да се избегне изгнанието. Защото нашата цел не е да търсим млади таланти и да ги внедрим във Франция или в Германия (вече има много българи, които работят в Германия). Целта не е те да напуснат своите страни. Напротив, не трябва да обедняваме страните. Трябва с помощта на българското правителство да се създадат културни пространства и тези пространства да се превърнат в средища за българските творци в тяхната собствена страна.

- Каква е вашата оценка за резултатите от първата акция на THEOREM през миналата година?
- Първата акция беше важна, защото успя да осъществи копродуциране и разпространение на 20 спектакъла за 18 месеца. Това е много. Не всички минаха през Авиньон, но 9 от тях участваха миналото лято. И между тези 9 имаше попадения. Много продуценти дойдоха да видят творците и решиха да ги поканят, да следят работата им, да ги копродуцират. Така стана с Оскарас Коршуновас от Литва, Ласло Худи и Арпад Шилинг от Унгария, Гжегож Яржина и Кшищоф Варликовски от Полша. Тази година ще представим 5 спектакъла, през 2002 също 5 - 6. Авиньон е централна точка, но не е единствената. Има спектакли, които се създават в партньорство с други градове. Регламентът ни е гъвкав, не е необходимо единодушие в групата ни, за да се копродуцира, например, български спектакъл. Достатъчно е двама или трима да проявят интерес към български режисьор, за да получи спектакълът марката и помощта на THEOREM. Следователно, това е една гъвкава система, която зачита както независимостта на артиста, така и автономията на решенията на всеки програматор.
- Свързани ли са очакванията ви за бъдещето на THEOREM с откриването на нови имена в България?
- Отново сме в България, за 4 дни, за да гледаме спектакли, да разговаряме помежду си, да се срещнем с хора, да се запознаем с проектите им. Тази сутрин двама режисьори представиха свои проекти: единият върху Кафка, другият - върху персонажа на незаконния син при Шекспир и Дюренмат. Добре е да познаваме проектите, да видим как можем да ги подпомогнем. Готови сме отново да поканим Теди Москов, който несъмнено е един от най-ярките режисьори, той вече беше в Авиньон с "Майстора и Маргарита". Виждаме, че в България, разбира се, има талантливи хора. Проблемът е да ги "проявим" и да участваме в създаването на добри условия за тяхната продукция. Затова се срещаме с много хора, общо 10-15. И ако това лято в Авиньон няма да има програмирани, то е, защото нито един проект не е готов. Но това може да стане през 2002. Затова трябва да продължим проучването, срещите, да видим подготовката на проектите.
- А какво се случва със "старите" ви партньори, след като полетят на собствените си крила - да използвам вашия израз?
- Понякога се случва да ги поканим отново, защото ако сме им повярвали, това не е просто еднократен изстрел, ние искаме да продължим да следим работата им. "Сфумато", например, сме канили два пъти, групата на Коршуновас, също два-три пъти. Яржина канихме миналата година, ще го поканим и за 2002. След това ще дойде момент, в който те няма да имат повече нужда от THEOREM. Ще стане съвсем естествено. Ние не помагаме на големите майстори като Некрошус или Кристиян Лупа. Те са световноизвестни. Да се надяваме, че и други групи, по-млади, по-неизвестни, подпомогнати от THEOREM, след 2-3-4 години няма да имат повече нужда от асоциацията.
- Значи можем да говорим за THEOREM като за едно голямо семейство?
- О, семейство, не знам. Но приятели, творци, чийто път следим - със сигурност. Ясно е, че с тях имаме обща история, изпитваме привързаност, винаги се интересуваме от новата им продукция, искаме да следим развитието й. Имаме редовен поток от информация. Всяка година каним отново някои от тях, но винаги има нови, които все още не са познати. Значи, THEOREM наистина е семейство, но семейство, което расте.

София, 16 март 2001

Разговора води Рада Баларева


Рада Баларева е журналист, театрален критик и преводач на художествена литература. Завършила е СУ "Св. Кл. Охридски", специализирала е в България и в чужбина администрация и мениджмънт на културата и изкуствата. Работила е в Съюза на българските писатели, в Министерството на културата, била е съветник по въпросите на културата на вицепремиера Веселин Методиев. Била е лектор по "Организация и финансиране на българския театър" в НБУ. Водила е театрална рубрика в радио RFI, София. Сега е координатор "Международни проекти" в Народния театър "Иван Вазов". Продуцент и мениджър е на проекти в областта на театъра.
Разговор с
Бернар Февр д'Арсие,
директор на Авиньонския фестивал, президент на Асоциация THEOREM

(Театри от Изтока и Запада - европейски срещи на хилядолетието)