БНТ и национализмът

И Тетово като Каблешково - гори. Югозападната българска съседка Македония сякаш се вписа в сценария на последните балкански конфликти: наличие на етническо малцинство, настояващо за държавно самоопределение и отстояващо го с оръжие в ръка. Така беше в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, после и в Косово. Черна гора също върви нататък, макар и по-малко категорично. Ала ако в разхлабената югославска федерация това можеше да се случи сравнително невинно, особено в началото, колкото повече време минава, колкото повече държавно-политически полуостровът се раздробява, толкова повече възлите се затягат. Балканите изглежда нямат намерение да се укротят; вирусът на национализма тук още вирее, заразявайки ту един, ту друг от малките, но "горделиви" със своето минало народи. От което всъщност и черпят те основания за поредната си "мегали идея" - в началото на ХIХ век рожба на гърците, в началото на ХХI век присвоена от албанците.
Българите като че ли сме придобили имунитет към тази епидемия: през отминалия ХХ век три пъти бяхме на тежко легло заради нея, тъй че вече трябва да сме се научили. Предпазливи сме, внимателни, не ни люлее чак толкова голям ентусиазъм, когато чуем призиви за Велика България или за "България на три морета". С едно малко изключение. Само че то, като всяко дребно камъче, може в един момент да обърне държавната ни каруца - става дума за Македония.
Това съответно рефлектира върху държавната ни телевизия. Как иначе да си обясним факта, че почти десетилетие след като признахме независимостта на Македония Българската национална телевизия упорито отказва да превежда изказванията на политическите лица и обикновените хора от югозападната ни съседка?! Никак иначе, освен с пренебрежителното: "А бе, ние сме ви признали за държава, ама не си мислете, че не знаем, че сте си от наш'те, само дето не искате да си го кажете направо!" Поведение, което дори и нашият министър-председател демонстрира на една своя пресконференция в Скопие. Подобни прояви на снизхождение в БНТ проличаха особено на фона на втория по ред документален филм на bTV за събитията в Тетово, където и думите на лидера на Демократичната партия на албанците Арбен Джафери, и тези на редовите македонски граждани бяха стриктно снабдени с български превод, за да можем в крайна сметка да схванем за какво иде реч. Защото, нека не се заблуждаваме, македонският език е вече твърде далеч от българския - без значение дали тази отдалеченост е изкуствено или естествено образование, и без надлежната помощ на превода ние не го разбираме или поне не докрай го разбираме.
Всъщност спрямо държавното конструиране на Македония и съответно на македонска нация българската политика страда от едно огромно заблуждение: че нациотворческите исторически процеси в света като цяло и на Балканите в частност са вече отминал етап; че каквито е имало нации да се формират тук, те са се формирали и всичко останало е някаква изкуственост, дело на добре измислен проект - бил той на Гарашанин или на Яне Сандански. И тази е причината югозападната ни съседка понякога да бъде вмествана в централните новинарски емисии не в блока за международна информация, а в този за вътрешна; също заради тази погрешност в БНТ "забравят" да превеждат от македонски. Но подобни "невинни" пропуски имат дългосрочен и съвсем не позитивен ефект: внушават, че Македония продължава да бъде българска, ако и днес да се брои за независима; и че рано или късно "нормалното състояние на нещата" ще бъде възвърнато. Обаче, нека пак припомня, стремежът към тази нормалност през ХХ век стори така, че България на три пъти едва успяваше да се съвземе след военен, политически, икономически и въобще държавен крах. Четвърти едва ли й е нужен, пък и никак не е сигурно дали вече ще имаме ресурси да го преживеем...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин