Филмографията на Въло Радев започва през 1953 с документалния филм "Нов живот в Родопите" (като сценарист и оператор) и завършва през 1981 с игралния "Адаптация" (като сценарист и режисьор).
За тези 28 години Въло Радев изгражда биографията си като лъвски скок между техниката и духа в киното - талантливият визуалист на "Тютюн" (1962) се превръща в талантлив режисьор и литературен интерпретатор само 2 години по-късно - в "Крадецът на праскови". И в двете екранизации, заснети в най-висшата изкусност на черно-бялото, емоционално-смисловият фокус е съсредоточен в тръпната хубост на Невена Коканова (и драмата на нейните героини). Но, честно казано, въпреки че из подсъзнанието подскачат епизоди и планове от "Тютюн", "Крадецът на праскови" преобръща не само представата за литературна адаптация, отношение към войната или народопсихологията в българското кино, а и към самата любов на екрана. Неподвластна на време, пространство, идеология или смърт, тя е колкото житейски достижима, толкова и поетично недосегаема. Любовта в киното на Въло Радев е вечна рана - и в "Черните ангели", и в "Осъдени души", и в "Адаптация"...
За тези 28 години режисьорът създава само 6 игрални филма (още "Цар и генерал" и "Най-дългата нощ", а "Адаптация" е и тв-сериал). И, независимо от относителната им художествена неравностойност или различните критически погледи към тези филми, всеки от тях се е превръщал в концентрат от зрителска тръпка - Въло Радев е класически разказвач на човешките полети, пикове, падове... Той е творец на интимните преживявания в екстремна обществена ситуация - война, тероризъм, лудост... Филигранно изпипани, подплатени с духовна мощ, те са и по своему маниакално устремени към експеримента - върху територията на идеите или на типажите.
Въло Радев е от малцината филмови автори в родината, доказали, че киното не остарява толкова бързо, колкото хората, та дори когато е създавано в друг режим, по друго време. Той съзнаваше това. И много други неща.
Навярно воден и от това съзнаване, Въло Радев се държеше с достолепието на Патриарх - деликатно-мъдро. Като собственото си кино.
Светла му памет!


Геновева Димитрова