Въло Радев се раздели с нас така, както живя - с достойнство. Пожела да няма церемониалности и опечалени слова. Приятели и почитатели смълчано се сбогуваха пред затворения ковчег и всеки от нас остана да го носи в паметта и сърцето си с най-добри човешки чувства. Живия Въло.
Въло Радев - това са прекрасните му филми. През годините ще ги гледат и оценяват още поколения българи. Тези филми представяха и ще славят нашето кино пред света. Още приживе Въло Радев стана класик. Позволявам си да напиша тези редове, защото имах щастието да се срещна с него, когато правех първите си стъпки в киното. Защото ми подаде ръка. Защото имам привилегията да го наричам любим учител и приятел. Това е привилегията да общуваш с Личност.
Преди доста години Въло спря да снима филми. Неогласената причина сякаш беше нелепата кончина на сина му Ради. Въло никога не споделяше страданието си. Носеше го мълчаливо и достойно.
Въло спря да твори, но не напусна киното. Вложи творческите си усилия в обучението на млади кинематографисти. Продължи активно да подкрепя филмови проекти на свои колеги - съпричастно, с обич и всеотдайност.
Почти до края на дните си Въло Радев преподаваше кино- и телевизионна режисура във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Когато преди няколко месеца болестта започна да отнема силите му, той ни уверяваше, че се чувства добре, но отказваше всякакви срещи. Обаждаше се по телефона да ни честити празниците, да ни пожелае здраве и радост. Повярвали, че наистина е добре, студентите настояваха да го посетят. Тогава Въло отговори: "Предайте им, че заминавам за малко". И замина...
А всеки от нас, които го познавахме, остана сякаш малко по-добър, по-толерантен и с повече вяра в себе си - от докосването с Въло.
Аз също вярвам, че той замина за малко.


Иванка Гръбчева