Из Чуждите чекмеджета


За българските писатели

Следващите статии за наши писатели (виж и текстовете в брой 6/2001 и в брой 7/2001) в англоезичната преса не са търсени само чрез заявката "България + писател", но и поименно. Обаче всичко, което успях да извадя, е по-долу. Безспорен рекордьор от живеещите в България е Блага Димитрова с 8 участия. Останалите рядко имат повече от едно. Ако някой не вижда определено име в текста, причините за това могат да бъдат две: или авторката не се е сетила да потърси името му (при което вината е изцяло нейна), или го е търсила в най-различни варианти на изписване, но то не се е появило. Не смятам да изброявам имената, които не открих, защото целта ни е да видим какво се е открило. И още нещо - изисквала съм информация единствено за писатели, които работят на български език, защото се интересувам не от окултния въпрос за "интелекта на българина" като цяло, а от начините, по които българският гражданин или ситуация се вписват в света.
Най-ранният текст е за

Йордан Радичков

Рецензия1 за постановката на "Опит за летене" в Йейлския Репертоарен театър (997 думи). "Това е селска притча за окованите мечти в едно репресивно общество. Пикарескова комедия, хукнала да гони вятъра (с балон), сардонична политическа сатира и сериозно обобщение за човечеството, което се опитва да избяга от реалността. По отношение на текста многото нива са прекалено тежък товар за една пиеса. Но режисирана от Младен Киселов и сред декори от Майкъл Йърган, тя се е превърнала - видимо и метафорично - в опияняващо приключение."
Става ясно, че артистите произнасят голяма част от репликите си акробатично висящи под балона, а подът на сцената се повдига от въздух и се нагъва като облачно небе сред феерия от светлинни ефекти. За финала се счита, че леко забавя действието, но не и убедителността.
"Вероятно творбата губи част от силата си при превода, или по-специално от превода на Богдан Б. Атанасов; природна мъдрост и лиризъм се редуват с наблюдения, граничещи с елементарното. Вероятно човек с езиковата ловкост на Том Стопард би могъл да издигне текста до нивото на респектиращия централен герой". И накрая: "Опит за летене" достига апогея си във висините и именно пътешествието в балон остава в най-силно в паметта от тази ефирна вечер."
Тук си личи, че великолепна пиеса, режисура, театрален екип и възможности се съчетават в едно. Само да би писал Радичков на английски... Или Том Стопард на български...

Георги Марков, Блага Димитрова, Георги Мишев

"България: съветският аршин" - обзорна и доста проницателна статия за ферментациите в страната ни, която все още е бастион на комунизма и Тодор Живков, но е на път да се размърда, (ех,) отново по руски образец2. "От страх да не би България да се зарази от Унгария и Чехословакия или неголямата котерия интелектуалци да окаже натиск, управляващите държаха здраво юздите на партията, икономиката и много аспекти на обществения живот.
Но пък от друга страна натиск за промени от страна на партията или извън нея почти липсваше. Творческата интелигенция, която през годините бе живяла доста удобно, рядко изказваше мнение.
Тези, които надигнаха глас, като писателите Георги Марков, Блага Димитрова и Георги Мишев, получиха остри предупреждения или бяха безцеремонно отлъчени от партията."

Николай Колев - Босия, Петър Манолов

Обстановката в България очевидно става по-интересна и светът ни стиска палци3. "Български писател започна гладна стачка, след като бе арестуван и осъден на 18 месеца трудов лагер, съобщиха наши източници сред емигрантските среди във Виена. Николай Колев, някога сред официално утвърдените автори, бе арестуван на 18 март, след като е взел участие в учредителното събрание на неофициалния Съюз за правата на интелектуалците в Пловдив. Петима активисти на човешките права, сред които и писателят Петър Манолов заявиха, че ще започнат петдневна гладна стачка в знак на протест срещу ареста на Колев." Може би това е пример за литература, писана "от тялото".

Петър Манолов

Вече се вижда и с просто око, че в тези статии, макар да се говори за писатели, няма много за написаното от тях.
"Брадатият г-н Манолов, писател, ... в интервю в Париж говори за сблъсъците този месец между българската армия и етническите турци4". Текстът се спира върху историческите отношения между българи и турци и окончателното потъпкване на човешките права на турското население от 1984 година нататък.
"- Това беше преди ерата на Горбачов - коментира Манолов. - Нашите интелектуалци бяха неподготвени да заемат позиция."
След Горбачов очевидно някои от тях се подготвят. Статията продължава с кратка сводка за интервюирания писател и неговата борба. "През януари Манолов и още шестима активисти са арестувани. Но той започва гладна стачка и го освобождават." Историята завършва с щастлив край:
"Той и семейството му получиха паспорти за парижката конференция и там поискаха политическо убежище." А това, като се замисли човек над датата и годината, и начина, по който разрешаваха да се пътува в капиталистическа страна, си е един огромен късмет.

Радой Ралин

Датата е 20 ноември 1989 г. и в България вече всичко ври и кипи. Статията5 разказва за "огнени речи" на митинга на екологични сдружения в Южния парк. "Инициативата би била разгромена от полицията само преди седмици", а сега хората искат свободни избори с кандидати не само от комунистическата партия. Около "Св. Александър Невски" пък се събират поне 50 000. "Неколцина оратори от тълпата хвалеха Младенов, че е допуснал безпрецедентна свобода на словото. Но също така изразиха и страх, че новият ръководител може да не отиде докрай в реформата.
- Години наред слушаме обещания за радикални промени в нашето общество, но те винаги са се оказвали... карнавал, в който единствено маските се сменят, но политиката си остава същата - каза Радой Ралин, писател-дисидент. - Ето защо не бива да се ентусиазираме твърде много от промените. Трябва да видим какво ще ни предложат новите управници, и то час по-скоро.
Протестиращите подписваха петиция на независимата "Екогласност" срещу преследването на свободните мислители, за освобождаване на политическите затворници и затварянето на единствената ядрена електроцентрала в България." Новите хора заявяват новите си желания, някои от които се сбъдват, а други са на път да се сбъднат. Всички си искат "Всяка неделя" обратно.

Блага Димитрова

Желанието ми в тази статия бе да групирам текстовете в гнезда по автори, но поради обективни причини в повечето случаи нямаше как да остана вярна на замисъла. В крайна сметка всичко в статията е подредено хронологично, като в случая с Блага Димитрова общата хронология е нарушена в полза на вътрешната. И още една уговорка: тъй като името й вече присъства по-горе, номерацията на текстовете за нея ще започне от 2. 2. Два дена след най-новата ни историческа промяна "Ню Йорк Таймс" обявява на света, че в България стават разни неща, например, че Тодор Живков пада от власт след 35-годишно и, както по-долу ще видим, стопроцентово управление, но българите още не могат да си повярват6.
"Навярно няма група по-въодушевена от падането на дългогодишния комунистически диктатор Тодор Живков от тази на малкото, но все по-активни политически дисиденти.
- Ние сме изненадани, изключително изненадани - заяви Блага Димитрова, писател и предводител на едно от антиправителствените сдружения, "Дискусионен клуб за гласност и преустройство". - Това е добра новина за всички нас."
Статията продължава с въпросите около следващия комунистически ръководител Петър Младенов, който, "за" или "против" реформата, е поне с 25 години по-млад от предшественика си.
3. Кратко съобщение7, в което (малко прибързано) се казва, че Тодор Живков е осъден на седем години затвор за присвояване на държавни средства, и че още двама бивши министри - Георги Атанасов и Стоян Овчаров - ще си правят компания зад дебелите стени поне още две години след излизането му.
"Интересът към съдбата на свалените източноевропейски диктатори продължава и тази седмица с публикуването на "Бодливо свинче" от Джулиън Барнс. В романа, чиято първа поява бе в София, се разказва за процес срещу ръководител подобен на Живков, в страна не много различна от България. "Вече сме свикнали чужденци да ни обясняват собствената ни страна", каза вицепрезидентът Блага Димитрова при посещението на Барнс. Преводачката Димитрина Кондева бе по-тактична: "Повечето българи харесват "Бодливо свинче", но някои се подразниха от самоуверените му коментари."
4. Обява8. "Поет на власт: Блага Димитрова, поет, дисидент, борец за правата на човека и сега вицепрезидент на нова демократична България, говори за живота, работата си и жените на власт утре вечер, 19.30, Лондон," еди-коя си стрийт.
5. Деветдесет и четири думи от новините9. "Президентът Желю Желев претърпя най-сериозната атака от страна на бившите си съмишленици днес, когато вицепрезидентът подаде оставка, заявявайки, че България върви към диктатура. Хиляди протестиращи в София искаха нови избори... Г-н Желев изрази изненада от оставката на вицепрезидент Блага Димитрова, но изключи възможността да се оттегли от власт или да проведе нови избори."
6. Съобщение от културната хроника10. Октетът на Стив Лейси "Веспърс" свири соул композиция в памет на четирима покойни музиканти и двама художници "по стихове на българската поетеса и политик Блага Димитрова".
"Това е задълбочена творба, която плътно реализира творческата визия на композитора сопраносаксофонист...
Внимателно изваяните композиции са прекрасно изпълнени и тихата увереност на солистите нараства с всяко следващо прослушване".
При 1 звездичка - лошо, 2 звездички - средно, 3 звездички - добро и 4 звездички - отлично, албумът е получил * * * 1/2.
7. Грамадна статия за Челтнамския фестивал на литературата11 (1099 думи).
"Изтъкнатите писатели от Централна и Източна Европа, които ще се съберат в Челтнам между 6 и 10 октомври, някога имаха общ враг. Той се появяваше под най-различни дегизировки, но името му бе Комунизъм. Шест години след срутването на Берлинската стена тези поети, драматурзи, есеисти и романисти, които избраха да останат в родните си страни, сега се изправят - мнозина от тях за първи път - пред предизвикателството да живеят в демокрация. Но дали това е така? Колко демократичен, според нашите стандарти, е сегашният режим в Румъния? Бившите комунисти от настоящето полско правителство променили ли са се?"
Следва изброяване на трудните, в повечето случаи неприемливи възможности за оцеляване, сред които писателите от Източна Европа са можели да избират - да емигрират, да замълчат, да хвалят системата или да се присъединят към нея. Прекрасни думи за Бохумил Храбал, прекрасни думи с цитати за поезията на Мирослав Холуб. Идва и нашата част. "Блага Димитрова, изтъкнат дисидентски лидер по време на особено тежкия комунистически режим в България, ще участва с поета Лорънс Сейл. Димитрова сега е вицепрезидент на отскоро демократичната й страна. В Англия нямаме обичай да назначаваме поети на високи държавни постове, така че ще бъде особено интересно да чуем какво ще ни каже тя за живота си в политиката преди и след 1989 г."
Статията продължава с кратки представяния и на останалите участници, сред които Клаудио Магрис, Дубравка Угрешич, Виктор Пелевин и т.н. Събитието е литературно, но всеки от тях ще говори предимно за политика.
8. Статия за Малкълм Брадбъри озаглавена: "В България главната героиня на романа ми дойде да се срещнем"12:
"Малкълм Брадбъри получава първия печат в английския си паспорт през 1990 г. в България, където отива на конференция по англицистика. "Една от темите беше романът ми "Степени на обмен", който излезе през 1983. През 1990 Студената война току-що бе свършила и основен връх в сюжета на конференцията бе, че Блага Димитрова, писателката-дисидент, която е главната героиня в романа ми, взе, че дойде да се срещнем. Тази възхитителна жена току-що бе поела вицепрезидентския пост в новата некомунистическа България," сподели той."
По-нататък текстът се задълбочава в разнообразния живот, който Брадбъри води от конференция на конференция в различни части на света.

(Следва продължение)

Кристин Димитрова


Кристин Димитрова е автор на поетичните книги "13-ото дете на Яков", "Образ под леда", "Лица с преплетени езици". Току-що издателство "Пан" пусна на пазара последната й стихосбирка "Поправка на талисмани". Кристин Димитрова е автор на много преводи на англоезична лирика, между които е и поезията на Джон Дън.

































1 New York Times, 5 May, 1981, Stage: "Attempt at Flying" from Bulgaria via Yale Rep от Mel Gussow









































2 Financial Times, 27 Oct., 1988, Bulgaria: the Soviet Yardstick от Judy Dempsey






















3 St. Louis Post-Dispatch, 16 Apr., 1989 Bulgarian Writer Reported on Hunger Strike Reuters






















4 The Christian Science Monitor, 20 June, 1989, Bulgaria Pays Little Heed to Glasnost When it Comes to Minorities от William Echikson























5 St. Louis Post-Dispatch, 20 Nov., 1989, Protest Renewed in Bulgaria

















































6 The New York Times, 12 Nov., 1989, Clamor in the East; Shake-up in Bulgaria Brings Cautious Optimism от Clide Haberman














7 The Guardian, 6 Nov., 1992, Dossier от Fritz Teufel




















8 The Guardian, 9 Nov. 1992 Bulletin





9 The New York Times, 1 July, 1993











10 Los Angeles Times, 9 Jan., 1994 New Releases от Don Snowden















11 The Daily Telegraph, 23 Sept., 1995 Cheltenham Festival of Literature от Paul Bailey








































12 The Independent, 22 June, 1997, In Bulgaria, my novel's main character turned up to meet me, от Rosanna Greenstreet