Българската анимация от А до Я

Би трябвало да завиждам, а освен радост, не намирам друго в сърцето си при появата на "Българско анимационно кино. 1915 - 1995" на Надежда Маринчевска. И причините са много. От студентските години обичам и се занимавам с анимацията. Монографията е добре написана и се чете на един дъх. Обхваща цялостно предмета си и умело балансира между спомените на пионерите, конкретиката на фактите, анализа на отделните произведения и обобщението на процесите. Към това се добавя богатството от илюстрации, включително една цветна кола, както и доброто полиграфическо изпълнение. И не на последно място - интересно и приятно ми беше през годините да виждам с очите си, как благодарение на своя характер и настойчивост авторката опознава върховете и дълбините на толкова специфичен дял на киното ни, как бацилът "анимация" я завладява и тя му се отдава докрай.
Без да влиза в остри спорове с предшествениците си, Надя Маринчевска изгражда своя периодизация на анимацията ни. Тя не търси лесното деление - например по десетилетия, а обобщава процесите съобразно собствената им логика. Така се получават "десетилетие от половинки" и по-дълги периоди. Бих казал, че предложената схема е приемлива. По детайлите винаги може да проведе плодотворен дебат. Това е и едно от качествата на книгата - че тя предразполага към задълбочен разговор, че е диалогична. В нея няма менторски тон и истини от последната инстанция. Заедно с това има лична позиция.
Една от най-важните теми, на които се спира авторката, е за пропуснатите шансове в миналото и възможностите днес. Във втората половина на 40-те години неколцина художници около Александър Денков смело навлизат в полето на анимацията: "Показателен за първите опити на групата е фактът, че още в самото начало младите художници се ориентират към пазарните принципи, които движат анимацията в цял свят - комуникативния смешен късометражен филм и поръчката" (с. 24). За съжаление национализацията през 1948 г. и ръководството на Димитър Тодоров-Жарава посичат това начинание.
По-късно "Анимацията ни в края на петдесетте години получава първия си шанс да се превърне в индустриално производство. (...) Екипът аниматори вече е доказал професионалните си възможности и в анимирането на "полу-дисниевски" обемни типажи, и в раздвижването на карикатури. Дори най-сложното от комерсиална гледна точка - създаването на комуникативно примамлив сюжет - е вече постигнато (...)
Тодор Динов, който има огромен принос за създаването на професионалното производство в анимацията ни и е художествен ръководител на отдела, очевидно не е готов да насочи развитието й в подобна комерсиална посока. Това би означавало поставянето на прагматични цели над артистичните." (с. 61).
Тази позиция поражда през годините пренебрежението към детския филм и особено към сериала. Тя е дълбоко вкоренена и у днешните ни анимационни творци и им пречи да се адаптират към съвременните условия. Това не е последица от социализма, защото в повечето от другите страни от "лагера" заедно с авторската, правиха достатъчно поръчкова и комерсиална анимация. Традициите и навиците им позволяват днес да работят на пълни обороти.
Особено достойнство на книгата на Маринчевска е това, че тя свободно и на място оперира със световната история на анимационното изкуство. Това й позволява да поставя българската винаги в международен контекст - да отчита приносните й постижения и разминаването с някои тенденции.
Оригинален е погледът на авторката към бунтарите от средата на 70-те: "Най-общо мога да формулирам ранното творчество на Анри Кулев, Николай Тодоров, Слав Бакалов, Румен Петков, Асен Мюннинг, Витко Боянов, Красимир Иванов и други като български "модернизъм" в анимацията. (...) Във време, когато световното изкуство е доминирано в голяма степен не от модерните, а от постмодерните форми, този закъснял български модернизъм е особен феномен. И като всяко явление, което се появява не в своето време, е обречен да претърпи закъсняло-ускорено развитие." (с. 170). Този подход ситуира и обяснява по нов начин явленията през 70-те и 80-те години.
Заедно с пълната филмография за близо 65 години, тази книга наистина представя нашата анимация от А до Я през погледа на Надежда Маринчевска.

Александър Янакиев





Надежда Маринчевска, Българско анимационно кино.
1915 - 1995
.
ИК Колибри, София, 2001