Проектът Синя птица
Диалог, дебат, формулиране на визия - понятия, които лавинообразно набират скорост у нас през последните десет години. Диалозите, дебатите и визиите през тези години започнаха да стават все по-мощни, по-интердисциплинарни, по-дългосрочни. (Изкушавам се да кажа и "по-секси", защото определението нееднократно беше прелъстително предлагано от Александър Кьосев при формулирането на подтемите на проекта "Nexus", за който също ще стане дума по-нататък.)
В последните дни на март в София бе оповестена появата на нов проект, чиято цел е да предизвика широк дебат. Научното му название е "Перспективи на гражданското общество в Югоизточна Европа", ненаучното - "Синя птица".
Това, което го отличава от досегашните, подобни на него проекти и дебати, е, че той ще разчита на хора, живеещи или произхождащи от Югоизточна Европа; т.е. проектът ще бъде опит за консолидиране и активиране на собствения интелектуален ресурс, опит сами, със собствени усилия да преодолеем екзистенциалната криза на Балканите. Неговите инициатори смятат, че настоящият дебат - казано в най-широк смисъл - за възстановяването на Югоизточна Европа "не разграничава като отделен проблем производството на знание и новаторски идеи за региона. Международната общност не успя да отчете липсата на местно знание като специфична и мощна пречка за развитието му".
Със сигурност не е случайно, че авторите на проекта желаят да "избягнат темите на "присъединяването" към Европейския съюз", с което очевидно заявяват, че отхвърлят налагането на готови, "лесни" схеми и модели, неотчитащи местните процеси.
Екипът се ангажира не само да регистрира и коментира икономически, политически и културни явления и нагласи на Балканите, но след три години да излезе с т. нар. стратегически документ "Дневен ред на гражданското общество в Югоизточна Европа", в който да залегне визията за развитие на региона през следващите 20 години. Този "Дневен ред" ще бъде предложен както на правителствата, така и на обществеността.
Работата по проекта е разделена между четири изследователски групи. Темите им са: "Как е възможна политиката на социална интеграция в Югоизточна Европа?" (координатор Михаил Арандаренко, икономист, Централноевропейски университет); "Как регионалните икономики могат да бъдат интегрирани в глобалната икономика?" (координатор Илиян Михов, икономист, INSEAD, Париж); "Какво е бъдещето на националните държави в Югоизточна Европа?" (координатори: Иван Вейвода, фондация "Отворено общество", Белград, и Зарко Пуховски, политолог, Загребски университет); "Възможна ли е регионална идентичност на Югоизточна Европа?" или т. нар. проект "Nexus" (координатор Александър Кьосев, Софийски университет).
На представянето на проекта по първите две теми беше заявено, че днес в региона броят на бедните и изключените по някакъв начин от общността е много по-голям отпреди 10 години. Задачата на изследователите ще бъде да разберат кои са бедните, безработните, недоволните, групирани по образование, възраст, етническа принадлежност. Какви са проблемите на "вътрешно разселените хора" - бежанците на територията на бивша Югославия, попаднали сред враждебно настроени мнозинства. Кои са начините за приобщаването на социалните и етнически малцинства, за преобразуването на ресурсите и на икономическите институции. Изследователите ще се пазят от обяснения, почиващи само на икономически категории, като фискални ограничения и т.н., а ще се постарят да проучат и нематериалните фактори - правовия ред, условията за корупция, факторите, които пречат за изграждането на социална държава. Изхождайки от постановката, че икономическият успех нито може да бъде изцяло внесен отвън, нито да бъде постигнат само със собствени сили, те приемат тезата, че решаващият фактор за развитието на дадена страна е географското положение. (Някои изследвания твърдят, че то е по-важно дори от вътрешната икономическа политика или от успешно проведена приватизация например.)
Изследователите, които ще работят по третата тема, излизат от постановката, че на Балканите държавите са слаби, за да създадат институции, които да проведат социално гарантирани промени. Те ще проверяват и верността на установили се в началото на десетилетието мнения, като например, че федерализмът е най-доброто решение за многоетническите държави.
Екипът на "Nexus" ще се съсредоточи върху несъответствието между центростремителните движения на националните култури, избрали изолацията и националната вражда, и антропологичната близост между балканските народи, видима в ежедневието и на битово ниво. Работните му групи включват специалисти по история, антропология, психология, литература, етнология, културология и социология.
Проектът "Синя птица" се координира от Централноевропейския университет в Будапеща и включва колеж "Нова Eвропа", Букурещ, Центъра за либерални стратегии, София, "Wissenschaftskolleg", Берлин и др. Двете български имена в учредителния му комитет са на Иван Кръстев (Център за либерални стратегии) и Мария Тодорова (Университет на Флорида в Гейнзвил, САЩ).

Ирина Илиева