Крилца и копита
Откакто свят светува пишещият вижда къде и как стои на литературната карта чрез любезното посредничество на критически настроени, чието божествено призвание е да водят безопасно пишещи и четящи из джунглите и пустините на литературните земи.
Някъде и някога това се случва и писането престава да бъде самиздаване и взаимопомощ, но това става не тук и не сега. Не и когато първоначално се натрупва капитал в малка балканска държавица, където първо трябва да се оцелява с цената на всичко, а после - каквото Бог дал. Оцеляването-на-всяка-цена налага освобождаването от всеки ненужен на тази формула духовен субстрат и от правенето на излишни движения. Оцеляването за всички подобни индивиди, но не ли най-вече за пишещите, е същностно свързано с наличието на позитивна среда, която помага на крехките крилца и кълки да се разгръщат, вместо да бъдат смачквани от недружелюбно настроени рога и копита.
По необходимост оцеляването става около топли, предвидимо избликващи изворчета. Така смелият пишещ, който е имал дързостта да се роди по тези земи, след като изживее за миг-два романтичната жажда да се види (заедно с написаното) на картата на литературенето, се събира, за да оцелее-на-всяка-цена. В този си вътрешен вид пишещият вече е добре дошъл сред своите събратя да отговаря на техните очаквания, които той предвидливо посреща според техните очакванията към него. Оцеляването-на-всяка-цена предполага наличието на позитивна среда. А средата, в която литераторът съществува, е враждебно настроена спрямо пишещия, поради което той се нуждае от Одобрение, чрез което се създават/възраждат неговите креативни сили.
Въздаването на Одобрението се извършва непременно около изворите, бликащи от два-три литературни вестника. Тези извори изграждат и кръговете, в които окръжно и защитено живеят в мирно съжителство пишещи и критически настроени, които са градирани отчетливо като шамани, по-малки магьосници, изпълнители и редици от омагьосани. Във всеки от кръговете се изпълняват съответните древни литературни ритуали с подобаващото впечатление за тоталност и всеобщност, което, всъщност, звучи особено на фона на паралелно изпълняван в съседен кръг подобен ритуал. Основният ритуал - "навличане на одобрение" - създава/възражда креативните сили на пишещия.
"Навличането на одобрението" става чрез поръчване и изготвяне на платено съобщение - критическа публикация, творчески портрет, творческо представяне и др. Тези платени съобщения се появяват на нарочно устроена във всеки вестник стена на Одобрението. За да се появи на бял свят така жадуваното Одобрение, пишещият следва да го заяви/поръча. Действителността е наложила две форми на един и същи подход - 1. непосредствено заплащане на представящия (критически настроен) книжката на пишещия в съответния вестник и 2. извършване на определена услуга на интуитивно подбрано от пишещия лице - на самия представящ, на негов приближен или роднина, респективно антиуслуга на негов не-приближен или не-роднина. Разбира се, платените съобщения са изградени върху позитивното представяне на автор/творба, чрез пре-описване с термини от арсенала на критически настроените на съответните поанти в творбата. Съобщенията изключват Отхвърляне/Дефиниране/Съотнасяне, тъй като това: 1. е нездравословно за Оцеляването и 2. предполага ангажиране с концепция, което излиза извън параметрите на сделката. Съобщенията описват творбите на пишещите от съответния кръг, при което тези съобщения, поради характера на приложението им, имат бланков характер, така че в тях с успех се заменят само името на пишещия, заглавието на представяната книга и автора на съобщението. Няма съмнение, че бланковият характер на съобщенията е крайно необходим за поддържане на еднакво ниво и контролирано равенство в кръга - условия, без които той не би съществувал, а би се изкривил в линия или в триъгълник. Следва да се отбележи, че кръговете твърде предпазливо в определена периодичност излъчват съобщения, които внимателно повтарят в разграфеното пространство актуалните за деня шамани и по-малки магьосници на съответния кръг.
Взаимоспомагателният и лечебно-профилактичен характер на процеса не търпи отклонения, тъй като те могат да корозират основната му функция - Оцеляването. Поради това и участието във взаимното Оцеляване се контролира - в кръговете се допускат да оцеляват кръгообразно единствено себеподобни. Ден-два след появата на съобщението, пишещият (като Одобрен) се вижда център на литературното внимание и започва да схваща, че с размяната на престациите - пари/услуга срещу писмен материал, сделката е приключила окончателно и допълнителни резултати/следствия от нея не се очакват. Пишещият започва отново да се нуждае от нова оперативна критика, тъй като враждебната среда започва пак да го разкъсва, но, слава Богу, съответният кръг няма да позволи това, тъй като услужливо предлага всичките си критически настроени, нагласени именно по този полезен начин. Излишно е да се споменава, че суровата действителност, в която са потопени кръговете, не допуска различна от споменатата горе нагласа както у пишещи, така и у критически настроените.
За щастие на всички, никой не се интересува - нито от творбата, нито от съобщението й, което придава определена завършеност на цикъла и правилност на кръга.

Илко Димитров