Време е да се откъснем
от политиката
- За първи път ли сте в България?
Драган Белогърлич: Да, и то за доста кратко. Затова пък впечатленията ми от прожекцията на филма "Рани" надхвърли всичките ми очаквания. Публиката реагираше абсолютно като сръбската. Смееше се на точните места. Беше удоволствие да я наблюдавам.
Дарко Баич: Аз съм идвал десетина пъти. Първият път беше във връзка с "Черният бомбардировач" - доработвах го в лабораторията на киностудия "Бояна". Имах възможност да опозная покрай това и България. София познавам отдавна - всеки следващ път ми изглежда по-интересна.
- Господин Белогърлич, в "Рани" сте продуцент и актьор. Кое от двете занимания ви е по-интересно?
Драган Белогърлич: Аз съм актьор от 22 години. Започнал съм да играя още като дете и мисля, че това е моето призвание. Продуцентството беше нещо ново за мен. Доста е трудно да си продуцент в Сърбия. Въпросът не е само да намериш пари и да продадеш филма. Трябва да умееш да подбереш сценария и да намериш добрия режисьор - талантлив и смел, който за малко пари да направи добър филм, а това вече е доста трудно. Изобщо не е като на Запад - нямаш гаранции, че ако направиш успешен филм, ще бъде продаван, гледан и ще има възвръщаемост.
- Но все пак в Сърбия се произвеждат десетина филма годишно. Знаем, че дори в условия на война сте произвеждали по 7-8. Навярно защото у вас частното продуцентство съществува още от 80-те.
Дарко Баич: Мисля, че всеки филм, произведен в Сърбия, е направо чудо... В тези условия е доста тежко да се снима. През 80-те се събрахме група автори, режисьори, които искахме да снимаме. И се справихме с три много важни, според мен, момента: първо - при тежки условия успявахме да снимаме, второ - приватизирахме донякъде кинопроизводството, и трето - започнахме сами да си осигуряваме средствата, а не да разчитаме на държавата... Сега чакаме новия закон за киното и се надяваме той да подобри състоянието на кинематографията ни.
- Какво е отношението ви към етикета "черен балкански хумор"?
Драган Белогърлич: Животът на Балканите и най-вече в Сърбия напоследък е доста тежък и сложен. Ако разказваш съвременните истории едно към едно, те ще са доста черни. Хуморът ги прави по-ведри, по-живи и по-приятни за гледане. Без смях е все едно да свириш само на един тон.
Дарко Баич: Изкуството да се надсмиваш над себе си е традиция у нас - в сръбската литература, в киното... Сръбските филми са известни преди всичко с хумора си и това определя тяхната специфика. Въпреки че американци веднъж ми казаха - всичките ви филми са смешни, но завършват тъжно... Да се надсмиваш над себе си, над проблемите си... това е изкуство.
- Какво ще кажете за понятието "балканско кино"?
Дарко Баич: Не трябва да се отказваме от него. То носи характерен стил, теми, маниер така, както и американското, и европейското... Мисля, че ако се постараем да си разпространяваме филмите помежду си и да ги рекламираме добре, ще докажем, че не сме по-лоши от останалите.
Драган Белогърлич: Филмът "Хубаво село, хубаво гори", където съм актьор и продуцент, имаше близо един милион зрители в Сърбия, което е рекорд. "Рани" го гледаха 400 хиляди. Това много ме радва, защото, ако филмът е слабо посетен, значи нещо не е наред. Киното се прави за публиката. Трябва да се намери златната среда - хем да е качествен филмът, хем да е касов.
Дарко Баич: Бях на прожекциите на "Рани" и на "Черният бомбардировач" и останах приятно изненадан от реакциите на публиката ви. Това само показва колко си приличаме и колко общо има между нас. Колко ни е еднакво мисленето, проблемите ни, темите, които ни вълнуват. Прекрасно би било да се основе единна балканска кинематография и да има повече инициативи и места, където да се показват филмите от региона. В Сърбия се забелязва доста голям интерес към националното кино. Новият ми филм "Война на живо" например събра 300 хиляди зрители, докато "Гладиатор" - едва 100 хиляди. Трябва да помислим и за общо балканско филморазпространение. Ето, сега на този фестивал имаше 6 сръбски филма и те предизвикаха интерес. Мисля, че ще бъде любопитно да покажем на нашата публика и български филми. Не да пием по чаша студена вода и да гледаме само американски заглавия.
- Кой е любимият ви жанр?
Драган Белогърлич: Трагикомедията.
Дарко Баич: Мелодрамата.
- Какво е отношението ви към драматургията в киното?
Дарко Баич: Мисля, че драматургията е основният проблем за балканското кино... Дали е в разказването на историята, темите... може би прецизността на разказване...
- За какво искате да снимате?
Дарко Баич: Нямам конкретна идея... Досега ни вълнуваха темите за войната, политиката..., може би вече трябва да се обърнем към някаква любовна история. Време е да се откъснем за малко от политиката.
Драган Белогърлич: Преживяхме доста труден период, който неизбежно се отрази и на темите в киното, главно - войната. В най-новия ни филм "Война на живо" се разказва за режисьор, който се опитва да снима филм за американец по време на бомбардировките в Белград. Доста е смешно. Мисля с него да приключа заниманията с войната. Сега трябва да се намерят нови теми, което ще е трудно. Може би ще се върнем към миналото, към началото на века...

Дарко Баич (1955) е сръбски кино- и театрален режисьор. Автор е на филмите "Директно предаване", "Балкански правила", "Война на живо". Декан на факултета по кинорежисура в Академията за филмово изкуство в Белград. На фестивала представи филма си "Черният бомбардировач".

Драган Белогърлич е сръбски актьор и продуцент, участвал в десетки филми. На фестивала представи филмите "Рани" и "Черният бомбардировач".
Разговор с
Дарко Баич и Драган Белогърлич