Обичам успеха,
но не на всяка цена
- За първи път сте в България. Как ви се стори нашата публика?
- Показвал съм филма в много страни, включително в Щатите и Франция. Публиката навсякъде е различна, с различен манталитет... Аз невинаги присъствам на прожекциите си. Но сега останах в залата. Приятно ми беше да наблюдавам публиката - тя улови тънкостите, хумора, реакциите й бяха точни. Доста често някои смислови детайли се губят при превода, но тук всичко беше наред.
- Това е вашият първи филм. Защо толкова късно?
- Да, получи се така, че доста дълго снимах "Езеро". Не заснех дори дипломна работа. Много ми помогна Резо Чхеидзе. Той повярва в мен и ми помогна да осъществя този проект.
- Трудно ли се снима сега в Грузия?
- Според мен сега навсякъде в постсоциалистическите страни се снима трудно. Финансовата криза като метастаза е проникнала и в духовната сфера... В Грузия днес е мъченичество да живееш, камо ли да правиш кино. Предимно разчитаме на държавната субсидия. Но държавата е в икономическа криза, има много по-важни проблеми за решаване, така че киното и изобщо културата отива на втори план. Все пак искрено се надявам, че нашето кино, което е доста популярно по света, няма да пропадне.
- Защо избрахте този разказ на Хайнрих Ман?
- Прочетох разказа, изпитах желание да направя филм. В този период много се увличах от Хайнрих Ман. Харесва ми как си играе със сюжета. Прави неочаквани обрати по отношение на действието и героите. В разказа, както и във филма, става дума за човек, който иска да бъде лидер, става лидер, за да стигне след това до дъното. Тази парабола ме вдъхнови, реших да я приспособя към грузинската действителност и да направя филм. Той не се занимава с тиранията, нито с хората, които потискат другите; той е за тяхното обкръжение - онези хилави душици, по рождение обречени да се подчиняват.
В момента пиша сценария за следващия си филм - дори тук, в хотела, се опитвам да използвам всяка минута. Става дума за млад, самонадеян писател, който иска да напише произведението на живота си, но глобални катаклизми променят съдбата му. Идеята ми е, че човек не може да планира съдбата си. Поставяш си цели, но животът често те кара да ги променяш... Мисля, че тези проблеми са общочовешки. Всъщност героят ми пише за любовта. По този начин той се противопоставя на насилието, политическите интриги, войните...

- Грузинското кино - от Абуладзе и Йоселиани до Нана Джорджадзе, омайва с поетичната си мощ и с чувството си за хумор. Не ви ли изкушава комедията - традиционен жанр за вашето кино?
- Чувството за хумор е буферът, който смекчава всички проблеми. Разбира се, че ми се иска да направя комедия, но още не се чувствам готов за това. Ето, в новия ми сценарий например се прокрадва някаква ирония към главния герой, макар че аз му съчувствам.
- Кои режисьори или филми са оказали влияние върху вас?
- Има режисьори, които харесвам заради някои техни филми, докато другите им заглавия не харесвам. Няма да е честно да споменавам имена. И все пак - като студент се възхищавах от братя Тавиани. Филмът "Хаос" ми беше любим. Харесвам могъщото кино на Ищван Сабо - "Мефисто" например...
- Кой етап от заснемането на филма най-много обичате?
- Ненавиждам първия снимачен ден. Любимият ми етап е монтирането на филма.
- Как си представяте успеха?
- Пълна зала, безпроблемно влизане от проект в проект... Стремя се към успеха, но не на всяка цена - в Индия например ми предложиха да финансират изцяло "Езеро 2" - тоест завръщането на героя, което всъщност обезсмисля моя филм. Естествено, отказах.


Разговор с
Каха Кикабидзе



Каха Кикабидзе (1961) е грузински режисьор. На "София Филм Фест" '2001 представи дебютния си филм "Езеро" (1998 г.). Завършил е Висшите режисьорски курсове в Москва (1989). Живее в Тбилиси.