Кшищоф Зануси:
Времето на хаотичната глупост отмина

В един от филмите ми един от героите казва: "Нямам време.", а другият му отговаря: "Ние всички имаме толкова време. Въпросът е какво правим с него". Аз лично искам да изстискам максимално своето време. Искам да живея колкото се може по-дълго. Днес всичко трябва да вършим по-интензивно. Но ми се иска да имам време да погледам и облаците, да се радвам на първото цвете, цъфнало в градината ми... Не искам да губя време за безсмислени неща. Познавам много монаси. Те също са споделяли, че живеят в подобен вихър, макар че не излизат от своята манастирска килия.
"Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път" е филм за умирането. Преди 20 години не можех да кажа много неща по тази тема, защото тогава всяка метафизична мисъл се смяташе за нецензурна. Не мисля, че съм по-мъдър от зрителя. Изкуството е място, където ние споделяме своя опит и преживявания. Не можем да научим някого как да обича или как да умре. Но когато виждам как другите обичат или умират, може би ще стана малко по-мъдър. Всеки сам е отговорен за живота си. Творецът може само да споделя с нас, но не и да ни учи.
---
Нито един творец не е добър пророк. Европа преживява криза, която според мен трае 20 години, но тя е минала през какво ли не - не вярвам, че ще загине пред очите ми. Често "плаша" Европа с ето такъв черен сценарий за бъдещето: децата ви ще пътуват с транссибирския експрес, за да продават боклуци на битака в Пекин или Шанхай. При малко повече късмет някой китаец може би ще им разреши да му измият прозореца. Това е черен хумор, разбира се. Но Европа трябва да усеща предизвикателството на подобна ситуация и трябва да иска да я победи. Вярвам в Европа.
---
Вярата в Бога много ми помага, но това не е нещо, което може да се декларира. Хората не се делят на вярващи и невярващи.
---
Човек винаги планира повече неща, отколкото може да осъществи. В момента подготвям три филма. Не знам кой от тях пръв ще получи финансова подкрепа. През лятото ще правя постановка за телевизионен театър. Ще поставям пиеса в Германия. Имам и предложение в Полша да поставя "Копенхаген" - спектакъл, който се играе в момента на Бродуей. Имам покани и от операта, но засега ги отклонявам. Докато снимах филма "Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път", поставях и телевизионна пиеса. Дори използвах декора от началото на филма. Така спестихме и пари. В началото на 90-те заснех "Форма на собственост" с Мая Коморовска и Кристина Янда. Този филм се оказа моят комерсиален връх - не защото се продаваше добре, а защото струваше малко. Този период беше началото на свободния пазар в Полша. Исках да докажа, че ще направя филм за 50 хиляди щ.д. и успях - за 11 дни.
---
Аз съм оптимист. Мисля, че времето на хаотичната глупост отмина. В Полша се забелязва завръщане на зрителите към по-сериозните филми. Младежта вече е преситена от американски екшъни и търси отново полския филм. През 1999 г. 65% от зрителите гледаха полски филми. Сред тях са "Пан Тадеуш" и "С огън и меч". Последният ми филм "Животът като смъртоносна болест..." има досега 100 хиляди зрители. Вярвам, че за мен все ще има място на този пазар и за в бъдеще.

Из пресконференцията на Зануси на 26 март 2001 г.

Кшищоф Зануси (1939) е световноизвестен полски кинорежисьор. Създал е повече от двайсет филма, сред които: "Структурата на кристала", "Семеен живот", "Защитни цветове", "Спирала", "Контракт", "Година на спокойното слънце", "Докосване", "Галоп", "Брат на нашия Бог". На фестивала представи своите нови филми "Животът като смъртоносна болст, предавана по полов път" (Голяма награда от МКФ в Москва '2000) и "Укрити съкровища" (тв).