Жребец си имам,
мегдан си нямам


- Като човек, който пътува често, каква моментна фотография на танцуващия свят бихте нарисувала?
- Моите впечатления са предимно от Германия. Там танцовата сцена е като рога на изобилието. Няма град без поне една танцова трупа. Играе се цялата палитра от модерните танцови течения, но най-често танц-театър. Влиянието на Пина Бауш е все още много силно, а и тя е последната гордост на немската танцова школа. Най-често трупите са съставени от свободни артисти, независими от щатни ангажименти. Те съумяват да просъществуват, даже някои се радват на голям успех, благодарение на многобройните си почитатели. Не само в Германия - в цяла Европа, пък и по-нататък - танцът е почитано изкуство. Освен тези малки и по-многобройни трупи в големите градове има танцови и балетни ансамбли с познатите и у нас щатни състави към общинските театри. Трудно е обаче да се определи кой от тях създава облика на западноевропейската танцова култура.
- Кои са последните ви най-силни впечатления от сцената?
- Може би от спектаклите на шведския Кулберг балет и Нидерландския танцов театър. Това са сцените на Матс Ек и Иржи Килиан, големите новатори от близкото минало. Междувременно холандската кралица доведе в София Нидерландския танцов театър, но спектакълът му бе твърде официозен и за ограничен кръг от посетители. Жалко. Българската публика имаше нужда да види тази трупа, защото нейните постижения са един от върховете в съвременната модерна хореография. За мен името Иржи Килиан звучи като школа. Той има много ученици, последователи и всички до един са със свой личен почерк независимо от респектиращата индивидуалност на учителя.
- В разнопосочността, която съществува напоследък в танцовото изкуство, определяте ли някаква линия, която да се очертава като водеща?
- В техническата реализация на спектаклите - да, но за кратко. Прожекциите, проекциите, видеото и други компютърни чудеса, които проблясват от почти всяка сцена, остаряват твърде рано. Процесите в сферата на електронната технология са много динамични, средата - конкурентна, от там и разнообразието от възможности. С танцовата технология е същото. Сега тя е истински фойерверк от танцови изразни средства. Но сред многотията има хореографи, които правят обратното, служат си с едно единствено изразно средство и когато има какво да кажат, то се чува. Въпреки голямата гюрултия. Юта и Дитер от "Рубато" - трупа, която също гостува у нас, използват много малко, но изключително динамични танцови средства и изразиха отчетливо, ясно, бих казала, декларативно идеите си.
- Къде остана твърдението, че всичко започва от класиката?
- Това твърдение е невярно. Не вярвам някой, който познава световните културни процеси в областта на танцовото изкуство, да твърди подобно нещо. Освен ако познанията му са до началото на миналия век, когато Марта Греъм създава модерния екзерсиз и система за подготовка на изпълнителите. Естеството на модерния екзерсиз е много далеч от каноните на класическия тренинг. Казвам канони, защото, изключим ли неокласическите находки на Баланчин, те са почти застинали във времето, докато модерният екзерсиз на Марта Греъм се развива и усъвършенства, разклонява и множи - Хосе Лимон-техника, релиз, физикъл данс и прочие и прочие. В Англия, Франция, Германия, Швеция, Холандия и др. заедно с класическия балет се учат и практикуват много модерни течения. В Америка - също. Чувам, че и в Австралия било така. Още от началото на 60-те години гостуващи педагози от тези страни преподаваха в "Мудра"- танцовата школа на Бежар - Греъм техника, имаше часове по импровизация, ритмика и какво ли не. При това - редовно и задължително, а не по желание - "факултативно", както сме свикнали да го наричаме у нас. Представете си какви възможности придобива изпълнителят, а и какви възможности може да ползва хореографът, който твори в областта на модерния танц.
- В случая би трябвало да разграничим "модерно" от "модно".
- Употребих думата "модерно", без да спомена, че тя не бива да се бърка с нищо модно, преходно, пръкнало нощес. "Модерни" са наречени експресионистичните опити на Мери Вигман в началото на миналия век и те наистина са били модерни в музейната среда на академичния танц. Така са наричани по-късно и методът на обучение, и спектаклите на Марта Греъм. А от тогава до днес, комай по инерция, модерно се нарича всичко, което не е класика.
- Мислите ли, че българските танцьори имат достатъчно информация за това какво се случва в тяхното изкуство извън собствените им хоризонти?
- Да, "в час" са, но не съм убедена, че информацията им е достатъчна. Тя достига до тях чрез телевизията, чрез видеокасети, които се предават от ръка на ръка. Освен това през последните години тук играха много модерни трупи от чужбина с доста стойностна продукция. Постепенно професионалистите, че и публиката, придобиват вкус и критерии; и реакциите към новите художествени факти у нас са адекватни. Не сме провинция.
- Как изглежда българският танцов артист днес, според вас?
- Споменах вече, че е информиран. Но все още не е подготвен да пресява "новините" в своята практика, защото не е обучен в модерния танц. Това определение не се споменаваше в балетното училище. Там се изучаваха руската и съветската класическа школа. Чак след 1977 г. сибирският лед поомекна. Тогавашната директорка Калина Богоева ме покани да предавам "техника Греъм", което беше повече жест на безумна смелост - да се заобиколят спуснатите "отгоре" учебни програми, отколкото ползотворно начинание, защото беше само един час седмично. Един час! За ученика, който трябва да тренира ежедневно по няколко часа през цялото си детство и юношество, това е по-малко от нищо. Нищото продължава и до днес. Надеждата ни е във Мариана Денева, която от тази учебна година ръководи Националното, вече, танцово училище. Тя е добър професионалист, има добри идеи, има и енергия да ги осъществи. Наболя необходимостта да се реформират учебните програми. Да се създадат класове с приоритетно изучаване на модерните техники заедно с класическия екзерсиз. Да се уважат предпочитанията на децата и те да могат да се ориентират според влеченията си. И т.н.
- Съществува ли в момента все още бунтарство, или то е заменено със следването на вече позволени модели?
- Вече няма забрани, но както се казва в една източна поговорка - "жребец си имам, мегдан си нямам" - у нас няма достатъчно танцови трупи с модерен репертоар и постоянни сцени, където ориентираният към тази естетика изпълнител би могъл да се реализира. В оперните театри, към които се "числят" балетни състави, се поставя предимно балет, ако случайно се намерят пари, защото тези състави са тропосани към общия бюджет. Не са финансово самостоятелни, както балетът на Маринския театър в Петербург, например, Ковънт Гардън, Гранд опера. Сиромашията се отразява и в репертоара, не се поставят интересни спектакли. И ако забелязвате, напоследък Софийската опера се поопразни от публика и от изпълнители. Мнозина се пласираха добре навън. Все още "Арабеск", където от времето на Маргарита Арнаудова се извършват опити за ограмотяване в модерния танц, е може би единствената трупа, където се прави класически и модерен екзерсис. Но нейният състав е малък и не може да приюти всички.
- "Арабеск" има вече нов директор и прави опити да върне името си на артистично средище, както по времето на Маргарита Арнаудова.
- Надявам се. Боряна Сечанова се опитва да създаде сцена не само за изпълнители с по-богата танцова палитра, а и за хореографи в областта на модерния танц от цялата страна. Те се представят на ежемесечните "Танц атаки", които се посрещнаха "на нож" от доста колеги, но аз намирам тези експерименти за много необходими. Радвам се също, че "Арабеск" ще продължи подхванатия от Калина Богоева преди години хореографски конкурс. За него също се мърмореха съмнения. Въпреки че именно този конкурс изкара на сцената почти всички опити, които оставаха скрити в репетиционните зали през последните десетина години
- "Експеримент" остаряла дума ли е ?
- Не мисля, виждала съм експерименти с остарели канони, като тези на класическия балет, с отминал естетически възглед, но те винаги са били отправна точка към нова идея. А и не виждам по-добър начин на самопознание и изпитание на поетата посока. Съществува едно смесено чувство на съмнение и увереност. Изпитала съм го. Експерименталното танцовото студио "Ек", което сформирах с първия випуск, преминал обучението по "техника Греъм", бе истинска лудост за 1980-та. Зад гърба си имахме само отдавна забравените дръзновения на голямата Мария Димова, опита ми от западните сцени и наученото от Кьолнската танцова академия и Контемпорари данс тръст в Лондон. И започнахме. Похвалиха ни композитори и писатели. Поощри ни младата публика. Колегите ни приеха със сдържано любопитство, а тогавашният министър на културата Георги Йорданов - с безразличие. Не пожела да види нито едно наше представление, въпреки настоятелните покани на Васко Казанджиев, Симеон Пиронков, Андрей Коралов, Румен Бальозов и почти целия съюз на музикалните дейци. Каква е тая Греъм? Пет години танцьорите играха за един гол аплауз. Обаче бяха горди, че създават една нова танцова естетика, предимно на българска музика. По-късно, когато бях на специализация при Бежар, Иван Станев покани моите артисти в Ловешкия театър и те преименуваха "ЕК" на "Его". Той, Иван Станев, така да се каже, ми ги открадна, но аз приех този факт с добро чувство, защото танцьорите получиха покрив и за първи път заплати. Такива бяха времената - би казал онзи министър. Но от разстоянието на времето виждам, че ако тогава тази тънка нишка не беше се скъсала, модерният танц у нас щеше да е по-популярен. И съм убедена, че сега хореографиите на Мила Искренова, Таня Соколова, Албена Атанасова, Анита Цветкова, все бивши танцьори от "Ек", щяха да са още по-успешни. Следя и чета за проявите на ентусиасти като Галя Борисова, тя сама събира знания и опит, пътува непрекъснато и осъществява проектите си предимно навън.
- Съществуват ли сега ясно очертани лични почерци?
- Има предпочитания и те, с малки изключения, клонят към танц-театъра. Творческият климат у нас сега е особено благоприятен за разцвета на театъра. Пълните театрални зали подсказват, че това ще се случи и младите български хореографи закръжиха около тях. Освен това Възкресия Вихърова ги приюти в Нов български университет, за да обучават актьори, и те там направиха първите си опити в театралната пластика, която не винаги е хореография, но е подстъп към танцовия театър. Може би тук трябва да споменем, че танц-театърът и модерният танц са две различни неща, защото първото обслужва един вид драматургия, а второто е естеството на друг. Аз предпочитам танца пред движението, те също са две различни неща, но за тях друг път, защото това е дълъг разговор.
- Вие известно време се занимавахте с танцьори-аматьори в Италия. Съществува ли при тях амбицията за професионалната сцена?
- В чужбина много любители се занимават системно с танц и често приближават професионалните умения на школуван танцьор. Но дори и да не успеят, те стават най-верните балетни фенове и образовани зрители. Изключителни ентусиасти. Танцуването в залата или на сцената за тях е най-вълнуващото занимание. Те го започват от деца и си остават деца до напреднала възраст. И, за разлика от професионалистите, те танцуват съвсем безкористно, без помисъл да получават даже пукната лира за труда си. Тъкмо обратно. Те плащат, за да посещават танцовите и балетните школи. Аз работих с голямо удоволствие с аматьорите от Академия филармоника в Месина. Нямах амбицията да ги правя професионалисти, но не ги обезсърчавах. Които можаха - станаха. Радвах им се. И истински се вълнувах на представленията им в най-горещите нощи на сицилианското лято, когато показваха усвоеното през учебната година. Едно от тези представления, "Кармина Бурана", играхме тук на Варненския балетен фестивал.

Разговора води Елена Драгостинова


Маргарита Градечлиева е танцувала солови партии в балетните трупи на оперите във Варна, София, Улм - Германия. Педагогическата й работа е свързана с Хореографското училище в София, Нов български университет, Балет "Арабеск", Академия филармоника в Месина - Италия. Като хореограф е получила престижната стипендия в "Балета на ХХ век" при Морис Бежар, нейни творби са отличавани с награди на конкурсите в Кьолн, Варна, София и Добрич. Специализирала е в Танцовата академия - Кьолн, и "Контемпорари данс тръст" - Лондон.
През 1980 г. основава танцово студио "ЕК".
Най-новата й хореографска творба се нарича ",а пропо Медеа," с трупата на "Арабеск".

Разговор с
Маргарита Градечлиева