Атракциони без монтаж

Очакването на българския дебют "Блубери хил"/"Хълмът на боровинките" на "София Филм Фест" '2001 според мен бе равно поне на онова, свързано с "Буена виста сошъл клуб" на Вим Вендерс или с "Танцьорка в мрака" на Ларс фон Триер (за невиделите ги миналата година). Кръстен по парчето на Луис Армстронг, което е и емоционалният му музикален генератор, филмът е карнавална (до делириум) оргия на българските нрави и комплекси (не само от края на ХХ век, въпреки че в кадър посрещат новата 2000 и честитят Милениума като имен ден).
От една страна, "Хълмът на боровинките" се опитва да представи нашенскостта през очите на немски клетник (Самуел Финци), имал злата участ да попадне в чудовищната страна на неизменно пиянство, просташко веселие и низост. Невинен като днешна европейска Алиса, но не толкова любопитен като нея, той се гнуси (и с право) от лутането из мръсни влакове, долнопробни кръчми, селски сватби и всякаквите български протягания към него (и камерата му). От друга страна, "Хълмът на боровинките" се опитва да представи неизтребимия примитив на народопсихологията ни, разкрачена между скепсис и фетиш - както към чужденеца, така и към всичко "българско и родно". И по някакъв начин успява - без свян и задръжки Морфов експлицира на екрана своите сценични фантазми, които и без това изгарят от копнеж по кино. Помага му талантливият оператор Димитър Гочев, изобретателно впрегнал възможностите на видеоизображението за извайване на причудливо-зловещата екранна вакханалия. Помагат му и прекрасните актьори: освен Санчо, в кадър се надиграват Златина Тодева, Христо Гърбов, Руси Чанев, Кръстьо Лафазанов, Зуека, Николай Урумов, Валентин Танев и др., ала палуването им се свежда до ефектни щампи - те така и не напускат орбитите на своите амплоа.
В крайна сметка по екрана профучават бляскави етюди, изстрелват се остроумни скечове, огласяни от взривна музика, но от това "Хълмът на боровинките" не става филм. Защото бъка от атракциони, ала без монтаж. Лично аз се смях до половината, след което хванах мускулна треска от търсене на часовника. Опиянен от еуфорията, че стъпва в киното, но и от собствения си нарцисизъм, Морфов не удържа разказа в заявения абсурдистки ключ - той, горкият, блъска, тряска, пропада и изригва с танталови усилия. Драматургията, била тя и по тертипа на психоделичната оргия, е по-рехава от рибарска мрежа. И покрай самолюбуването - до показването на голия си задник в едър план - Морфов така се разпищолва, че не може да сложи точка. А когато най-сетне всичко свършва, направо се радваш на трафаретния финал.
В "Хълмът на боровинките" има важен епизод - купонът на чалгаджийския оркестър. Според мен той е сантименталното авторово откровение - намига към финалния епизод от "Любовното лято на един льохман" на Людмил Тодоров (където Александър Морфов се появи успешно на екран), който на свой ред е намигване към "Парчета любов" на Иван Черкелов... Разбира се, в "Хълмът на боровинките" всичко е профанирано - дори екстазът от болката, но в иронията към духовните търсения на Черкелов и Тодоров откривам съкровена, макар и космически далечна, съпричастност (неслучайно Людмил Тодоров е помагал в монтирането на филма).
Най-голямото достойнство на Морфовия дебют е, че не философства - смисълът е в единия мерзки делириум; ние сме гадни обитатели на дъното; агресивни мърлячи, чията балканска задръстеност се дрогира от пошлостта, а държавата е в пълна невъзможност да се справи с безотговорната виталност на гражданите си. Всеки си има право на гледна точка. За съжаление обаче едната разюздана пачанга не издига "Хълмът на боровинките" до изкуство - след прожекцията остава вкус на шльоковица. Какви ти тук паралели с Кустурица...

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Блубери хил/Хълмът на боровинките, продукция на Българската национална телевизия/FX Camera. Сценарист и режисьор - Александър Морфов, оператор - Димитър Гочев, продуценти: Владо Даверов, Димитър Гочев. В ролите: Самуел Финци, Руси Чанев, Рени Врангова, Кръстьо Лафазанов, Васил Василев-Зуека, Златина Тодева, Николай Урумов, Станислава Армутлиева, Александра Сърчаджиева и др.