Zum Artikel Schwarzenegger, Stallone und ich
von Barbara Lehmann, DIE ZEIT, Nr. 14/2001

Уважаеми дами и господа,

В статията си авторката се занимава със съвременното изкуство в България, включително и с моята персона като "международно най-известният художник в Института" (за съвременно изкуство). Подобно на други западни автори, тя, уви, прави това с арогантност и самодоволство, които хората в България не заслужават. Когато авторката ме посети вкъщи, обстоятелствата у нас бяха притеснителни (поради тежкото заболяване на сина ми). Независимо от това авторката игнорира молбата ми и взе да си вре носа навсякъде из апартaмента. По-късно тя почти не прояви интерес към моите проекти, а малкото въпроси, които ми зададе, издаваха некомпетентност. В резултат от всичко това аз изрично я помолих да не споменава мен и произведенията ми в своята статия. Каквото и да си говорим за журналистическата етика и закрилата на личната сфера - тя въпреки молбата ми написа.
И няколко изречения по сензационната тема: моят художествен проект "Top Secret" от 1990 година. След военната си служба, през 1983 година, аз прекратих сътрудничеството с българските тайни служби (започнало през 1976 като студент в Художествената академия, София). Самият проект беше жест на лично разкаяние, публично признание, че съжалявам за тогавашната си наивност, за опортюнизма и страховете, от които и до днес се срамувам. Доколкото знам, и до ден днешен аз съм единственият творец в бившия Източен блок, който - без да е бил поставен под натиск или в опасност - е направил такова признание.
"Top Secret" ме освободи като човек и като художник и, между другото, беше излаган, репродуциран и коментиран неколкократно през последните 11 години не само в България, но и на Запад. Само вашата авторка така и не пожела поне да го види, преди да пише за него. Жалко.

С приятелски поздрави


Недко Солаков
София, България

(изпратено по електронна поща на 3 април 2001)