Париж в бутилка

Върховният административен съд отмени решението на Националния съвет за радио и телевизия за избор на Иван Бориславов за генерален директор на БНР. Теоретично, ако това не беше станало, професионалният протест на стачкуващите журналисти щеше да си остане в сферата на абстрактно нравственото, от което в обществото спомен не остава. Нямаше да има законосъобразната тежест, която внезапно доби, и щеше да продължи да бъде уязвим от почти всички гледни точки, колкото и да е смислен. Въпросът сега е: какво от това? До момента имаше достатъчно основания и многократни добри случаи трагикомичното "иди-ми-дойди-ми" около Радиото да приключи, но не логиката владее света и както самите събития, така и вещите им тълкования продължиха да се движат в хипотетичните релси на десетки "ако-та", абсурдно водещи до тупик.
В дните от януари насам (и още повече от триседмичното превръщане на Старата къща в Старчески дом) едни от най-показателните реакции по въпроса са "колегиалните", на журналистите от другите радиостанции. И ако тези от "Дарик" могат да се сведат до общата линия на принципно неодобрение на конфронтацията служители-работодател, подплатена с явно задоволство от изнемогващата конкуренция, то една замислена върху българското битие и съзнание медийна институция като "Свободна Европа", усвоила характерния за нашенците в чужбина полулюбовен-полупрезрителен тон, се опитва да мисли проблема безпристрастно и в детайли. Обобщенията на основните й коментатори се оказаха най-точни и изчерпателни и, щат не щат, отразиха колебанията на средния български интелигент във взимането на позиция.
В началото на февруари Георги Коритаров предвиди като възможно най-неприемлив резултат тъкмо настоящия - разтягането и окаменяването на конфликта - но го отчете като почти невъзможен, толкова нефункционален му се виждаше. Най-вероятно разрешение според него бе "тихият вариант на развръзката", в който несъгласните се съгласяват, събраните се разотиват и всички засрамено се разсейваме и сменяме темата (друг глас на "Свободна Европа", Асен Гешаков, описва това състояние като "инфантилизъм на българското гражданско общество" и "отчайващо безделие във всекидневието").
През март Георги Папакочев осъди с хъс сблъсъците между "амбициозната некомпетентност" и "чисто професионалните интереси", а Георги Стойчев в интервю с Умър Огъз, анализатор от Международния пресинститут във Виена, насочи разговора към заклеймяване на неадекватното присъствие на полиция в БНР и на масовите уволнения на ангажирани журналисти. Това беше пикът на идентифициране с чуждата кауза, който също не предложи решения, но поне се отличаваше с достойна яснота.
Априлското, последно становище на "Свободна Европа" се въплъти в думите на Милен Минчев, който с патос измъкна от старите дантели някаква "художествено-творческа интелигенция" и примирително заяви, че "при една малко по-изчистена и по-професионално поднесена програма новата схема вероятно има своето право на съществуване", макар че е "хибриден вариант". Неговото или-или предвиди вариантите БНР да се превърне окончателно в "инструмент за запазване на националния идентитет" (предъвкване на "национални ценности и достижения") или да си остане "информационен лидер в медийното пространство" (да се занимава с анализи и новини), нещо, което зависи от НСРТ, чийто е изборът да отложи до безумие решението на въпроса, като обжалва заключението на съда, или да проведе нов конкурс за директор на БНР.
Без да се опитваме да определим равнището на далновидност на свободните европейски наблюдатели, се питаме - щом с "ако" Париж може да се вкара в бутилка, какво ще попречи по същия начин, чрез изричане на невъзможностите, "Хоризонт" да стане паметник на главоблъскащата се българщина?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато