Окото на Ман Рей

За това представление не може да се каже много. Сюжетът е семпъл: открит е салон за плач, където всеки може да си плати, за да поплаче. Плачът е бизнес. В този салон живеят един мъж и две жени без ясен регламент на взаимоотношенията им. Толкоз. Нито е много, нито е малко. То просто е толкоз. Защото този сюжет не е разгърнат нито чрез интересен диалог, нито чрез интересни образи, нито чрез интересни взаимоотношения, нито чрез интересни ситуации. А не е нужно да се напомня, че интересното място на действието не се превръща от само себе си в интересна ситуация. С това в ръцете и Мнушкин, и Алмодовар едва ли биха направили кой знае какво.
Може да се каже, че и спектакълът подобно героинята на Мария Каварджикова притежава "всички вторични белези на успеха": ефектно заглавие, ефектни актьори etc. От плодотворната, а не само ефектна, идея да се съберат хора, които имат нужда просто да поплачат, вместо да идат на психоаналитик, към финала, обаче, не остават сили ни за сълзи, ни за смях. Катарзисният ефект от сълзите, запазен обикновено за публиката, тук е "качен на сцената". Жалко, че това интересно хрумване не се е превърнало и в жива драматургия, а само в размяна на реплики. А от това на гледащите в полупразната театрална зала да им се доплаче - за актьори като Мария Каварджикова и Атанас Атанасов. Защото собствените им личности и дарба могат донякъде да изпълнят персонажите, но не и да ги заместят.
Най-интересна е музиката на Асен Аврамов. Най-красиво е известното плачещо око на Ман Рей, гледащо ни от програмата. Когато отворим вкъщи програмата към представлението, то може да ни каже много за плача, но не и за онова, което сме гледали на сцената. Може да ни загледа в собствения си/ни свят - задълго. Защото в него плачът е превърнат в изкуство, а в салона - в думи, които дори е трудно да си спомним.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Салон за плач от Юрий Дачев, МГТ "Зад канала", постановка Бина Харалампиева, сценография и костюми Петя Стойкова, музика Асен Аврамов, участват Мария Каварджикова, Анета Сотирова, Атанас Атанасов и Стойо Мирков.